Пловдивчаните на Олимпиадата - Кирил Киров: Ако искаш нещо и полагаш усилия рано или късно ще го постигнеш
Пловдивчанинът Кирил Киров е най-хубавият български стрелец. Той беше избран за стрелец номер 1 на 2023-та година, а през предходната година си обезпечи и място на Олимпиадата в Париж, откакто завоюва бронзов орден от Световното състезание по пукотевица за мъже на 10 м. въздушен револвер, която е коронната дисциплинираност на българина. Киров се състезава за пловдивския клуб АСК „ Тракия “, а негов треньоре Румяна Апостолова. Той е един от тримата пловдивчани досега с квоти за Олимпиадата, а останалите са гребецът Кристиан Василев и плувецът Йосиф Миладинов. Кирил Киров е още златен медалист от Младежката Олимпиада в Азербайджан през 2018г. и бронзов медалист от Европейското състезание за младежи през 2018г. В момента Кирил Киров учи пета година в Медицинския университет в Пловдив дентална медицина и счита да се развива в тази сфера, само че ще продължи да печели медали и да взе участие в надпревари в стрелбата.
Прочетете още
- Как започва в стрелбата и имаше ли други спортове, които си упражнявал преди този момент?
- След като започнах със стрелбата последователно, имайки достижения ти става все по-интересно и от ден на ден нещата ти се получават. Успоредно със стрелбата вървях и на академично гребане. Спортът му харесваше извънредно доста, само че просто няма по какъв начин да вървиш с две дини под една мишница. Тренирал съм айкидо, футбол, гимнастика и други спортове.
- Как се възпламени по стрелбата?
- Аз отидох самичък на стрелбището. Беше покрай у дома и желаех да опитвам. Стана ми забавно и продължих. Като всяко едно дете просто желаех да видя какво е и да изстрелвам с пушка. Треньорката ми обаче сподели, че тя е треньор по револвер. Впоследствие съм и доста признателен, че тя ме насочи към револвера, а не към пушката. Просто познавайки себе си и лични ми темперамент считам, че револвера ми подхожда много повече. Самата конфигурация към оръжието е доста по-различна. Мисля, че при пушката дисциплината е много по-тежка.
- Какви бяха твоите първи триумфи в стрелбата?
- Първият ми триумф в България беше, когато станах първенец на Държавното състезание за момчета и девойки. Тогава усетих, че могат да се получат нещата. Първото ми огромно съревнование на вън беше Европейското през 2015-та година, когато стигнах до край и станах 6-ти.
- Имаше ли миг, в който си сподели това ще е ще се занимавам със пукотевица?
- Никога не съм разглеждал спорта като специалност. Докато ми харесва ще го върша, тъй като аз го върша, тъй като ми харесва, а не тъй като се постанова.
- Да ни разкажеш какви бяха страстите, когато завоюва квотата?
- Състезанието беше Световно състезание за мъже и това за нашия спорт, като изключим Олимпиадата е най-големият конгрес. Аз доста пъти съм казвал, че шансът в професионалния спорт играе огромна роля. Това надалеч не изключва работата, която си положил преди този момент. Голяма част от хората, които сме на тези надпревари сме си го заслужили, само че опира и до известна доза шанс и кой ще покаже това, на което е кадърен. Самото съревнование беше на познато място в столицата на Азербайджан - Баку. Няколко години преди този момент бях взел квотата за Младежката Олимпиада на същото място и стрелбище. По стичане на събитията нещата се повториха. Влезнах във финала и той по този начин се завъртя, че взех и орден от Световно състезание и квота за Олимпиадата.
- Какво е да се докоснеш до най-големите ни стрелци в този спорт като Весела Лечева, Мария Гроздева, Таню Киряков и те дават ли ти препоръки?
- От тези хора може доста да научиш. Дори и не толкоз да си приказваш с тях, само че и да ги наблюдаваш, да видиш държанието му. Защото има какво да се научи. Засичали сме с тях по надпревари. Сега се засичаме и с Антоанета Костадинова, която е извънредно борбен играч, който се е утвърдил във времето. Има доста какво да се види и научи от тях.
- Антоанета Костадинова стана сребърен медалист на предходната Олимпиада в Токио. Искаш ли в този момент да повториш нейното достижение?
- Искам да го подобря. Не мисля, че някой отива на Олимпиада с настройката да не завоюва това, което най-вече желае. Ако някой отива с друга цел може би е объркал мястото. На това равнище опира доста с изключение на до работа, само че и да някакъв вид шанс.
- Която е твоята коронна дисциплинираност?
- Тя е 10 м. въздушен револвер, тъй като имаше разбърквания в международната федерация във връзка с другата дисциплинираност, която стрелях 50 м. въздушен револвер и тя към този момент не е олимпийски дисциплинираност и остана единствено 10 м. револвер.
- Има ли изясненост по кое време ще заминаваш за Париж и по кое време ще стартират надпреварите?
- Още сме в развой на подготовка и се разискват датите. Има предварителни стратегии, които се преглеждат, с цел да си създадем някаква преценка, само че няма нищо съответно. При нас се раздават и квоти по отношение на ранглистата, тъй като има още едно съревнование, което стартира идната седмица - последната Световната купа в Мюнхен. След него ще бъде направена ранглистата и ще бъдат раздадени последните квоти. Тогава ще излезе и финалната стратегия и ще имаме изясненост по кое време ще са датите.
- Какво очакваш от Олимпиадата?
- Някой път съм се замислял върху това, само че действително видяно при нашия спорт, тези които участваме на Олимпиада участваме и на Световно, Световни купи и сме едни и същи. Интересно ми да видя какво ще се случи и по какъв начин ще се развият нещата. Тази Олимпиада ще е малко по-разпокъсана. Стрелбата ще се организира не тъкмо в Париж, а в селце, което е до града. Не знаем по какъв начин ще е тъкмо организацията и ще има ли олимпийски село. Освен това Олимпиадата ще е и с нарушена стъпка поради ковида. Той повлия доста на всички спортисти, тъй като беше нарушена подготовката. Това наруши процеса на подготовката, тъй като с изключение на надпреварите би трябвало да има един интервал на възобновяване, който е също толкоз потребен, колкото и самото натоварване. Имаше хора, които са във върхова форма, които не вземат участие на надпревари и не знаят по кое време ще има надпревари. Имаше и доста малко време сред двете олимпиади.
- Как стоят нещата с федерацията и всичко подсигурено ли е?
- Абсолютно всичко, което аз и треньора ми като екип сме поискали са изпълнили. Всичко е в реда на нещата, както си би трябвало. В момента се вършат поправки на главните стрелбища в София. Така можем да употребяваме база, която е доста по-близко до международното равнище и тя да бъде за всичките дисциплини в нашия спорт.
- Имаш ли идоли в стрелбата?
- Аз имам по-особено мнение по тази причина и може би и много хора ми се чудят. Аз не обичам да виждам спорт, а да го върша. За мен спортът е директно обвързван с активността. Спортът не е нещо, което се приказва, а е нещо, което се прави. Изключително доста хора почитам и се удивлявам на достиженията им. Това е тип самоизграждане и по този метод всеки се развива.
- Как стоят нещата в твоя клуб " Тракия "?
- Нашият клуб " Тракия " има няколко зали. Тази, в която главно упражнявам е в двора на учебно заведение " Братя Миладинови ". Това е една от най-хубавите зали в България, която я има от години насам. Смея да настоявам, че нямаме недоволство. Под една или друга форма това, което сме си начертали сме го постигнали.
- Тази Олимпиада за жалост ще има малко български спортисти. Какво е за теб да си измежду хората с квоти?
- Може би е нрав, който е привързан със спорта ни. Той е доста самостоятелен. Постигайки или губейки нещо го разглеждаш по индивидуалистично видяно. При отборните спортове може би е по-различно. При нашия спорт, колкото и да се пробват посредством смесените дисциплини да има екипен детайл не се получава. Да, те си събират резултата, само че действително ти отново си стрелял самичък, тъй като това е твоят резултат. Чест е и се веселя, че съумях да го завладявам.
- Ти учиш и в Медицинския университет по какъв начин съчетаваш спорта с ученето?
- В момента съм в сесия и имах предходната седмица два изпита, а тази седмица имах един. Другата седмица имам още един изпит, а по-късно отпътувам на Световната купа. След това имам още изпити доникъде на юли. Отделно имам и Държавно състезание. Стрелбата за мен е занимание и го върша, тъй като ми харесва. Докато имам опция ще го върша. Другото е моето главно и считам да работя и да се развъртвам в денталната медицина.
- Какво смяташ за българския спорт като цяло?
- За дребната страна, която сме имаме извънредно доста гений и достижение. Едно е да правиш селекция от 15 млн. и друго от 1 млн. Въпреки всичко съумяваме да изкараме извънредно доста достижение, а в това имам предвид освен в спорта, а и в науката, изкуствата. Това единствено по себе си е показателно. Потенциалът ни е извънредно огромен и е хубаво, че той се осъществя.
- Какво би споделил на младите стрелци?
- Трябва да работят старателно и да се борят. Ако имаш желанието и посвещението в тази тенденция успяваш. Ако искаш нещо и полагаш старания рано или късно ти ще го постигнеш. Пътят в никакъв случай не е елементарен. Голяма част от тези достижения дължа на треньора си. Тя е неразделно до миг през цялото време до в този момент. Ако тя спре да се занимава и аз ще би трябвало да спра.
- Какво ще си пожелаеш?
- На първо място да сме живи и здрави и дано всеки човек, който си изиска и си пожелае дано да го реализира. Ако всеки работи и си реализира неговото светът ще върви в една по-правилна посока.
Прочетете още
- Как започва в стрелбата и имаше ли други спортове, които си упражнявал преди този момент?
- След като започнах със стрелбата последователно, имайки достижения ти става все по-интересно и от ден на ден нещата ти се получават. Успоредно със стрелбата вървях и на академично гребане. Спортът му харесваше извънредно доста, само че просто няма по какъв начин да вървиш с две дини под една мишница. Тренирал съм айкидо, футбол, гимнастика и други спортове.
- Как се възпламени по стрелбата?
- Аз отидох самичък на стрелбището. Беше покрай у дома и желаех да опитвам. Стана ми забавно и продължих. Като всяко едно дете просто желаех да видя какво е и да изстрелвам с пушка. Треньорката ми обаче сподели, че тя е треньор по револвер. Впоследствие съм и доста признателен, че тя ме насочи към револвера, а не към пушката. Просто познавайки себе си и лични ми темперамент считам, че револвера ми подхожда много повече. Самата конфигурация към оръжието е доста по-различна. Мисля, че при пушката дисциплината е много по-тежка.
- Какви бяха твоите първи триумфи в стрелбата?
- Първият ми триумф в България беше, когато станах първенец на Държавното състезание за момчета и девойки. Тогава усетих, че могат да се получат нещата. Първото ми огромно съревнование на вън беше Европейското през 2015-та година, когато стигнах до край и станах 6-ти.
- Имаше ли миг, в който си сподели това ще е ще се занимавам със пукотевица?
- Никога не съм разглеждал спорта като специалност. Докато ми харесва ще го върша, тъй като аз го върша, тъй като ми харесва, а не тъй като се постанова.
- Да ни разкажеш какви бяха страстите, когато завоюва квотата?
- Състезанието беше Световно състезание за мъже и това за нашия спорт, като изключим Олимпиадата е най-големият конгрес. Аз доста пъти съм казвал, че шансът в професионалния спорт играе огромна роля. Това надалеч не изключва работата, която си положил преди този момент. Голяма част от хората, които сме на тези надпревари сме си го заслужили, само че опира и до известна доза шанс и кой ще покаже това, на което е кадърен. Самото съревнование беше на познато място в столицата на Азербайджан - Баку. Няколко години преди този момент бях взел квотата за Младежката Олимпиада на същото място и стрелбище. По стичане на събитията нещата се повториха. Влезнах във финала и той по този начин се завъртя, че взех и орден от Световно състезание и квота за Олимпиадата.
- Какво е да се докоснеш до най-големите ни стрелци в този спорт като Весела Лечева, Мария Гроздева, Таню Киряков и те дават ли ти препоръки?
- От тези хора може доста да научиш. Дори и не толкоз да си приказваш с тях, само че и да ги наблюдаваш, да видиш държанието му. Защото има какво да се научи. Засичали сме с тях по надпревари. Сега се засичаме и с Антоанета Костадинова, която е извънредно борбен играч, който се е утвърдил във времето. Има доста какво да се види и научи от тях.
- Антоанета Костадинова стана сребърен медалист на предходната Олимпиада в Токио. Искаш ли в този момент да повториш нейното достижение?
- Искам да го подобря. Не мисля, че някой отива на Олимпиада с настройката да не завоюва това, което най-вече желае. Ако някой отива с друга цел може би е объркал мястото. На това равнище опира доста с изключение на до работа, само че и да някакъв вид шанс.
- Която е твоята коронна дисциплинираност?
- Тя е 10 м. въздушен револвер, тъй като имаше разбърквания в международната федерация във връзка с другата дисциплинираност, която стрелях 50 м. въздушен револвер и тя към този момент не е олимпийски дисциплинираност и остана единствено 10 м. револвер.
- Има ли изясненост по кое време ще заминаваш за Париж и по кое време ще стартират надпреварите?
- Още сме в развой на подготовка и се разискват датите. Има предварителни стратегии, които се преглеждат, с цел да си създадем някаква преценка, само че няма нищо съответно. При нас се раздават и квоти по отношение на ранглистата, тъй като има още едно съревнование, което стартира идната седмица - последната Световната купа в Мюнхен. След него ще бъде направена ранглистата и ще бъдат раздадени последните квоти. Тогава ще излезе и финалната стратегия и ще имаме изясненост по кое време ще са датите.
- Какво очакваш от Олимпиадата?
- Някой път съм се замислял върху това, само че действително видяно при нашия спорт, тези които участваме на Олимпиада участваме и на Световно, Световни купи и сме едни и същи. Интересно ми да видя какво ще се случи и по какъв начин ще се развият нещата. Тази Олимпиада ще е малко по-разпокъсана. Стрелбата ще се организира не тъкмо в Париж, а в селце, което е до града. Не знаем по какъв начин ще е тъкмо организацията и ще има ли олимпийски село. Освен това Олимпиадата ще е и с нарушена стъпка поради ковида. Той повлия доста на всички спортисти, тъй като беше нарушена подготовката. Това наруши процеса на подготовката, тъй като с изключение на надпреварите би трябвало да има един интервал на възобновяване, който е също толкоз потребен, колкото и самото натоварване. Имаше хора, които са във върхова форма, които не вземат участие на надпревари и не знаят по кое време ще има надпревари. Имаше и доста малко време сред двете олимпиади.
- Как стоят нещата с федерацията и всичко подсигурено ли е?
- Абсолютно всичко, което аз и треньора ми като екип сме поискали са изпълнили. Всичко е в реда на нещата, както си би трябвало. В момента се вършат поправки на главните стрелбища в София. Така можем да употребяваме база, която е доста по-близко до международното равнище и тя да бъде за всичките дисциплини в нашия спорт.
- Имаш ли идоли в стрелбата?
- Аз имам по-особено мнение по тази причина и може би и много хора ми се чудят. Аз не обичам да виждам спорт, а да го върша. За мен спортът е директно обвързван с активността. Спортът не е нещо, което се приказва, а е нещо, което се прави. Изключително доста хора почитам и се удивлявам на достиженията им. Това е тип самоизграждане и по този метод всеки се развива.
- Как стоят нещата в твоя клуб " Тракия "?
- Нашият клуб " Тракия " има няколко зали. Тази, в която главно упражнявам е в двора на учебно заведение " Братя Миладинови ". Това е една от най-хубавите зали в България, която я има от години насам. Смея да настоявам, че нямаме недоволство. Под една или друга форма това, което сме си начертали сме го постигнали.
- Тази Олимпиада за жалост ще има малко български спортисти. Какво е за теб да си измежду хората с квоти?
- Може би е нрав, който е привързан със спорта ни. Той е доста самостоятелен. Постигайки или губейки нещо го разглеждаш по индивидуалистично видяно. При отборните спортове може би е по-различно. При нашия спорт, колкото и да се пробват посредством смесените дисциплини да има екипен детайл не се получава. Да, те си събират резултата, само че действително ти отново си стрелял самичък, тъй като това е твоят резултат. Чест е и се веселя, че съумях да го завладявам.
- Ти учиш и в Медицинския университет по какъв начин съчетаваш спорта с ученето?
- В момента съм в сесия и имах предходната седмица два изпита, а тази седмица имах един. Другата седмица имам още един изпит, а по-късно отпътувам на Световната купа. След това имам още изпити доникъде на юли. Отделно имам и Държавно състезание. Стрелбата за мен е занимание и го върша, тъй като ми харесва. Докато имам опция ще го върша. Другото е моето главно и считам да работя и да се развъртвам в денталната медицина.
- Какво смяташ за българския спорт като цяло?
- За дребната страна, която сме имаме извънредно доста гений и достижение. Едно е да правиш селекция от 15 млн. и друго от 1 млн. Въпреки всичко съумяваме да изкараме извънредно доста достижение, а в това имам предвид освен в спорта, а и в науката, изкуствата. Това единствено по себе си е показателно. Потенциалът ни е извънредно огромен и е хубаво, че той се осъществя.
- Какво би споделил на младите стрелци?
- Трябва да работят старателно и да се борят. Ако имаш желанието и посвещението в тази тенденция успяваш. Ако искаш нещо и полагаш старания рано или късно ти ще го постигнеш. Пътят в никакъв случай не е елементарен. Голяма част от тези достижения дължа на треньора си. Тя е неразделно до миг през цялото време до в този момент. Ако тя спре да се занимава и аз ще би трябвало да спра.
- Какво ще си пожелаеш?
- На първо място да сме живи и здрави и дано всеки човек, който си изиска и си пожелае дано да го реализира. Ако всеки работи и си реализира неговото светът ще върви в една по-правилна посока.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ