Кралицата на Европа е мъртва! Но наистина ли е така?

Кралицата на Европа е мъртва! Но в действителност ли е по този начин? И в случай че е по този начин, ще има ли нова кралица? Или може би крал? Все едно Европа няма задоволително защо да се безпокои сега (Италия, Brexit, Полша, Унгария, популизъм, Италия), че и Германия закипя. Ситуацията проучва изданието Politico в материал, представен от организация БГНЕС.
Решението на немския канцлер Ангела Меркел тази седмица да се отдръпна от управлението на своите християндемократи може да докара до всичко или до нищо от следното: края на нейното канцлерство, разпадането на държавното управление, нова коалиция, държавно управление на малцинството и/или нови избори. Какъвто и да е резултатът, вълните ще се почувстват надалеч отвън немските граници.
Някои в брюкселския балон откриха леговище в отричането, настоявайки, че Европейският съюз ще го понесе, без значение какво се случва в Берлин. В последна сметка с 28 (засега) самостоятелни членове, някъде все има политически безредици. След малко извиване на ръце нещата ще се върнат към естественото, нали?

Точно както за Германия, отдръпването на Меркел ще се трансформира в крайъгълен камък за Европейски Съюз. Никой водач не е доминирал европейските каузи до степента, която тя е постигнала през последните 13 години най-малко за едно потомство, в случай че не и по-дълго. Други може би са построили Европа, само че Меркел е имала несъмнено по-трудната задача да я държи дружно. Каквито и да са грешките, които е предизвикала при обработката на еврокризата или миграцията, нейната купа като " кралица на Европа " е единствено половината от шегата.
Така че е неизбежно излизането ѝ да сътвори вакуум, без значение кой ще завоюва върха на политическата пирамида в Германия. В продължение на години, на всяка среща на европейските водачи, всички очи са били втренчени в Меркел. Нищо не е решено, до момента в който немският канцлер, който обича да се потапя в тайните елементи на политическите диспути, не премисли. Изкушение е да да се припише това въздействие само на размера и силата на Германия. Според сътрудниците на Меркел обаче това е единствено част от историята. " Тя повелява почитание, даже и измежду тези, които не са съгласни с нея ", сподели един дясноцентрист министър председател деец, който е следил Меркел на безчет срещи през годините. „ В стаята има друга атмосфера, когато тя не е там. След като тя си отиде, унгарският министър председател Виктор Орбан поема “.

Това може да изясни за какво някои от най-големите критици на Меркел са най-притеснени от възможното ѝ тръгване през идващите месеци. " Най-важното за нас е госпожа Меркел да съобщи, че ще остане канцлер до края на мандата ѝ ", уточни полският външен министър Яцек Чапутович, чиято партия е доста сериозна към политиката на канцлера за бежанците. Макар че това може да звучи по-скоро като недоволството " демон, който знаеш ", в сравнение с същинско страдание, той отиде още по-далеч, отбелязвайки " значимото място " на канцлера в европейската история.
Чешкият министър председател Андрей Бабиш, различен критик на метода на Меркел към миграцията, изрази сходно възприятие. " За нас е от решаващо значение тя да остане като немски канцлер за идващите три години ", сподели той. " Германия е нашият най-съществен стопански сътрудник, а самият канцлер заслужава да бъде приет за благонадежден другар на Чешката република ".
Въпреки тези признаци на удивление, най-належащият въпрос за Европейски Съюз е какъв брой власт ще резервира Меркел като гаснещ политик, в случай че приемем, че въобще оцелее. Дори в разгара на силата и въздействието си, Меркел постоянно изпитва компликации да прокара своя дневен ред в размирния блок, както илюстрира неспособността ѝ да реализира единодушие за система от квоти на Европейски Съюз за бежанците, макар многократните опити.
По въпроси с необятен консенсус в Европейски Съюз, като да вземем за пример Brexit, намаляването на статута на Меркел няма да бъде проблем. Същото важи и за решенията, които би трябвало да бъдат взети в близко бъдеще, като попълване на старши европейски позиции, без значение дали в Европейската централна банка или в Комисията. Германия към момента е Германия и може да употребява тежестта си, когато желае. Що се отнася до по-фундаментални, по-дългосрочни въпроси, като да вземем за пример по какъв начин да се оправяме с все по-либералните държавни управления в Централна Европа или да реформираме еврозоната, вероятността е по-неясна. Въпреки поддръжката на Полша за Меркел, Варшава има всички тласъци в този момент да печели време и да види какво става - изключително в случай че Меркел втвърди тона си по противоречивия въпрос за правосъдната промяна на ръководещата партия „ Право и правдивост “. При непредвиден завой придвижването на Меркел може да възобнови вярата за застоялите старания за ремонт на еврозоната.
Тя се мотае за реформиране на еврото в продължение на години, основно заради политически съображения вкъщи, където всевъзможен намек, че немските данъкоплатци може в последна сметка да се окажат платци на сметката за други европейци, се сблъсква с директно отвращение и опозиция (такова беше опълчването на избавителните ограничения в еврозоната, които породиха „ Алтернатива за Германия “, която от този момент се трансформира в рискова антиимигрантска партия).
Някои наблюдаващи считат, че Меркел, един път освободена от партийните си отговорности, ще има повече благоприятни условия да подписа договорката с френския президент Еманюел Макрон за банков съюз, в това число противоречивия въпрос за гарантиране на влоговете. Двамата се съгласиха с пътната карта през лятото по време на среща в формалната резиденция на канцлера Месеберг, само че от този момент насам не се е случило съвсем нищо. Дори в случай че Меркел (или нейният правоприемник като канцлер) мъчно би прокарала промените през немския парламент, тя можеше да направи мощно изказване, като въпреки всичко продължи, залагайки, че досега, когато ограниченията излязат за гласоподаване, политическото съзвездие ще се е трансформирало.
Като се има поради, че главният фокус на Меркел като канцлер е нейната работа по Европа, концепцията може би не е толкоз налудничава, колкото може да наподобява на пръв взор. " Трябва да вървим напред, не можем да чакаме вечно и имаме потребност от нашите немски сътрудници да реализират прогрес ", сподели почитан представител на Франция.

Определянето на някои от главните проблеми, които подхранваха рецесията, довела Европа до ръба на колапса, щеше да обезпечи подобаващ миг за времето на Меркел на поста. Това също може да ѝ даде това, което всяка кралица желае - завещание, с цел да подсигурява, че царуването ѝ ще продължи и откакто тя си отиде.