Патриарх Даниил отслужи благодарствен молебен в храм „Св. Георги Победоносец“ в Истанбул
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи признателен молебен в патриаршеския храм „ Св. Георги Победоносец ". Храмът се намира в истанбулския квартал „ Фенер ".
Отслужването на благодарствения молебен в храм „ Св. Георги Победоносец " е част от първото спокойно посещаване на българския патриарх Даниил до Вселенската патриаршия.
Патриарх Даниил и съпътстващата го църковна делегация бяха посрещнати на входа на Вселенската патриаршия от Негово Високопреосвещенство Халкидонския митрополит Емануил, митрополити и клирици - членове на патриаршеския двор.
След благодарствения молебен, възглавен от патриарх Даниил, бе осъществено молитвеното последование, след което се състоя и формалното посрещане на патриарх Даниил от Вселенския патриарх Вартоломей, както и от членовете на Св. Синод в Тронната зала на патриаршията.
Патриаршеската черква „ Св. Георги Победоносец " е един от най-важните храмове в Константинопол. Първоначално църквата е част от Православния женски манастир, който по-късно е преобразуван от патриарх Матей II (1598-1601) в патриаршеска резиденция. Храмът е реконструиран към 1614 година от патриарх Тимофей II (1612-1620). През 1720 година църквата е унищожена от пожар и при патриарх Йеремия III (1716-1726) е напълно преустроена. Реставрационни работи се правят и през 1836 година при патриарх Григорий VI (1835-1840), както и при в този момент настоящия патриарх Вартоломей.
Съгласно преданието патриаршеският престол в храма в началото е принадлежал на популярния Константинополски патриарх Св. Йоан Златоуст (398-404). Височината на трона е четири метра, изработен е от дърво на гръцки орех и е инкрустиран със слонова кост, естествени скъпоценни камъни и цветно дърво. Съгласно преданието амвонът в храма също е принадлежал на Св. Йоан Златоуст, макар че надписът, намиращ се на вътрешната му страна, свидетелства, че е бил изработен през 1703 година, по времето на патриарх Гаврил III (1702-1707).
Както иконите, по този начин и светите мощи съставляват централния аспект на православното християнско благочестие, основаващо се на православната теория на „ обожанието “, заключващо се в цялото освещаване на човешката природа – тяло и душа, чрез Божествената берекет. Светите Трисветители – Василий Великий, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, са най-известните и авторитетни богослови на ранната Църква. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) мощите на тези светци са пренесени от Константинопол в Рим. През ноември 2004 година част от мощите на Св. Григорий и Св. Йоан бяха върнати назад. Вселенският патриарх Вартоломей персонално съпровождаше светите мощи до тяхната историческа татковина. Не след дълго и мощите на Св. Василий също бяха донесени в Константинопол.
Колоната на бичуването на Христа е ситуирана на югоизточния ъгъл на патриаршеската черква - това е част от колоната, на която Той е бил завързан, а след това бичуван от римските бойци по време на Страстната седмица, преди да бъде разпнат. Тази колона е една от най-ценните и антични реликви на храма.
