Контранастъплението на украинската армия в Харковска област предизвика вълна от

Контранастъплението на украинската войска в Харковска област провокира вълна от отвращение и гневни реакции в Русия. Най-вече измежду крайните националисти, които по принцип подлагат на критика Кремъл за незадоволително безапелационните съгласно тях дейности против Украйна.

Призиви за всеобща готовност се чуха и от трибуната на Държавната дума. Лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов съобщи, че за разлика от специфичната военна интервенция, която може да бъде прекъсната, войната има два изхода: победа или проваляне. Както и че въпросът с успеха в Донбас е въпрос на историческо оцеляване за Русия, написа dnes.bg.

Михаил Шеремет, член на парламентарния комитет по сигурност, съобщи, че без цялостна готовност и слагане на стопанската система на военни релси постигането на поставените цели е невероятно.

Как ще отговори Русия на украинското контранастъпление? Чрез всеобща готовност, тактически нуклеарен удар или още по-интензивен обстрел по украинската сериозна инфраструктура? Защо множеството руснаци не престават да поддържат по този начин наречената специфична интервенция в Украйна? И допустимо ли е военните неуспехи да се трансфорат в политическо проваляне за Владимир Путин?

Андрей Колесников е някогашен началник на програмата " Вътрешна политика и политическия институции " на Московския център " Карнеги ", който беше затворен от съветските управляващи наред представителствата на редица задгранични неправителствени и правозащитни организации. Той приказва пред БНР.

Ще разгласи ли Владимир Путин всеобща или най-малко частична готовност в Русия отговор на украинското контранастъпление, каквито апели се чуха през седмицата и в Държавната дума?
Всеобщата готовност може да провокира неодобрение,
на първо място на междинната класа, която въобще не има намерение да води война. Дори и нейните представители да поддържат войната. Това не влиза в негласния обществен контракт с Путин. В специфичната интервенция вземат участие професионални военни. Мобилизацията не е преференциална за Путин. Върви скрита готовност. Всички видяхме записа с изявлението на притежателя на частната военна компания “Вагнер ” Пригожин пред пандизчиите. Това е набиране на пушечно месо. Превръщането на популацията на Русия в пушечно месо може да бъде единствено непринудено, което в действителност се и прави сега.

Има още един аспект. Кой ще поддържа стопанската система, в случай че обявите всеобща готовност? Това ще подкопае основите на стопанската система в обстановка, в която се обрисува доста сериозна рецесия, чиито признаци към този момент виждаме. От всякаква позиция това би било безразсъдно решение. За Путин е доста по-изгодно да държи популацията в умерено, дори бих споделил равнодушно положение. Да го остави да си прави работата и механично да поддържа войната.

Възможно ли е Москва да прибегне до тактически нуклеарен удар, в случай че обстановката на фронта се развие неподходящо за съветската войска?

Мисля, че на Русия ѝ е безусловно безразлична позицията на Запада. Разривът е сериозен и за дълго време. На Русия обаче не ѝ е безразлична позицията на Изтока, както видяхме в този момент на срещата на Шанхайската организация за съдействие - позицията на Китай и на централноазиатските страни, всяка от които играе личната си игра. Това е доста сериозен удар по имиджа на Русия.

Очевидно са намерили някакъв промеждутъчен излаз - удари по украинската инфраструктура - по електростанциите, по хидротехническите уреди. Това също е доста мъчително и като цяло непочтен метод за водене на война. Защото не бяха заявявани такива цели. Казваха, че не водят война с мирното население, а с националистите и с постоянната украинска войска.

Оказва се, че не е по този начин. Хората, които изпитват носталгия по руската империя, унищожават руската инфраструктура. Вече
изтриха от лицето на земята няколко руски града
със руски архитектурни монументи. Сега се занимават с разрушаването на украинската инфраструктура. Това е демонстрация на уязвимост, тъй като в случай че сте сигурни, че ще завладеете всички тези територии, тогава всички тези обекти ще са ви нужни за възобновяване на мирния живот. И възобновяване няма да коства толкоз скъпо.

Честно казано, Русия не разполага с запаси за това, тъй като тези запаси, в това число човешки, се изчерпват. Вицепремиерът Марат Хуснулин сподели неотдавна, че за строителните действия ще са нужни севернокорейци. Това още веднъж е отношение към хората като към биомаса. Нужна е биомаса за стопанската система и за войната.

Украинското контранастъпление провокира бурното отвращение на крайните националисти в Русия. Могат ли тези настроения да се трансфорат в опасност за Кремъл?

Мисля, че не - тъй като в този момент тези настроения са още по-маргинални от настроенията на либерално-демократично насочените хора. Те просто се чуват повече и прави усещане, когато някой стартира да подлага на критика висшия главнокомандващ не от демократични позиции, а от позициите на ястреби и на по-големи консерватори от самия Путин. Те обаче нямат организационна база измежду елитите, благодарение на която да станат сериозна политическа мощ. А силовата машина на Путин, която той въпреки всичко управлява, е подготвена да се бори и с тези прояви на противоречие.

Путин няма да търпи конкуренция в нишата, в която е цялостен стопанин - нишата на войната, ултраконсерватизма и национализма. Не, няма да я отстъпи. Заедно с него - апелирам, заповядайте! Без него - няма да стане!

Голям медиен интерес провокира новината, че общински съветници от Москва и Санкт Петербург желаеха свалянето от власт на Владимир Путин. Тези хора персоналната си позиция ли показват или някой стои зад тях?

Никой не стои зад тях и доста от тях към този момент не са общински съветници. Това е
проява на безспорното обезсърчение в обществото.
Толкова е зле и толкоз ни се желае да спре тази война, че хората не се опасяват да бъдат задържани и упрекнати за дискредитиране на съветската войска. Те стартират намерено да приказват от позицията на здравия разсъдък. Вече има група хора, които не просто са срещу, а не могат повече да мълчат. Позициите се радикализират значително. Това е демонстрация на колосалната отмалялост от войната. В дадения случай у група хора, които са за мир, народна власт и срещу Путин. Това също е демонстрация на яд, какъвто следим при ястребите, настояващи за продължение на бойните дейности.

В същото време болшинството руснаци не престават да поддържат по този начин наречената специфична военна интервенция на седмия месец след началото ѝ.

Основният съдружник на Путин е равнодушието. Голяма част от тези хора поддържат войната не гневно, а чисто механично. Защото началникът постоянно е прав. Защото нямат лично мнение, а го заимстват от управляващите и от тв приемника. Около половината поддържат войната. Тези данни не са се трансформирали от април. Около една трета по-скоро поддържат войната. Тази колебаеща се част може в избран миг да си промени мнението. Но механично подкрепящите войната са основата на путиновата власт.

Възможно ли е военните неуспехи, в случай че има такива и отсега нататък, да провокират ерес в близкото обграждане на Владимир Путин?

Главните и даже второстепенните фигури са обект на наказания. Следователно те не могат да бъдат нелоялни към Путин. Те са принудени да му бъдат правилни, дори и да не могат да го понасят. Мисля, че мнозина са недоволни от войната, мнозина са недоволни от Путин и мнозина желаят да се върнат към някакво обикновено време. Например от началото на века. Налага им се обаче да са послушни или да се вършат на такива. Мнозина са пропити от неговата идеология и не си разрешават съмнения.

Там има разнообразни хора. Те обаче не могат да се обединят към някого другиго, към концепцията за завършек на войната или към концепцията за свалянето на Путин от престола. Технически това е невероятно. Не са подготвени морално. Страхът сковава всякакво желание за смяна. Даже олигарсите, които не живеят в Русия, настояват, че не въздействат на Путин и нищо не могат да създадат, тъй като са обект на наказания. Няма да има дворцов прелом. Мисля, че в този момент Путин е съсредоточил в ръцете си повече власт, в сравнение с преди войната.