Първата конституция на България
Конституцията е главният закон на всяка страна. Чрез него се построява цялостният механизъм от закони, който да влиза в деяние, и да служи като мярка на справедливостта. Първата конституция на българската държавност се оказва последна нужда през втората половина на 19 век.
България получава своята независимост, само че се нуждае от основа, върху която да действа като страна. Тази основа е централният държавен закон, който би трябвало да бъде формиран и импортиран в деяние. Така се появява и концепцията за първата българска конституция.
През 1879 година стартират оживени политически диспути, свързани с общобългарския въпрос. Санстефанския контракт заявява, че би трябвало да бъдат предоставени равни права на всички нации, които живеят в българската територия. Заражда се плана за Органически правилник. Той обаче е обект на разнообразни политически различия, които образуват полюсите на демокрацията и консерватизма.
Вследствие на допълнение в идеологиите планът на княз Дондуков-Корсаков става факт и е импортиран за разискване в Учредителното заседание. Това събитие поражда нови спорове и конфликт сред либералистите и консерваторите. Въпреки тях и двете страни се склоняват на взаимни отстъпки. След постигането на единодушие се стига до смяна на името на плана – от „ Органически правилник за държавно устройство на Българското княжество “ до „ Конституция на Българското княжество “.
Първата българска конституция е публично одобрена на 16 април 1879 година в град Търново, заради което е наречена още Търновската конституция. Като главен държавен документ тя се състои от 22 глави, които сплотяват в едно демократичните и консерваторските хрумвания.
Според нея законодателната власт се извършва от монарха и националното посланичество, до момента в който изпълнителната власт се управлява от княза. Той е централната политическа фигура, която се смята за неприкосновена и свещена.
В документа са наранени закони за самостоятелните човешки права и свободи, вероизповеданието, неприкосновеността на частната благосъстоятелност и свободата на словото. Така Търновската конституция се трансформира в своебразно начало на политическата изява на България като свободна страна в границите на света.
