Коя е най-главната цел в живота? Мисля, че това е

Коя е най-главната цел в живота? Мисля, че това е да се умножава положителното към нас. А положителното е на първо място щастието на хората.

Щастието е построено от доста неща и всякога животът слага пред индивида задания, които той би трябвало да умее да взема решение. Може и с дреболия да направиш някому положително, може да се стремиш към нещо огромно, само че не трябва да разделяш дребното от огромното.

Много неща стартират от дребното, зараждат се в детството и в това, което ни заобикаля. Детето обича майка си и татко си, братята и сестрите си, фамилията и дома си.

Постепенно неговата обвързаност се уголемява и се популяризира върху учебното заведение, селото, града, върху цялата родна страна. Това е към този момент огромно и надълбоко възприятие, въпреки че не трябва да стопираме дотук, а да обичаме самия човек.

Трябва да бъдем патриоти, а не националисти. Не е належащо да мразиш всяко друго семейство, с цел да обичаш своето. Не е належащо да мразиш другите страни, с цел да бъдеш родолюбец.

Между патриотизма и национализма има дълбока разлика.

Първото е обич към своята татковина, второто е ненавист към всички други нации и страни.

Голямата цел на положителното стартира от дребното – от желанието да правиш добрини на околните си, само че се обогатява и обгръща все по-широк кръг от въпроси.

Прилича на кръговете във водата. Но колкото повече се уголемяват, кръговете във водата стават по-незабележими. А когато любовта и дружбата се разрастват и разгръщат, те се обогатяват, стават все по-възвишени и индивидът – техният център – става по-мъдър.

Обичта не би трябвало да бъде неосъзната. Тя би трябвало да бъде рационална. Това значи, че обичта би трябвало да бъде обвързвана с умеенето да се виждат минусите както на обичания човек, по този начин и на заобикалящите ни хора и да се води война с тях.

Обичта би трябвало да бъде обвързвана с мъдрост, с умеенето да се отдели нужното от празното и лъжливото. Тя не би трябвало да бъде сляпа.

Слепият екстаз (дори не бих го нарекъл любов) води до ужасни последици. Майка, която непрестанно се възхищава от детето си и го насърчава, може да възпита духовен урод.

Слепият екстаз пред Германия („ Германия – над всичко ” – думи от шовинистична немска песен) докара до нацизъм, слепият екстаз пред Италия – до фашизъм.

Мъдростта е разум, талантлив с добрина.

Умът без добрина е ловкост. Хитростта рано или късно се обръща против самия шмекер. Затова се постанова хитростта да се прикрива.

А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и на първо място самия човек.

Мъдростта го подарява с положително име, с трайно благополучие и спокойна съвест, което е най-ценно на старини.

Вярност към правилата, от които би трябвало да се управлява човек в огромните и в дребните неща. Верността е в последна сметка честност към истината, честност към правдата и справедливостта.

из „ Писма за положителното и прелестното “