Копродукцията Белгийският крал, в която участва и България, грабна вниманието

Копродукцията " Белгийският крал ", в която взе участие и България, сграбчи вниманието на кинолюбителите и експертите на фестивала във Венеция. Предлагаме ви мнението на продуцента Стефан Китанов за кино лентата и представянето му на един от най-престижните кинофоруми в света. 

Какво значи за България да взе участие в сходен интернационален план?

Това е късмет. За екипа – да поддържа връзка с експерти от водещи европейски страни, само че също и да бъде зает в интернационален план, който се снима в България. Това е и късмет българското кино да бъде показано на интернационален фестивал от най-висока проба, какъвто точно е този във Венеция. 

Защо точно тук бяха фотосите?

Защото България е част от сюжета на кино лентата. Свитата на краля минава през страната ни и се среща с най-различни българи – национални певици, производител на дини, кукери, жури на конкурс за кисело мляко... Но също в България се снимаха и епизодите, протичащи се в Сърбия, Черна гора и Албания. Имаше даже епизод в Сараево, който отпадна след това. Този филм не се снима в България, тъй като у нас е по-евтино, а тъй като без България тази история просто я няма.

Какъв е ключът за триумфа на миноритарните копродукции?  Този филм не се снима в България, тъй като у нас е по-евтино, а тъй като без България тази история просто я няма. Успехът на един филм зависи от неговите качества. Няма значение дали е миноритарна, мажоритарна копродукция или е напълно народен филм. За България е значимо да взе участие в миноритарни копродукции, тъй като това е спомагателен късмет страната ни да показва киното си по света. И поддръжката, която продуцентите получават от Националния кино център, е извънредно основна. Това е една от задачите на присъединяване на българската страна във филмопроизводството. В последните години точно посредством миноритарните копродукции България бе в главните стратегии на Берлин, Кан и Венеция. Чрез " Белгийският крал " България се загатва с почитание от публиката и експертите, страната ни се разяснява в десетки публикации, които проучват кино лентата, в това число водещите издания " Варайъти ", " Скрийн интернешънъл " и " Холивуд рипортър ".

Какви са първите Ви усещания от срещата с двамата режисьори?

Петер пристигна за два дни в Трън, където живеем в множеството време с жена ми, на оглед тук-там за фотоси. Показах му покрайнините, в това число дома на доктор Стамен Григоров, откривателят на Лактобацилус Булгарикус, бактерията, която провокира втасването на киселото мляко. Опитахме от най-хубавото кисело мляко в региона, създадено от шампионката Мария, която печели всяка година състезанието в Трън. Такъв епизод влезе по-късно и във кино лентата. След това се разприказвахме на терасата, пробвахме доматите от градината, ракията на татко ми и хубаво българско вино и... по ярко Петер се прибра в хотела си. Не ми се е случвало да осъмвам в диалози от тийнейджърските си години. Така се сприятелихме.

Как са показани България и Балканите във кино лентата?

Много положително, витално, цялостно е с колоритни персонажи, които приземяват краля и му оказват помощ да се трансформира в естествен човек, да тества сетивата си, да има прекарвания и страсти, които ще му оказват помощ да разбере хората и да бъде по-близо до тях. Петер и Джесика се отнасят с любознание и добрина към света. Неслучайно във кино лентата няма негативни персонажи. Дори сръбският снайперист е показан посредством болката и страданието си и фенът му съчувства.