Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой

Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой любезен благородник й е поднасял цветя? Жестът на подаряването е античен. В нашата национална традиция да вземем за пример всяко цвете крие свое персонално обръщение до получателя му. Дори и не в този смисъл, даряването постоянно се е приемало като демонстрация на добър усет от страна на мъж.

Защо обаче нашите мощни половинки избират букетите, а прекомерно рядко ни сервират живи растения в саксия? Нима това няма прикрит подтекст?

Подаряването на цветя може алегорично да се схваща като демонстрация на съкровен интерес към дамата. Приликата е явна: нежна жена— нежни цветя. Неин връх е метафората, че самата жена е цвете или има в себе си цвете, което рано или късно някой откъсва. Букетът е демонстрация на предпочитание за такова отделяне от страна на мъжа. Така стигаме до дефлорацията.

Буквално думата значи „ лишаване “, „ премахване “ на „ цвета “, „ младостта “, „ девствеността “. Физически това подхожда на нарушаването на целостта на девствената ципа на дамата, наречена „ химен “. Най-често дефлорацията се случва по време на първия сексуален акт, когато хименът се раздира.

Дефлорацията е извънредно значима за живота на девойката. Практически от този миг тя става жена. В наши дни девойките от ден на ден желаят бързо да се отърват от тийнеджърската стигма „ девица “, в сравнение с усърдно да я опазват. Твърде съвременно в техните кръгове става осъществяването на тази процедура още с първото гадже, с цел да могат по-късно умерено да продължат „ на чисто “ половия си живот. Звучи цинично, в действителност. Това скъпо богатство, което епохи наред женското съсловие е пазело като очите си, в този момент е обезценено и потъпкано... Във всички столетия обаче първият полов опит е имал голямо значение за прочувствения живот на момичето.

Назад в историята опазването на „ целостта “ на девойката до встъпването й в брак е абсолютно условие за матримониалните връзки. Кулминацията в сватбения обред бил моментът с общественото изнасянето на изцапаната с кръв постелка от брачното ложе след половия акт на младите.

В същото време на някои места по света и до през днешния ден дефлорацията не е изконно право на годеника, а се прави авансово от различен. Така да вземем за пример в примитивните нации в Австралия разкъсването на химена преди брака е бит, за който имат грижата избрани лица. Понякога това се случва в пубертета от веща бабичка, която си служи със специфични за задачата принадлежности. Умишлено дефлориране при други е грижа на майката като схващане за положителната хигиена на детето. Има и традиции, съгласно които хименът се перфорира изкуствено, след което се прави церемониално полово съприкосновение с момичето от един или повече мъже. При някои от племената на о.Суматра пък първият коитус се осъществявал от бащата на булката. Дори в континентална Европа в края на средновековието необятно се практикувало дефлорирането на булките на по-нискостоящите от техния васал или държател.

Можем да кажем, че тези обичаи имат рационално пояснение. Само по подобен метод не се навлича гневът на боговете, обвързван със възбраната да се пролива кръв. В обществен смисъл по този начин брачният партньор се защищава от враждебността, хладината и обидата от страна на брачната половинка след първото съприкосновение. Зигмунд Фройд намира за удобно в брака освобождението на младоженеца от този ангажимент. Според него момичето трайно намразва своя дефлоратор, а при последващите полови актове тя изпитва все по-голямо наслаждение и то към този момент в лицето на своя брачен партньор.

Дефлорацията може да се мери по значителност с първата стъпка, първия паднал зъб, първото дете. Независимо дали събитието е чакано с страх или със стаена пристрастеност, факт е, че множеството дами остават разочаровани от първия акт. На фона на всичко, което са чули от своите приятелки, по малкия екран или даже от майките си, сексът в този момент им се коства едно мъчително вмешателство, извънредно неестетично съчетаване на тела или най-малкото физическо стеснение и психическа натегнатост. Да видиш колегата си под „ различен ъгъл “, да го усетиш по нов метод напълно от близко несъмнено може да крие и своите неприятни моменти. Ще мине време, до момента в който момичето стартира да се любува на връзката си и по този метод, даже сред двамата към този момент да има устойчиво построени връзки на схващане и доверие.

Разликата преди-след при някои представителки на нежния пол е толкоз огромна, че човек мъчно може да ги разпознае. Веднъж пристигнала на себе си след първичния потрес, доста постоянно дамата очевидно стартира да се възгордява. Интересно е за какво се следи този феномен. Повечето дами страдат грубо, че би трябвало да се разделят с моминството си, че това е необратимо и вечно. След това пък истински се радват, като че ли камък им е паднал от сърцето. Разковничето се намира както постоянно в детството. Мечтата на множеството деца е да са възрастни. Още от дребни те градят проекти „ като порасна ще върша това и това... “. И не щеш ли най-сетне с дефлорацията дамата е подписала своята декларация за порастване- алено на бяло, с кръвта си...

Женската част от света може единствено да гадае какво се случва в главите на мъжете при тяхната „ дефлорация “. Едно е несъмнено: библейската заръка мъжът да познае жена си се извършва прецизно от човечеството епохи наред. А с това познаване настава и другото, по-дълбокото и същинско познаване на личността. Не е ли точно това значимо изискване за трайните взаимоотношения сред мъжа и дамата?