Може ли България да оцелее без руски петрол?
Краткият отговор е " ДА ". Страната може да получи доставки на недопечен нефт и други първични материали от неруски източници за бургаската рафинерия " Нефтохим ", благосъстоятелност на " Лукойл ". Страната може да получава и рафинирани артикули, в случай че има потребност от такива.
И евентуално може да направи това на цена, която няма да се разграничава доста от тази, която заплаща в този момент за петрола и за рафинираните артикули.
Ето за какво това е по този начин
За интервала 2015-2020 година годишното ползване на петролни артикули в България е релативно устойчиво и възлиза на към 4.5 млн. тона нефтен еквивалент годишно (тне/г). Страната създава единствено към 25 000 тне/г недопечен нефт и кондензат, което се равнява на по-малко от 1% от потреблението.
По-голямата част от употребявания в страната нефт в последна сметка е импорт – или като недопечен нефт и други първични материали, преработвани в рафинериите на страната и по-късно продавани като артикули на нейните пазари, или като рафинирани артикули, внасяни от други страни.
Данни за вноса и износа на недопечен нефт и рафинирани артикули за интервала
Тъй като страната създава оскъдни количества недопечен нефт и кондензат, явно е, че вносът се състои най-вече от недопечен нефт и други първични материали за рафинериите, а износът – от рафинирани петролни артикули.
България разполага с три рафинерии:
Съоръжението на ИНСА ОЙЛ (ИНСА) в село Белозем в Централна Южна България Българската петролна рафинерия, ситуирана в село Долни Дъбник в Централна Северна България Рафинерията на " Лукойл Нефтохим Бургас ", ситуирана на брега на Черно море.
Още две рафинерии, които съществуваха преди, към този момент са дефинитивно затворени и бракувани (ориентираната към смазочни материали " Плама ", ситуирана покрай Плевен, с потенциал 1.5 млн. тона годишно, и БИМАС в Русе с потенциал 0.1 млн. тона годишно – най-старата рафинерия, датираща от 1933 година Съоръжението на ИНСА е за хидрорафиниране, при което междинни дестилати (а не недопечен нефт) се обработват с водород и се създават дизелово гориво и газьол. Капацитетът му е към 115 000 тне/г.
Съоръжението на Българската петролна рафинерия е дребна апаратура за топинг (атмосферна дестилация), издигната през 1994 година от тогавашното държавно сдружение " Проучване и рандеман на петрол и газ " АД, което понастоящем е част от групата сдружения " Химимпорт ", следена от варненския холдинг ТИМ. Рафинерията преработва недопечен нефт и кондензат, добити в дребните залежи, ситуирани наоколо до нея, и в други елементи на страната, и създава разтворители, бензин и дизелово гориво, както и разнообразни марки мазут. Поради естествения спад на добива от находищата, рафинерията работи под номиналния си потенциал, който по този начин или другояче е единствено 45 000 тне/г.
Рафинерията на " Лукойл Нефтохим Бургас " е част от огромен и комплициран нефтохимически комплекс. Първоначалните уреди датират от началото на 60-те години на предишния век. С течение на годините потенциалът е разширяван, с цел да доближи към 12 млн. тона годишно през 1974 година След това, когато структурата на търсенето на артикули се измества от мазут към по-леката част на барела, сложността на рафинерията се усилва доста заради построяването на нови уреди.
Още при започване на 90-те години " Нефтохим " е бил в положение да преработва приблизително тежък недопечен нефт с високо наличие на сяра и меркаптани, както и, несъмнено, всички по-леки добавки за повишение на октановото число, които съдържат олово.
През 1999 година " Нефтохим " е приватизиран. Новият притежател ( " Лукойл " ) се сблъсква с нуждата от по-нататъшно модернизиране на рафинерията, с цел да може тя да отговори на по-строгите стандарти за качество и околна среда, а точно цялостното унищожаване на оловото от бензина и строгите ограничавания за наличието на ароматни субстанции и сяра в другите рафинирани артикули. Освен това, търсенето непрестанно се измества към леката част на барела, което също постанова рационализация.
" Лукойл " първо стопира двете по-малки съоръжения за атмосферна филтрация, с което потенциалът на рафинерията е понижен до към 9 млн. тона годишно. През 2006 – 2007 година са осъществени действия за понижаване на излъчванията и е приключено построяването на апаратура за изомеризация на n-бутан с потенциал 50 000 тне/г. През 2009 година е пусната в употреба нова апаратура за сярно-кисело алкилиране с потенциал 300 000 тне/г и е приключено построяването на апаратура за хидроочистка на дизелово гориво. През 2010 година са пуснати в употреба апаратура за хидроочистка на дизелово гориво, както и апаратура за хидроочистка на нискооктанов бензин и с кипящ пласт катализатор и апаратура за регенерация на сярна киселина. Още през 2009 година рафинерията дава отговор на продуктовите стандарти Евро 58.
След това, до 2015 година, са построени нови уреди, с цел да се усили дълбочината на преправка от 76% на 90% и да се обезпечи производството на мазут със наличие на сяра под 1%, като по този метод се изпълнят европейските условия. По-специално е построено съвременно оборудване за дълбока преправка на вакуумни останки. Съоръжението включва апаратура за хидрокрекинг на остатъчни артикули с потенциал 2,5 млн. тне/г, както и съоръжения за амини, стрипинг на кисели води и водород. Извършени са и други модернизации в цялата рафинерия. Накратко, днешната рафинерия на " Лукойл Нефтохим " се подрежда измежду първите 10% от рафинериите в света във връзка с показателя на трудност на Нелсън (NCI)9, като цената на NCI се прави оценка на 13, а коефициентът на превръщане на суровия петрол ( " дълбочина на пречистване " ) е 87. Това значи, че рафинерията е в положение да преработва по-нискокачествени (по-тежки, с по-високо наличие на сяра) сортове недопечен нефт, както и други тежки първични материали (остатъчни артикули от рафинериите) във високо рафинирани, по-ценни артикули. Това също по този начин значи, че разнообразието от сортове недопечен нефт и други първични материали, които рафинерията може дейно да преработва, обгръща по-голямата част от сортовете недопечен нефт, търгувани на интернационалните пазари, и остатъчните артикули, получени в други, по-малко усъвършенствани рафинерии. Всъщност " Лукойл Нефтохим Бургас " към този момент преработва милиони тонове неруски петрол (около 40% от общия годишен капацитет) и в рафинерията няма механически спънки, които да попречват увеличението на този дял.
" Лукойл " не предлага преработвателни услуги ( " ишлеме " ) на други компании в своята рафинерия " Нефтохим ". Освен това, " Лукойл Нефтохим " ръководи и продуктопровода, който свързва оборудванията с огромните градове и продуктови хранилища (нефтобази) в Южна България, в това число София, близкото нефтено пристанище Росенец и към 90% от потенциала за предпазване на нефтопродукти в България. По създание, достъпът до цялата съществена петролна инфраструктура в България е блокиран от " Лукойл ", обстановка, която поражда податливост към корист с пазарно превъзходство.
Преразглеждането на регулаторната рамка за достъп на трети страни до петролната инфраструктура в България от дълго време е закъсняло. Статуквото е на монополно владичество, което е склонно да блокира конкуренцията.
Рафинерията на " Лукойл Нефтохим Бургас " е в положение да преработва дейно най-разнообразни типове недопечен петрол, търгувани на интернационалните пазари, както и други първични материали, като да вземем за пример остатъчни артикули на рафинериите. Твърденията, че рафинерията може да преработва единствено съветски сортове недопечен нефт, по-специално Urals, са погрешни.
Сортове недопечен петрол, налични в Черно море и Средиземно море
По-долу са показани някои сортове неруски недопечен нефт, които се оферират от пристанищата в Черно море и Средиземно море. Посочени са единствено сортове, сходни или по-леки и с по-ниско наличие на сяра от Urals. Те надалеч не показват изчерпателно неруските типове петрол, които се оферират в Черно и Средиземно море.
И въпреки всичко, единствено тези количества възлизат на повече от 4 млн. барела дневно (bpd), което се равнява на към 200 млн. тона годишно. Това е към 30 пъти повече от годишната продуктивност на " Лукойл Нефтохим " през последните години, т.е. по-малко от 3% от показаните потоци недопечен нефт биха били задоволителни, с цел да работи рафинерията " Нефтохим " в " нормалния си бизнес режим " без никакъв съветски нефт. И даже не са прегледани други вероятни снабдители, като тези от Персийския залив (Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и др.) или по западното крайбрежие на Африка.
Логистика на танкерния превоз и разбор на разноските
Възможността за преправка на избрани сортове неруски недопечен нефт, несъмнено, не е задоволителна сама по себе си, за отвод от потреблението на съветски нефт: би трябвало да има и вероятен метод за закупуване, превозване и доставка на неруски недопечен нефт до рафинерията. В този подтекст главните обстоятелства, които би трябвало да се вземат поради, са следните:
Пристанище Росенец може да обработва танкери, които не надвишават избрани размери (обща дължина, оптимално прегазване и др.), които лимитират размера на товара до към 70 000 тона. Ставките за навлото за такива танкери се котират като " Long Range 1 " (LR1) по скалата за оценка на междинните навлови ставки (AFRA), употребена в танкерното мореплаване.
По актуалните стандарти, тези танкери са относително дребни и могат да бъдат зареждани на съвсем всички терминали за експорт на нефт в Черно и Средиземно море. Те могат да минават и през Босфора, където оптималният размер на танкерите е към 120 000 тона.
Ако " Нефтохим Бургас " употребява единствено съветския Urals, ще са нужни към 100 двупосочни курса на танкер LR1 от/до Новоросийск/Туапсе, с цел да се доставят 7 милиона тона годишно – типичната продуктивност на рафинерията през последните години.
Обичайното време за отиване и връщане на танкер от Росенец до Новоросийск или Туапсе в двете съществени съветски пристанища в Черно море, от които се доставя Urals за рафинерията – е 10-12 дни, в това число 48-72 часа престой във всяко от пристанищата (общо 4-6 дни) и към 3 дни корабоплаване в едната посока (общо към 6 дни отиване и връщане). Разстоянието сред Росенец и Новоросийск е към 480 морски благи.
Разстоянията от другите терминали за товарене на петрол в Черно и Средиземно море
до Росенец са почти следните (в морски мили): o Джейхан (Турция, BTC): 1000 o Марса ел-Харига (Либия): 1000 o Суец (Египет): 1000 o Aрзев (Алжир): 1500 o Озереевка (CPC – казахстански петрол през Русия): 500 o Супса (азербайджански петрол през Грузия): 620
Като се има поради гореизложеното, елементарно може да се заключи, че прекосяването към доставки от CPC (Казахстан) и/или азербайджански петрол (Супса) в границите на Черно море няма да промени транспортните разноски, до момента в който прекосяването към средиземноморски недопечен петрол ще усили транспортните разноски два до три пъти на база единица (барел или тон).
Може също по този начин елементарно да се реши с какъв брой ще се усилят разноските за единица петрол, доставян на " Нефтохим ", при най-лошия сюжет (преминаване на 100% към най-далечния снабдител, а точно Алжир). Например, в края на март 2022 година дневните цени на танкерите AFRA LR1 са към USD 25 000 на ден10. Следователно за в двете посоки пътешестване до Новоросийск ще се заплащат към USD 300 000, а за в двете посоки пътешестване до Арзев – три пъти повече, т.е. разлика от USD 600 000.
Въпреки че това може да звучи като доста, нарастването на барел ще възлиза единствено на към един $ (танкер LR1 транспортира към 500 000 барела петрол), т.е. надценка от към 1% по отношение на актуалната цена на суровия нефт. Това значи, че смяна в цената на петрола единствено с 1% нагоре или надолу ще надвиши смяната в доставната цена на петрола за Росенец.
Опасенията по отношение на увеличените разноски за превозване на недопечен петрол до " Лукойл Нефтохим Бургас “ при прекосяване към неруски петрол са без значение, когато прекосяването е към петрол в границите на Черно море, и в най-лошия случай са незначителни при прекосяване към петрол с генезис от други източници.
Основни заключения
Няма механически, логистични или стопански спънки за прекосяване към преправка на неруски недопечен нефт в " Лукойл Нефтохим Бургас ", единствената рафинерия, която има някакво значение в България. В сегашния спор на европейско ниво по отношение на възможното въвеждане на възбрана за импорт на съветски нефт в Европейския съюз, позицията на България на страната на централноевропейските страни без изход на море е ирационална. Унгария, Словакия и Чехия или нямат физическа опция да получат различни доставки на недопечен нефт (Унгария и Словакия), или (в случая на Чехия) нямат цялостния потенциал да създадат това през 2022 година От друга страна, България може да си набави цялото належащо количество нефт от доста различни източници още през 2022 година Пазарите на петрол и рафинирани артикули в България са монополни, както във връзка с стоките, по този начин и във връзка с услугите. Не е изработен даже опит за решение на казуса, а през годините рискът от огромни разтърсвания единствено нараства. Този риск в никакъв случай няма да бъде преодолян, в случай че не се диверсифицират доставките на недопечен нефт и не се ползват прецизно разпоредбите за отворен достъп до инфраструктурата, изключително до складирането на рафинирани артикули и пристанищните услуги, за всички страни, участващи в търговията с рафинирани артикули. " Лукойл Нефтохим Бургас " е част от интернационална отвесно интегрирана петролна компания, която не дава достъп до услуги за нефтопреработка ( " ишлеме " ) и до единственото петролно пристанище в България на лица отвън " Лукойл ". Същото се отнася и за превозването на петролни артикули по тръбопроводи в границите на България. Всъщност " Лукойл " управлява към 90% от тези пазари в България – дял, който надвишава пазарната доминация на Standard Oil на Рокфелер преди приемането на антимонополното законодателство в Съединени американски щати (Закон на Шърман) през 1890 година Диверсификацията на доставките на недопечен нефт от Русия ще бъде единствено началото на една дълга и сложна борба за България по пътя към нейната енергийна сигурност и самостоятелност. Предприемането на неверна политическа стъпка на европейско равнище на разклона на пътя към тази сигурност и самостоятелност надали е верният избор.
.
И евентуално може да направи това на цена, която няма да се разграничава доста от тази, която заплаща в този момент за петрола и за рафинираните артикули.
Ето за какво това е по този начин
За интервала 2015-2020 година годишното ползване на петролни артикули в България е релативно устойчиво и възлиза на към 4.5 млн. тона нефтен еквивалент годишно (тне/г). Страната създава единствено към 25 000 тне/г недопечен нефт и кондензат, което се равнява на по-малко от 1% от потреблението.
По-голямата част от употребявания в страната нефт в последна сметка е импорт – или като недопечен нефт и други първични материали, преработвани в рафинериите на страната и по-късно продавани като артикули на нейните пазари, или като рафинирани артикули, внасяни от други страни.
Данни за вноса и износа на недопечен нефт и рафинирани артикули за интервала
Тъй като страната създава оскъдни количества недопечен нефт и кондензат, явно е, че вносът се състои най-вече от недопечен нефт и други първични материали за рафинериите, а износът – от рафинирани петролни артикули.
България разполага с три рафинерии:
Съоръжението на ИНСА ОЙЛ (ИНСА) в село Белозем в Централна Южна България Българската петролна рафинерия, ситуирана в село Долни Дъбник в Централна Северна България Рафинерията на " Лукойл Нефтохим Бургас ", ситуирана на брега на Черно море.
Още две рафинерии, които съществуваха преди, към този момент са дефинитивно затворени и бракувани (ориентираната към смазочни материали " Плама ", ситуирана покрай Плевен, с потенциал 1.5 млн. тона годишно, и БИМАС в Русе с потенциал 0.1 млн. тона годишно – най-старата рафинерия, датираща от 1933 година Съоръжението на ИНСА е за хидрорафиниране, при което междинни дестилати (а не недопечен нефт) се обработват с водород и се създават дизелово гориво и газьол. Капацитетът му е към 115 000 тне/г.
Съоръжението на Българската петролна рафинерия е дребна апаратура за топинг (атмосферна дестилация), издигната през 1994 година от тогавашното държавно сдружение " Проучване и рандеман на петрол и газ " АД, което понастоящем е част от групата сдружения " Химимпорт ", следена от варненския холдинг ТИМ. Рафинерията преработва недопечен нефт и кондензат, добити в дребните залежи, ситуирани наоколо до нея, и в други елементи на страната, и създава разтворители, бензин и дизелово гориво, както и разнообразни марки мазут. Поради естествения спад на добива от находищата, рафинерията работи под номиналния си потенциал, който по този начин или другояче е единствено 45 000 тне/г.
Рафинерията на " Лукойл Нефтохим Бургас " е част от огромен и комплициран нефтохимически комплекс. Първоначалните уреди датират от началото на 60-те години на предишния век. С течение на годините потенциалът е разширяван, с цел да доближи към 12 млн. тона годишно през 1974 година След това, когато структурата на търсенето на артикули се измества от мазут към по-леката част на барела, сложността на рафинерията се усилва доста заради построяването на нови уреди.
Още при започване на 90-те години " Нефтохим " е бил в положение да преработва приблизително тежък недопечен нефт с високо наличие на сяра и меркаптани, както и, несъмнено, всички по-леки добавки за повишение на октановото число, които съдържат олово.
През 1999 година " Нефтохим " е приватизиран. Новият притежател ( " Лукойл " ) се сблъсква с нуждата от по-нататъшно модернизиране на рафинерията, с цел да може тя да отговори на по-строгите стандарти за качество и околна среда, а точно цялостното унищожаване на оловото от бензина и строгите ограничавания за наличието на ароматни субстанции и сяра в другите рафинирани артикули. Освен това, търсенето непрестанно се измества към леката част на барела, което също постанова рационализация.
" Лукойл " първо стопира двете по-малки съоръжения за атмосферна филтрация, с което потенциалът на рафинерията е понижен до към 9 млн. тона годишно. През 2006 – 2007 година са осъществени действия за понижаване на излъчванията и е приключено построяването на апаратура за изомеризация на n-бутан с потенциал 50 000 тне/г. През 2009 година е пусната в употреба нова апаратура за сярно-кисело алкилиране с потенциал 300 000 тне/г и е приключено построяването на апаратура за хидроочистка на дизелово гориво. През 2010 година са пуснати в употреба апаратура за хидроочистка на дизелово гориво, както и апаратура за хидроочистка на нискооктанов бензин и с кипящ пласт катализатор и апаратура за регенерация на сярна киселина. Още през 2009 година рафинерията дава отговор на продуктовите стандарти Евро 58.
След това, до 2015 година, са построени нови уреди, с цел да се усили дълбочината на преправка от 76% на 90% и да се обезпечи производството на мазут със наличие на сяра под 1%, като по този метод се изпълнят европейските условия. По-специално е построено съвременно оборудване за дълбока преправка на вакуумни останки. Съоръжението включва апаратура за хидрокрекинг на остатъчни артикули с потенциал 2,5 млн. тне/г, както и съоръжения за амини, стрипинг на кисели води и водород. Извършени са и други модернизации в цялата рафинерия. Накратко, днешната рафинерия на " Лукойл Нефтохим " се подрежда измежду първите 10% от рафинериите в света във връзка с показателя на трудност на Нелсън (NCI)9, като цената на NCI се прави оценка на 13, а коефициентът на превръщане на суровия петрол ( " дълбочина на пречистване " ) е 87. Това значи, че рафинерията е в положение да преработва по-нискокачествени (по-тежки, с по-високо наличие на сяра) сортове недопечен нефт, както и други тежки първични материали (остатъчни артикули от рафинериите) във високо рафинирани, по-ценни артикули. Това също по този начин значи, че разнообразието от сортове недопечен нефт и други първични материали, които рафинерията може дейно да преработва, обгръща по-голямата част от сортовете недопечен нефт, търгувани на интернационалните пазари, и остатъчните артикули, получени в други, по-малко усъвършенствани рафинерии. Всъщност " Лукойл Нефтохим Бургас " към този момент преработва милиони тонове неруски петрол (около 40% от общия годишен капацитет) и в рафинерията няма механически спънки, които да попречват увеличението на този дял.
" Лукойл " не предлага преработвателни услуги ( " ишлеме " ) на други компании в своята рафинерия " Нефтохим ". Освен това, " Лукойл Нефтохим " ръководи и продуктопровода, който свързва оборудванията с огромните градове и продуктови хранилища (нефтобази) в Южна България, в това число София, близкото нефтено пристанище Росенец и към 90% от потенциала за предпазване на нефтопродукти в България. По създание, достъпът до цялата съществена петролна инфраструктура в България е блокиран от " Лукойл ", обстановка, която поражда податливост към корист с пазарно превъзходство.
Преразглеждането на регулаторната рамка за достъп на трети страни до петролната инфраструктура в България от дълго време е закъсняло. Статуквото е на монополно владичество, което е склонно да блокира конкуренцията.
Рафинерията на " Лукойл Нефтохим Бургас " е в положение да преработва дейно най-разнообразни типове недопечен петрол, търгувани на интернационалните пазари, както и други първични материали, като да вземем за пример остатъчни артикули на рафинериите. Твърденията, че рафинерията може да преработва единствено съветски сортове недопечен нефт, по-специално Urals, са погрешни.
Сортове недопечен петрол, налични в Черно море и Средиземно море
По-долу са показани някои сортове неруски недопечен нефт, които се оферират от пристанищата в Черно море и Средиземно море. Посочени са единствено сортове, сходни или по-леки и с по-ниско наличие на сяра от Urals. Те надалеч не показват изчерпателно неруските типове петрол, които се оферират в Черно и Средиземно море.
И въпреки всичко, единствено тези количества възлизат на повече от 4 млн. барела дневно (bpd), което се равнява на към 200 млн. тона годишно. Това е към 30 пъти повече от годишната продуктивност на " Лукойл Нефтохим " през последните години, т.е. по-малко от 3% от показаните потоци недопечен нефт биха били задоволителни, с цел да работи рафинерията " Нефтохим " в " нормалния си бизнес режим " без никакъв съветски нефт. И даже не са прегледани други вероятни снабдители, като тези от Персийския залив (Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и др.) или по западното крайбрежие на Африка.
Логистика на танкерния превоз и разбор на разноските
Възможността за преправка на избрани сортове неруски недопечен нефт, несъмнено, не е задоволителна сама по себе си, за отвод от потреблението на съветски нефт: би трябвало да има и вероятен метод за закупуване, превозване и доставка на неруски недопечен нефт до рафинерията. В този подтекст главните обстоятелства, които би трябвало да се вземат поради, са следните:
Пристанище Росенец може да обработва танкери, които не надвишават избрани размери (обща дължина, оптимално прегазване и др.), които лимитират размера на товара до към 70 000 тона. Ставките за навлото за такива танкери се котират като " Long Range 1 " (LR1) по скалата за оценка на междинните навлови ставки (AFRA), употребена в танкерното мореплаване.
По актуалните стандарти, тези танкери са относително дребни и могат да бъдат зареждани на съвсем всички терминали за експорт на нефт в Черно и Средиземно море. Те могат да минават и през Босфора, където оптималният размер на танкерите е към 120 000 тона.
Ако " Нефтохим Бургас " употребява единствено съветския Urals, ще са нужни към 100 двупосочни курса на танкер LR1 от/до Новоросийск/Туапсе, с цел да се доставят 7 милиона тона годишно – типичната продуктивност на рафинерията през последните години.
Обичайното време за отиване и връщане на танкер от Росенец до Новоросийск или Туапсе в двете съществени съветски пристанища в Черно море, от които се доставя Urals за рафинерията – е 10-12 дни, в това число 48-72 часа престой във всяко от пристанищата (общо 4-6 дни) и към 3 дни корабоплаване в едната посока (общо към 6 дни отиване и връщане). Разстоянието сред Росенец и Новоросийск е към 480 морски благи.
Разстоянията от другите терминали за товарене на петрол в Черно и Средиземно море
до Росенец са почти следните (в морски мили): o Джейхан (Турция, BTC): 1000 o Марса ел-Харига (Либия): 1000 o Суец (Египет): 1000 o Aрзев (Алжир): 1500 o Озереевка (CPC – казахстански петрол през Русия): 500 o Супса (азербайджански петрол през Грузия): 620
Като се има поради гореизложеното, елементарно може да се заключи, че прекосяването към доставки от CPC (Казахстан) и/или азербайджански петрол (Супса) в границите на Черно море няма да промени транспортните разноски, до момента в който прекосяването към средиземноморски недопечен петрол ще усили транспортните разноски два до три пъти на база единица (барел или тон).
Може също по този начин елементарно да се реши с какъв брой ще се усилят разноските за единица петрол, доставян на " Нефтохим ", при най-лошия сюжет (преминаване на 100% към най-далечния снабдител, а точно Алжир). Например, в края на март 2022 година дневните цени на танкерите AFRA LR1 са към USD 25 000 на ден10. Следователно за в двете посоки пътешестване до Новоросийск ще се заплащат към USD 300 000, а за в двете посоки пътешестване до Арзев – три пъти повече, т.е. разлика от USD 600 000.
Въпреки че това може да звучи като доста, нарастването на барел ще възлиза единствено на към един $ (танкер LR1 транспортира към 500 000 барела петрол), т.е. надценка от към 1% по отношение на актуалната цена на суровия нефт. Това значи, че смяна в цената на петрола единствено с 1% нагоре или надолу ще надвиши смяната в доставната цена на петрола за Росенец.
Опасенията по отношение на увеличените разноски за превозване на недопечен петрол до " Лукойл Нефтохим Бургас “ при прекосяване към неруски петрол са без значение, когато прекосяването е към петрол в границите на Черно море, и в най-лошия случай са незначителни при прекосяване към петрол с генезис от други източници.
Основни заключения
Няма механически, логистични или стопански спънки за прекосяване към преправка на неруски недопечен нефт в " Лукойл Нефтохим Бургас ", единствената рафинерия, която има някакво значение в България. В сегашния спор на европейско ниво по отношение на възможното въвеждане на възбрана за импорт на съветски нефт в Европейския съюз, позицията на България на страната на централноевропейските страни без изход на море е ирационална. Унгария, Словакия и Чехия или нямат физическа опция да получат различни доставки на недопечен нефт (Унгария и Словакия), или (в случая на Чехия) нямат цялостния потенциал да създадат това през 2022 година От друга страна, България може да си набави цялото належащо количество нефт от доста различни източници още през 2022 година Пазарите на петрол и рафинирани артикули в България са монополни, както във връзка с стоките, по този начин и във връзка с услугите. Не е изработен даже опит за решение на казуса, а през годините рискът от огромни разтърсвания единствено нараства. Този риск в никакъв случай няма да бъде преодолян, в случай че не се диверсифицират доставките на недопечен нефт и не се ползват прецизно разпоредбите за отворен достъп до инфраструктурата, изключително до складирането на рафинирани артикули и пристанищните услуги, за всички страни, участващи в търговията с рафинирани артикули. " Лукойл Нефтохим Бургас " е част от интернационална отвесно интегрирана петролна компания, която не дава достъп до услуги за нефтопреработка ( " ишлеме " ) и до единственото петролно пристанище в България на лица отвън " Лукойл ". Същото се отнася и за превозването на петролни артикули по тръбопроводи в границите на България. Всъщност " Лукойл " управлява към 90% от тези пазари в България – дял, който надвишава пазарната доминация на Standard Oil на Рокфелер преди приемането на антимонополното законодателство в Съединени американски щати (Закон на Шърман) през 1890 година Диверсификацията на доставките на недопечен нефт от Русия ще бъде единствено началото на една дълга и сложна борба за България по пътя към нейната енергийна сигурност и самостоятелност. Предприемането на неверна политическа стъпка на европейско равнище на разклона на пътя към тази сигурност и самостоятелност надали е верният избор.
.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ