Просветлението не може да е цел
Коя е грешката на духовно търсещите, изяснява духовният лидер Екхарт Толе.
Да достигнеш положение на прояснение. Като че ли това е нещо, което можете да прибавите към себе си. Или нещо, което ненадейно ще ви трансформира в отлично създание, което в действителност вие към този момент сте. Но вие сте неспособни да го осъзнаете, до момента в който мислите, че това видоизменение ще се случи в бъдеще – просветлението или положението без его. Това изяснява немският нравствен преподавател Екхарт Толе в една от лекциите си, която Списание 8 преведе особено за своите читатели.
Ако превърнете просветлението в цел, която желаете да достигнете – вие ще пропуснете входната точка, тъй като задачата допуска бъдеще. Входната точка в просветлението е сегашният миг.
Това е алтернативата на всички духовно търсещи.
Те четат духовни книги и слушат духовни лекции и си споделят – същестува положение без его, прояснение му викат, допустимо е в миналото да мога да го доближи.
Така те мигновено трансформират тази си мисъл в отдалечена цел. Превръщат устрема за прояснение в част от разсъдъка. Те не схващат, че самото търсене на метод да се въплатят в стремежи облик, не им позволява да са такива още в този момент. Защото входната точка е тук и в този момент, в този съответен миг.
Да излезеш отвън рамките на егото може единствено в случай че получиш достъп до силата на сегашния миг. Друг път няма. Просветлението е единствено в силата на сегашния миг и на никое място другаде. Само хората, които са престанали да го търсят, осъзнават, че то към този момент е тук. Така че, без значение от това дали сте се разочаровали в духовните си търсения, или ненадейно сте осъзнали истиността на това изказване – би трябвало да се откажете от търсенето, ориентирано към бъдещето.
Това на пръв взор наподобява в прорез с двете съществени духовни учения, които се борят за превъзходство – едното твърди, че вие сте неспособни да извършите безусловно нищо сами и би трябвало да се отпуснете, тъй като просветлението не може да бъде провокирано. Тъй че успокойте се и забравете себе си. Забравете и се наслаждавайте, по този начин споделят някои учители.
Другото базисно обучение ви споделя, че в случай че не жадувате духовно прояснение, така както давещия се – въздух – то вие няма да го достигнете.
Сложете на везната на сърцето си двете визии.
Истината е в съчетанието на тези два метода.
Как тъкмо да ги съвместите? От една страна вие не можете да извършите нищо – това е истина. А въпреки това е нужна активност. Интензивността, която неправилно се възприема като средство да ви докара до бъдещата цел, може да се трансформира в активност, която да ви потопи надълбоко в сегашния миг.
Прави са и тези, които ви споделят, че нищо не можете да извършите, и тези, които настояват, че ви би трябвало активност, да, тя е нужна за обгръщане на сегашния миг.
Можете да добавяте умения и знания, само че същността ви към този момент е съвършена сама по себе си.
Вие към този момент сте себе си и би трябвало единствено да го осъзнаете. Не ви би трябвало нито повече време, нито повече старания да стигнете до себе си, защото към този момент сте себе си.
Вие сте божествени, безвременни и съвършени по своята същина.
Всичко друго е танц на формите.
В главата си непрестанно премятате – какво сте придобили, какво сте изгубили, можете да играете в мозъка си. Така че повече не са ви нужни духовни търсения. Само активност, която да ви води надълбоко в сегашния миг. А не усилието, което желаете да въплатите във мислено положение на „ Просветления аз “. Вие към този момент сте просветлени…
Екхарт Толе
