Тайната история на Руската църква и гафът на един нотариус
Кой е притежател на Руската черква в София? Въпросът вълтува втора седмица обществото, откакто предстоятелят на храма бе изпъден от България като съветски разузнавач.
-->
Църквата „ Св. Николай “, по-известна като Руската черква се строи при започване на 20-и век, споделя историята й бТВ. През 1912 година завършва градежът, а до 1914 година е приключен интериорът. Нарича се съветска, защото е издигната по избор и със средствата на съветската легация в София. Според крепостен акт от 1898 година, парцелът се дава на Руското Императорско дипломатическо агенство, равнозначно на съветско посолство. Неслучайно храмът се издига точно в неговия тогавашен двор.
„ Тя въплъщава хубостта на остарялата архитектурна традиция на Русия още от 16-17 век “, сподели урбанистът и архитектурен откривател Здравко Петров.
Здравко Петров е урбанист и архитектурен откривател. Организира и обиколки из известните „ Исторически направления на София “. Той ни споделя, че Руската черква е една от най-скъпите здания за времето си.
„ Използвани са много разнообразни и скъпи материали. Най-вече се отличава нейната фасада и иконите на Св. Николай и Св. Александър Невски. Всички тези елементи са коствали много “, сподели той.
Оригиналите проекти на храма липсват, за архитекти се сочат Михаил Преображенски и Александър Померанцев, основният архитект на Катедралния храм „ Св. Александър Невски “.
„ В партера на тази постройка се е намирало именитото писателско кафене. Сладкарницата „ Цар Освободител “, която е била едно от интелектуалните сърца на Стара София “, уточни Петров.
В страниците на историята, църквата „ Свети Николай “ е изписвана със златни букви, само че е била и зачерквана. Според откривателя Росен Петков, отношението към нея е било обвързвано с отношението на страната ни към Русия.
„ По времето на Стамболов замират такива планове като Руската черква. Когато Стамболов е отхвърлен от власт и Фердинанд прави съществени опити за възобновяване на връзките с Русия стартира доизграждането на църквата “, сподели Росен Петков.
Като всеки храм, църквата Свети Николай е дом на вярата и упованието. Такава е и за мигрантите от Съветския съюз, които бягат от режима на Ленин след Октомврийската гражданска война и търсят избавление в София.
„ Руската черква е служила като място, в което да могат и да отидат на служби, защото руснаците, изключително по това време са много религиозни “, уточни Петков.
В интервала сред двете международни войни, църквата „ Св. Николай “ от белогвардейска става българска. В собствен пост от предходната седмица, Русенският митрополит Наум споделя информация от годишника на Софийския университет от края на 30-те години на 20-ти век.
„...от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит “, написа Русенският митрополит Наум.
След Втората международна война, в интервала на социализма, свещенослужителите не престават да се назначават от Софийската митрополия, а Съветският съюз изпраща от време на време собствен формален представител. Въпреки това един нотариален акт, подписан през 1997 година дава мотив за спор чия е собствеността.
Според документ, собствеността се трансферира на Руското посолство по искане на съветския дипломат. Оказва се, че нотариусът Иван Дахтеров не ревизира статута на църковните парцели, когато изготвя акта и не взема мнение от Българската православна черква. Това трансформира акта в констативен, т.е. не са разказани документи и доказателства за правоприемството.
„ Факт е, че храмът се намира в юрисдикцията на българската православна черква, според каноните на православната черква, само че в тази ситуация притежател към този миг – без другата страна да е оспорила това в съда и съгласно документите... е съветското посолство “, сподели през днешния ден пред бТВ Йордан Георгиев, богослов и анализатор.
Именно този низ от несъгласия остави отворен въпроса - чия е съветската черква. Проверка на ДАНС, оповестена на 27 септември, би трябвало да откри това.
Докато правният проблем се почисти, вратите на Руската черква остават заключени. Очаква се и съвещанието на Светия синод на 3 октомври, когато се ще се обсъдят всички въпроси, засягащи храма.
-->
Църквата „ Св. Николай “, по-известна като Руската черква се строи при започване на 20-и век, споделя историята й бТВ. През 1912 година завършва градежът, а до 1914 година е приключен интериорът. Нарича се съветска, защото е издигната по избор и със средствата на съветската легация в София. Според крепостен акт от 1898 година, парцелът се дава на Руското Императорско дипломатическо агенство, равнозначно на съветско посолство. Неслучайно храмът се издига точно в неговия тогавашен двор.
„ Тя въплъщава хубостта на остарялата архитектурна традиция на Русия още от 16-17 век “, сподели урбанистът и архитектурен откривател Здравко Петров.
Здравко Петров е урбанист и архитектурен откривател. Организира и обиколки из известните „ Исторически направления на София “. Той ни споделя, че Руската черква е една от най-скъпите здания за времето си.
„ Използвани са много разнообразни и скъпи материали. Най-вече се отличава нейната фасада и иконите на Св. Николай и Св. Александър Невски. Всички тези елементи са коствали много “, сподели той.
Оригиналите проекти на храма липсват, за архитекти се сочат Михаил Преображенски и Александър Померанцев, основният архитект на Катедралния храм „ Св. Александър Невски “.
„ В партера на тази постройка се е намирало именитото писателско кафене. Сладкарницата „ Цар Освободител “, която е била едно от интелектуалните сърца на Стара София “, уточни Петров.
В страниците на историята, църквата „ Свети Николай “ е изписвана със златни букви, само че е била и зачерквана. Според откривателя Росен Петков, отношението към нея е било обвързвано с отношението на страната ни към Русия.
„ По времето на Стамболов замират такива планове като Руската черква. Когато Стамболов е отхвърлен от власт и Фердинанд прави съществени опити за възобновяване на връзките с Русия стартира доизграждането на църквата “, сподели Росен Петков.
Като всеки храм, църквата Свети Николай е дом на вярата и упованието. Такава е и за мигрантите от Съветския съюз, които бягат от режима на Ленин след Октомврийската гражданска война и търсят избавление в София.
„ Руската черква е служила като място, в което да могат и да отидат на служби, защото руснаците, изключително по това време са много религиозни “, уточни Петков.
В интервала сред двете международни войни, църквата „ Св. Николай “ от белогвардейска става българска. В собствен пост от предходната седмица, Русенският митрополит Наум споделя информация от годишника на Софийския университет от края на 30-те години на 20-ти век.
„...от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит “, написа Русенският митрополит Наум.
След Втората международна война, в интервала на социализма, свещенослужителите не престават да се назначават от Софийската митрополия, а Съветският съюз изпраща от време на време собствен формален представител. Въпреки това един нотариален акт, подписан през 1997 година дава мотив за спор чия е собствеността.
Според документ, собствеността се трансферира на Руското посолство по искане на съветския дипломат. Оказва се, че нотариусът Иван Дахтеров не ревизира статута на църковните парцели, когато изготвя акта и не взема мнение от Българската православна черква. Това трансформира акта в констативен, т.е. не са разказани документи и доказателства за правоприемството.
„ Факт е, че храмът се намира в юрисдикцията на българската православна черква, според каноните на православната черква, само че в тази ситуация притежател към този миг – без другата страна да е оспорила това в съда и съгласно документите... е съветското посолство “, сподели през днешния ден пред бТВ Йордан Георгиев, богослов и анализатор.
Именно този низ от несъгласия остави отворен въпроса - чия е съветската черква. Проверка на ДАНС, оповестена на 27 септември, би трябвало да откри това.
Докато правният проблем се почисти, вратите на Руската черква остават заключени. Очаква се и съвещанието на Светия синод на 3 октомври, когато се ще се обсъдят всички въпроси, засягащи храма.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ