Град Бандърма: завръщането на малоазийските българи в Родината
Красивият пристанищен град Бандърма, ситуиран на Мраморно море, е очевидец на края на 400-годишната изпълнена с превратности история на малоазийските българи, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Първите българи се трансферират в Мала Азия още през XVI век. Те се заселват главно в региона на остарялата османска столица Бурса и Чанаккале, в региона на който по-късно ще бъдат открити останките на антична Троя, а през Първата международна война ще се разиграе една от най-големите борби – Галиполската, изходът от която ще предопредели присъединяване на България на страната на Централните сили.
Между XVI-XIX век общността на анатолийските българи, както са известни в историята, доста се разраства. Поради обстоятелството, че са живели, заобиколени напълно от една непозната религиозна и културна среда, те са извънредно сплотени и резервират своя език, обичаи, носии.
Животът на българите в Мала Азия става сложен при започване на XX век, когато Османската империя е обладана от дявола на национализма. Все по-често представители на нашата общественост се завръщат в освободеното Отечество. Процесът на изселването им става необратим след двете Балкански войни.
През март 1914 година след относително старателна готова акция първите българи потеглят от Бандърма за Дедеагач, който по това време е най-голямото ни пристанище на Бяло море. Те отплават с кораба „ Борис “ на 20 март. С него плават 932 души от селата Тьойбелен, Ташкеси и Аладжа хълм. Още две групи потеглят през април. Най-много българи се завръщат с четвъртата група, те са от Коджа Бунар. Общо 10 са групите на изселилите се българи, като цялата акция продължава 3 месеца. Така завършва историята на анатолийските българи.
Самите малоазийски българи са потомци на българи от старозагорско, чирпанско, ямболско и костурско в днешна Егейска Македония.
Сгушен измежду неповторима природа, непокътната през вековете, турският град Бандърма през днешния ден е туристически център.
Въпреки статута си на формален морски курорт, градчето е останало недокоснато от туристическия поток, природата му е съхранена, и съгласно проучване на всички провинциални центрове и градове в цяла Турция, Бандърма е измежду 23-те най-бързо разрастващите се области в Турция.
Големината му е колкото Стара Загора и е околийски център във вилает Балъкесир. Градът е има пристанище, което е второто по величина след Истанбул на Мраморно море, и е петото по величина пристанище на Турция. Бандърма е и главен пътен възел на морския и железопътния превоз. Намира се на към два часа път от Истанбул, Измир и Бурса.
Историята на града стартира с основаването му през X – IIX век преди новата епоха, когато е носел имената Cyzicus, Panderma, Panormos. Най-ранните доказателства за него са открити от саркофаг, открит при разкопки в античния град Кизик, който се намира наоколо. Градът е учреден през 756 прочие н. е. от преселници от Милет. От 5 век пр.н.е. играе значима роля в тракийската морска търговия. Управляван е първо от тирани под персийско господство, по-късно става член на Атинския морски съюз (478/477 пр.н.е.) и на Втория атински морски съюз (377 пр.н.е.).
По времето на Август градът губи самостоятелността си и при неговия правоприемник Тиберий е причислен към римската провинция Азия. Градът претърпява няколко огромни трусове по времето на Адриан, Антонин Пий и Юстиниан I, (от 443 – последното през 1063 г.). След разделянето на Римската империята остава в рамките на Византия, а през XIV в. е включен в Османската империя. През 1874 година голям пожар изпепелява града, а след възобновяване му е обитаем с кримски изселници.
В по-новата история Бандърма остава градът, в който е изстрелян последният снаряд през Първата международна вой
Първите българи се трансферират в Мала Азия още през XVI век. Те се заселват главно в региона на остарялата османска столица Бурса и Чанаккале, в региона на който по-късно ще бъдат открити останките на антична Троя, а през Първата международна война ще се разиграе една от най-големите борби – Галиполската, изходът от която ще предопредели присъединяване на България на страната на Централните сили.
Между XVI-XIX век общността на анатолийските българи, както са известни в историята, доста се разраства. Поради обстоятелството, че са живели, заобиколени напълно от една непозната религиозна и културна среда, те са извънредно сплотени и резервират своя език, обичаи, носии.
Животът на българите в Мала Азия става сложен при започване на XX век, когато Османската империя е обладана от дявола на национализма. Все по-често представители на нашата общественост се завръщат в освободеното Отечество. Процесът на изселването им става необратим след двете Балкански войни.
През март 1914 година след относително старателна готова акция първите българи потеглят от Бандърма за Дедеагач, който по това време е най-голямото ни пристанище на Бяло море. Те отплават с кораба „ Борис “ на 20 март. С него плават 932 души от селата Тьойбелен, Ташкеси и Аладжа хълм. Още две групи потеглят през април. Най-много българи се завръщат с четвъртата група, те са от Коджа Бунар. Общо 10 са групите на изселилите се българи, като цялата акция продължава 3 месеца. Така завършва историята на анатолийските българи.
Самите малоазийски българи са потомци на българи от старозагорско, чирпанско, ямболско и костурско в днешна Егейска Македония.
Сгушен измежду неповторима природа, непокътната през вековете, турският град Бандърма през днешния ден е туристически център.
Въпреки статута си на формален морски курорт, градчето е останало недокоснато от туристическия поток, природата му е съхранена, и съгласно проучване на всички провинциални центрове и градове в цяла Турция, Бандърма е измежду 23-те най-бързо разрастващите се области в Турция.
Големината му е колкото Стара Загора и е околийски център във вилает Балъкесир. Градът е има пристанище, което е второто по величина след Истанбул на Мраморно море, и е петото по величина пристанище на Турция. Бандърма е и главен пътен възел на морския и железопътния превоз. Намира се на към два часа път от Истанбул, Измир и Бурса.
Историята на града стартира с основаването му през X – IIX век преди новата епоха, когато е носел имената Cyzicus, Panderma, Panormos. Най-ранните доказателства за него са открити от саркофаг, открит при разкопки в античния град Кизик, който се намира наоколо. Градът е учреден през 756 прочие н. е. от преселници от Милет. От 5 век пр.н.е. играе значима роля в тракийската морска търговия. Управляван е първо от тирани под персийско господство, по-късно става член на Атинския морски съюз (478/477 пр.н.е.) и на Втория атински морски съюз (377 пр.н.е.).
По времето на Август градът губи самостоятелността си и при неговия правоприемник Тиберий е причислен към римската провинция Азия. Градът претърпява няколко огромни трусове по времето на Адриан, Антонин Пий и Юстиниан I, (от 443 – последното през 1063 г.). След разделянето на Римската империята остава в рамките на Византия, а през XIV в. е включен в Османската империя. През 1874 година голям пожар изпепелява града, а след възобновяване му е обитаем с кримски изселници.
В по-новата история Бандърма остава градът, в който е изстрелян последният снаряд през Първата международна вой
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ