Приятелство след любовта
Краят на всяка връзка е печален. Затова вместо да запазим минута безмълвие в памет на хубавите мигове, които сме имали дружно, някои от нас изпускат служебната фраза: ”Нека най-малко си останем другари ”. За другия обаче, който към момента изпитва усеща тези думи звучат неуместно и грубо. Защото другарство може да съществува единствено там, където няма обич.
Обикновено това благопожелание е единствено прахуляк в очите, което забравяме на мига, както прочее и мъжа, за който сме го изрекли. След като пристрастеността си отиде, не остава нищо, което да ни свързва с този човек и ние се пръсваме като свободни частици в пространството.
Какво става обаче, когато другият е част от най-съкровените ни мемоари и даже от самите нас. Можем ли да се разделим просто ей по този начин, без да се интересуваме другия? Струва ни се напълно неестествено да прекъснем всякаква връзка с индивида, с който сме споделяли всеки момент, всяко неспокойствие, всяка мисъл. Тогава същински желаеме да изградим другарство с него, само че дали е допустимо?
Има няколко наложителни условия, с цел да може да изградите същинско другарство от любовта си, а точно да не изпитвате сантиментални усеща, разтърсващи страсти и физическо привличане един към различен. Когато завърши една връзка обаче единият постоянно е засегнат и мъчно претърпява раздялата, а дружеското здрависване от дланта, която до скоро го е милвала, му предизвиква същинско страдалчество. Затова постоянно по този начин нареченото „ другарство ” след любовта е самозалъгване. Единият е към момента влюбен и таи вярата, че връзката може да се възроди, а другият търпи тези връзки от почитание, възприятие за виновност или просто, тъй като не желае да пусне кокала, който до скоро е дъвкал.
И въпреки всичко изказванието, че при никакви условия любовта не може да се трансформира в другарство е прекомерно последна. Но това е допустимо единствено в случаите, когато ви е свързвало нещо доста по-дълбоко от пристрастеността и половото привличане. Тогава не са нужни обещания и обети, тъй като нормално връзката се възражда напълно непринудено. Необходимо е просто да минат месеци, даже години от раздялата, до момента в който всички усеща и страсти утихнат и се трансфорат единствено в студен спомен. Ако тогава изпитате предпочитание още веднъж да се срещнете с другия, само че към този момент без засегнатост, без тръпка и без капчица вяра за фамилиарност, най-вероятно ще поставите началото на едно ново и въпреки всичко остаряло другарство. Ново, тъй като ще откриете неподозирани неща за някогашната си половинка и остаряло, поради общите прекарвания, които ви свързват в топла непосредственост.
Ако въпреки всичко ви гризат подозрения дали не се самозалъгвате и зад доброжелателните другарски връзки, не се крие към момента неугаснала обич, съществува един сигурен метод за инспекция. Изслушайте разказът му за непредвидените триумфи в живота, които са го сполетели след вашата разлъка и детайлностите за новата му щастлива връзка.
Ако в този миг никаква болежка и оскърбление не се надигнат във вас и без превземка се зарадвате за него, заслужавате откровени поздравления. Вие сте едни от малцината съумели да трансфорат любовта в другарство.
Обикновено това благопожелание е единствено прахуляк в очите, което забравяме на мига, както прочее и мъжа, за който сме го изрекли. След като пристрастеността си отиде, не остава нищо, което да ни свързва с този човек и ние се пръсваме като свободни частици в пространството.
Какво става обаче, когато другият е част от най-съкровените ни мемоари и даже от самите нас. Можем ли да се разделим просто ей по този начин, без да се интересуваме другия? Струва ни се напълно неестествено да прекъснем всякаква връзка с индивида, с който сме споделяли всеки момент, всяко неспокойствие, всяка мисъл. Тогава същински желаеме да изградим другарство с него, само че дали е допустимо?
Има няколко наложителни условия, с цел да може да изградите същинско другарство от любовта си, а точно да не изпитвате сантиментални усеща, разтърсващи страсти и физическо привличане един към различен. Когато завърши една връзка обаче единият постоянно е засегнат и мъчно претърпява раздялата, а дружеското здрависване от дланта, която до скоро го е милвала, му предизвиква същинско страдалчество. Затова постоянно по този начин нареченото „ другарство ” след любовта е самозалъгване. Единият е към момента влюбен и таи вярата, че връзката може да се възроди, а другият търпи тези връзки от почитание, възприятие за виновност или просто, тъй като не желае да пусне кокала, който до скоро е дъвкал.
И въпреки всичко изказванието, че при никакви условия любовта не може да се трансформира в другарство е прекомерно последна. Но това е допустимо единствено в случаите, когато ви е свързвало нещо доста по-дълбоко от пристрастеността и половото привличане. Тогава не са нужни обещания и обети, тъй като нормално връзката се възражда напълно непринудено. Необходимо е просто да минат месеци, даже години от раздялата, до момента в който всички усеща и страсти утихнат и се трансфорат единствено в студен спомен. Ако тогава изпитате предпочитание още веднъж да се срещнете с другия, само че към този момент без засегнатост, без тръпка и без капчица вяра за фамилиарност, най-вероятно ще поставите началото на едно ново и въпреки всичко остаряло другарство. Ново, тъй като ще откриете неподозирани неща за някогашната си половинка и остаряло, поради общите прекарвания, които ви свързват в топла непосредственост.
Ако въпреки всичко ви гризат подозрения дали не се самозалъгвате и зад доброжелателните другарски връзки, не се крие към момента неугаснала обич, съществува един сигурен метод за инспекция. Изслушайте разказът му за непредвидените триумфи в живота, които са го сполетели след вашата разлъка и детайлностите за новата му щастлива връзка.
Ако в този миг никаква болежка и оскърбление не се надигнат във вас и без превземка се зарадвате за него, заслужавате откровени поздравления. Вие сте едни от малцината съумели да трансфорат любовта в другарство.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ