Кой е Антонин Хорак и каква е връзката му с

Кой е Антонин Хорак и каква е връзката му с Лунната пещера?

Къде се намира Лунната пещера? Как наподобява? Кой я е основал и за какво? Все въпроси, които разпалват любознанието ни, когато чуем легендата за това мистериозно място. Но най-важният въпрос е несъмнено - съществува ли тя в действителност?

Когато става въпрос за Лунната пещера, сведенията са много малцина. Има единствено един човек, който я е видял с очите си - командирът на партизаните Антонин Хорак, който е разкрил, проучил и описал това необичайно място по време на Втората международна война. Но Хорак е също толкоз огромна мистерия, колкото и фамозното му изобретение.

Словашкото национално въстание през 1944 година е било въоръжено въстание, проведено от словашката опозиция в опит да се опълчват на немските войски, окупирали словашката територия, и да смъкват колаборационисткото държавно управление. Голямата част от партизанските бойци са се скрили в гъстите словашки гори, пробвайки се да извършват разнообразни задачи (или най-малко да оцелеят там) по време на войната. Един от тях е бил Антонин Хорак.

Не е известно доста за живота на Хорак преди постъпването му в армията, само че с помощта на подробните му бележки във военния му дневник знаем много елементи за откритието, което е направил. Също по този начин знаем, че тази Лунната пещера го е омагьосала толкоз мощно, че се прибирал там още веднъж и още веднъж.

Пещерата, на която се натъква, в началото приличала на всяка друга пещера - освен това в Словакия има много пещери. Но откакто влиза вътре той схваща на мига, че това не е елементарна пещера. Стените били толкоз гладки и симетрични, че Хорак бил повече от сигурен, че е невероятно тя да е била основана по натурален метод феномен.

Хорак разказва стените като “наподобяващи стъкло ” със синкаво-черен цвят. Той даже стреля с оръжието си по една от тях, само че за негова изненада патронът отскача, без да остави и драскотина след себе си. Мистериозната пещера била под формата на великански цилиндър, завършващ с шахта във формата на полумесец, което въодушевило името ѝ.

Възможно ли е архитектите на тази пещера да не са от Земята?

Да, приказваме за извънземни несъмнено! Кой различен би могъл да сътвори по средата на нищото нещо толкоз необичайно, издръжливо и необяснимо?

Някои от феновете на тази доктрина считат, че пещерата е била извънземен център за наблюдаване на живота на Земята. Други са уверени, че това, което Хорак е разкрил, е в действителност затънал в скалите извънземен транспортен съд. Трети, в това число самият Антонин Хорак, имат вяра, че Лунната пещера в действителност е издигната от някоя напреднала антична цивилизация.

Могат ли актуалните научни способи да отговорят на тези въпроси през днешния ден? Много евентуално. Проблемът е, че никой не знае къде тъкмо се намира пещерата. Съществуват непотвърдени сведения, че местоположението ѝ е някъде сред градовете Стара Любовня и Плавница в Словакия, до момента в който други клюки настояват, че е по-вероятно да бъде открита в региона Ждиар.

За доста от тези, които живо се интересуват от тази тайнственост, изгубването на Хорак не може да бъде признато като случайност. Дали в следствието си не се е натъкнал на нещо, защитавано от тайните служби? Или може би се е върнал в пещерата още един път и е липсващ безследно из някоя подземна камера? Вариантите са прекалено много.

Има обаче още една доктрина. Някой, която се подписал като Антонин Т. Хорак, разгласява публикацията за Лунната пещера в спелеологично списание в Съединени американски щати след войната, което може да значи, че той просто е емигрирал, без да остави диря след себе си.

Но дали този Хорак е бил същият, който е разкрил пещерата? Или просто си е присвоил историята за да завоюва малко пари от легендата? Съществували ли са въобще Антонин Хорак и Лунната пещера?

Може и в никакъв случай да не узнаем. И въпреки всичко понякога се намира някой любопитен екскурзиант, рискован историк или въодушевен фен на мистерии, който се взема решение да потърси истината, скрита в дълбоките гори на Татра. А ние може единствено да се надяваме, че рано или късно някой от тях ще успее.