Въглищната мина най-накрая експлодира
Краят на въглищната енергетика бе предупреден още преди 10 години с проектите за декарбонизация на Европейски Съюз. България обаче избра да се прави, че не вижда това, и редица държавни управления даваха напразни обещания на енергетиците и миньорите. Сега към този момент ситуацията е сериозно и има риск мощностите да се затворят, без да е готова опция за хората.
Още когато през 2014 година Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " регистрира 35 млн. лева загуба от активността си, беше ясно, че нещо се трансформира и бъдещето за въглищната енергетика не е толкоз несъмнено, колкото е изглеждало преди този момент. В идващите години загубите ставаха все по-големи и към края на 2021 към този момент бяха насъбрани над 1.3 милиарда лв.. Паралелно растяха и задълженията, които към края на 2021 към този момент доближаваха 1.4 милиарда лв., и то откакто страната даде.
Въпреки крещящите цифри през всичките тези години енергетиците и миньорите в " Марица-изток " бяха лъжливо успокоявани от синдикатите и властта, че " няма проблем " и " всичко ще се продължи както досега ". Управляващото към оня миг държавно управление на ГЕРБ и Бойко Борисов чертаеше розово бъдеще за въглищата в тактиките и отхвърли да стартира промените в бранша. До огромна степен по този начин правеха и служебните държавни управления, както и това на Кирил Петков, а спешната 2022 година сътвори лъжливото чувство за възобновление на бранша с огромни, само че кратковременни облаги и още веднъж отсрочи промените.
Реклама
Въпросът с въглищата обаче. Опциите за отсрочване и замитане се изчерпаха, картите към този момент са свалени, а проблемите внезапно станаха доста забележими.
Отлагането на смислените решения докара до такава степен, че България към този момент е в извънредно неподходяща обстановка:
изостанала е трагично в процесите по рационализация пропуснала е благоприятни условия за финансиране и рискува загубата на още милиарди изгубила е шанса да притегли нови вложители и няма ясна вероятност за развиване.
Заетите в бранша с право се усещат предадени, само че истината е, че и митингите им са извънредно закъснели и неправилно ориентирани към опазване на предишното, а не към бъдещото развиване.
Реклама
В сегашната обстановка е доста евентуално всички да изгубят, даже синдикатите, които бяха най-големите съперници на промяната в енергетиката. Опитвайки се да запазят приходите си от членски импорт допустимо най-дълго, те действително водеха бранша към загуба на работни места и изобщо към цялостен социално-икономически провал във въглищните райони като Стара Загора. За съпоставяне, в други страни като Полша и Гърция точно синдикатите бяха един от моторите на промените, защото видяха в енергийната промяна благоприятни условия за привличането на нови вложители, повишение на добавената стойност на труда и качеството на живот. България обаче отхвърляше да гледа в тази посока и в този момент заплаща съответната цена.
Рискът е в един миг енергетиците да изгубят всичко и да нямат опция, просто тъй като през годините не са желали да има такава и са спирали всички благоприятни условия за развиване единствено и единствено да запазят остарялата си активност.
, които могат доста да изяснят картината зад митингите. на " Мини Марица-изток " и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ".
Но България не е казус във връзка с енергийния преход. Такъв още преди десетилетия се случи във Англия, освен това сполучливо, случва се на доста места в Европа, а през последните години трансформацията се прави и пред очите ни в Гърция. Големият въглищен комплекс там, аналог на " Марица- изток " - " Козани ", към този момент е със затихващи функционалности и на негово място има големи слънчеви паркове, а огромна част от служащите са пренасочени към различни индустриални предприятия. При това проектът за развиване на района, с пари от същите тези териториални проекти, против които стачкуват българските енергетици, не престават и не се чува някой там да се оплаква. Разбира се, Гърция си е запазила избрани мощности на въглища, които употребява при потребност и с които си подсигурява сигурността - нещо, което и България ясно споделя, че желае да направи, само че в бранша наподобява избират да не чуват.
Още когато през 2014 година Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " регистрира 35 млн. лева загуба от активността си, беше ясно, че нещо се трансформира и бъдещето за въглищната енергетика не е толкоз несъмнено, колкото е изглеждало преди този момент. В идващите години загубите ставаха все по-големи и към края на 2021 към този момент бяха насъбрани над 1.3 милиарда лв.. Паралелно растяха и задълженията, които към края на 2021 към този момент доближаваха 1.4 милиарда лв., и то откакто страната даде.
Въпреки крещящите цифри през всичките тези години енергетиците и миньорите в " Марица-изток " бяха лъжливо успокоявани от синдикатите и властта, че " няма проблем " и " всичко ще се продължи както досега ". Управляващото към оня миг държавно управление на ГЕРБ и Бойко Борисов чертаеше розово бъдеще за въглищата в тактиките и отхвърли да стартира промените в бранша. До огромна степен по този начин правеха и служебните държавни управления, както и това на Кирил Петков, а спешната 2022 година сътвори лъжливото чувство за възобновление на бранша с огромни, само че кратковременни облаги и още веднъж отсрочи промените.
Реклама
Въпросът с въглищата обаче. Опциите за отсрочване и замитане се изчерпаха, картите към този момент са свалени, а проблемите внезапно станаха доста забележими.
Отлагането на смислените решения докара до такава степен, че България към този момент е в извънредно неподходяща обстановка:
изостанала е трагично в процесите по рационализация пропуснала е благоприятни условия за финансиране и рискува загубата на още милиарди изгубила е шанса да притегли нови вложители и няма ясна вероятност за развиване.
Заетите в бранша с право се усещат предадени, само че истината е, че и митингите им са извънредно закъснели и неправилно ориентирани към опазване на предишното, а не към бъдещото развиване.
Реклама
В сегашната обстановка е доста евентуално всички да изгубят, даже синдикатите, които бяха най-големите съперници на промяната в енергетиката. Опитвайки се да запазят приходите си от членски импорт допустимо най-дълго, те действително водеха бранша към загуба на работни места и изобщо към цялостен социално-икономически провал във въглищните райони като Стара Загора. За съпоставяне, в други страни като Полша и Гърция точно синдикатите бяха един от моторите на промените, защото видяха в енергийната промяна благоприятни условия за привличането на нови вложители, повишение на добавената стойност на труда и качеството на живот. България обаче отхвърляше да гледа в тази посока и в този момент заплаща съответната цена.
Рискът е в един миг енергетиците да изгубят всичко и да нямат опция, просто тъй като през годините не са желали да има такава и са спирали всички благоприятни условия за развиване единствено и единствено да запазят остарялата си активност.
, които могат доста да изяснят картината зад митингите. на " Мини Марица-изток " и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ".
Но България не е казус във връзка с енергийния преход. Такъв още преди десетилетия се случи във Англия, освен това сполучливо, случва се на доста места в Европа, а през последните години трансформацията се прави и пред очите ни в Гърция. Големият въглищен комплекс там, аналог на " Марица- изток " - " Козани ", към този момент е със затихващи функционалности и на негово място има големи слънчеви паркове, а огромна част от служащите са пренасочени към различни индустриални предприятия. При това проектът за развиване на района, с пари от същите тези териториални проекти, против които стачкуват българските енергетици, не престават и не се чува някой там да се оплаква. Разбира се, Гърция си е запазила избрани мощности на въглища, които употребява при потребност и с които си подсигурява сигурността - нещо, което и България ясно споделя, че желае да направи, само че в бранша наподобява избират да не чуват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ