Кози Грамади неслучайно е наричан перлата на Средна гора. Но

...
Кози Грамади неслучайно е наричан перлата на Средна гора. Но
Коментари Харесай

Връх Кози Грамади крие древен тракийски храм

Кози Грамади неслучайно е именуван перлата на Средна гора. Но този анонимен очевидец на възхода и падението на античната Одриска страна ревниво тайните си.

Под управлението на доцент д-в Иван Христов екип на Националния исторически музеей към този момент 7-а година прави разкопки в региона на връх Кози Грамади в землището на село Старосел, община Хисаря.

 Връх Кози Грамади крие античен тракийски храм

Седем години подред сърцатите археолози разкриват парченце по парченце историята на античните одриски владетели цар Котис, Аматок II и Терес II.

Това археологическо лято напъните на специалистите бяха ориентирани към връх Кози Грамади вместо към откритата резиденция на тракийските владетели. Именно там, във високата част на върха, са открити античен тракийски храм и светилище на Зевс и Хера.

Двете сгради са част от древен колективен монумент. Древното тракийско светилище се простира на повърхност от 50 квадратни метра.

Според създателите на откритието, доцент доктор Христов и екипът му, светилището е построено през втората фаза на ранножелязната ера – т.е. към 8-6 век преди Христа.

В края на 6 век преди Христа светилището е главно преустроено. Преустройството е съвпаднало с построяването на владетелската резиденция на античните одриски царе.

 Връх Кози Грамади крие античен тракийски храм

Много старания и майсторство са вложили в преустройството на светилището безименните тракийски строители. За да подчертаят фасадата на храма те са употребявали обработени каменни блокове. Старите глинени олтари са били сменено от четири кръгли олтари, които са били изваяни от камък и глина.

Съдбата на тракийското светилище е дефинитивно решена през втората половина на 5-и век след Христа, когато пристигналите християни го унищожават. Те построяват еднокорабна християнски черква единствено на 15 метра северно от тракийското езическо светилище.

По време на разкопките на светилището археолозите са разкрили и редица монети, сечени от македонските владетели Филип II и сина му – Александър Велики.

Сред находките има и денари от късната Римска република, монети, сечени в Тракийски Херсонес, както и повече от 1000 фрагмента от керамични съдове.

Източник: sanovnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР