КС остави отворен въпроса с какво мнозинство се променя Конституцията
Конституционният съд (КС) отхвърли да се произнесе по питането на " Възраждане " и Има Такъв Народ за това с какво болшинство би трябвало да се гласоподават измененията в конституцията - с гласовете на 3/4 от всички депутати (180 души) или може и с болшинството от 2/3 - 160 народни представители.
на Конституционен съд обаче по никакъв метод не слага спънка през бъдещо атакуване на измененията в конституцията на съображение липса на болшинство при трите гласувания. Напротив, то оставя вратата необятно отворена, тъй като Конституционен съд отклонява питането като неприемливо с претекст, че сега има висяща процедура по смяна в конституцията и той не може да се меси в нея. Но пък категорично отбелязва, че досега не се e произнасял с решение или определение за недопустимост по искане с подобен предмет.
А в това време, с повече от две години закъснение Народното събрание най-сетне се кани да започва процедура за избор на двама нови конституционни съдии от своята квота. В петък на уеб страницата на Народното събрание бяха оповестени процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд. Като вносители са се подписали Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски. Което значи, че единствено от Народното събрание зависи дали едно бъдещо оборване на промените в конституцията ще се взема решение от 10 конституционни съдии, колкото са сега или в цялостен състав от 12 съдии. Питането на депутатите Делото е формирано по искане, подписано 48 народни представители - от " Възраждане ", Има Такъв Народ и самостоятелния Радостин Василев и импортирано на 17 ноември. В него се упорства за наложително пояснение на текстовете на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията, отнасящи се до процедурата по приемане на промени в нея от нормално Народно заседание и по-специално до отговори на въпроса наложително ли всяко от трите гласоподаване на измененията в главния закона да става с болшинство не по-малко от ¾ от всички народни представители, т.е. с най-малко 180 депутатски гласа. Тезата на депутатите от Има Такъв Народ и " Възраждане ", е най-общо, че единствено по изключение конституцията планува опция един законопроект за изменението й да мине първо четене със 160 гласа (⅔ от националните представители), само че това е единствено алтернатива да се задвижи процедурата на по-бавна скорост. При идващите гласувания обаче, планът би трябвало да получи поддръжка от най-малко 180 гласа, другояче не се смята за признат.
Факт е, че сходна теза може да се откри в трудовeте на някои конституционалисти, само че досега тя в никакъв случай не е тествана на процедура, тъй като всичките пет промени в конституцията до момента са ставали с болшинство повече от 180 гласа още на първото четене.
Реклама Чл. 155 от Конституцията (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с болшинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в разнообразни дни. (2) Ако предлагането получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предлагането се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предлагането се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Конституционен съд: Не може да има интервенция в границите на висящата процедура по промени в конституцията Конституционен съд отклонява питането като неприемливо, тъй като настояването за пояснение " е отправено при съществуване на към този момент подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията. Искането е обосновано точно със наличието на признатите за задачите на този развой правила, изразяващи възприетия от Народното събрание прочит на наредбите на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията. " Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на конституцията, а " проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой ", споделя Конституционен съд.
Ако в този миг Конституционен съд упражни пълномощието си да пояснява признатата от Народното събрание процедура за изменение на конституцията, това поражда риск съдът " да измести разгръщането на демократичния развой и в сегашния случай да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд ", се споделя в определението на Конституционен съд, което е признато единомислещо. Делото е по отчет на арбитър Красимир Влахов. Наталия Киселова: Питането е недобре дефинирано, а Конституционен съд не дава отговор на въпросите, скрити в него " Конституционен съд не дава отговор на въпросите, които са скрити в това недобре дефинирано запитване. Там има два въпроса. Първото е един път като се стигне до 160 гласа, по-нататък единствено с това болшинство ли върви процедурата или за всяко настрана гласоподаване се търсят 180 гласа. На последващо място, нужен ли е кворум, друг от нормалния за разкриване на съвещание при такава процедура. ", това разяснява за " Капитал " конституционалистката доцент Наталия Киселова.
" В бъдеще, когато се одобри законът за промени в Конституцията, това няма да попречва сезирането на Конституционен съд с искане за противоконституционност на съображение нарушавания на процедурата. ", счита тя.
Реклама Свързани публикации Промените в конституцията: Ще се извърнат ли отново ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да запазят контрола върху правосъдната власт 11 декември 2023, 06:00 Коментар | Коледна конституционна изненада 7 декември 2023, 10:00 Венецианската комисия подлага на критика нестимулираните конституционни промени 11 октомври 2023, 08:00
на Конституционен съд обаче по никакъв метод не слага спънка през бъдещо атакуване на измененията в конституцията на съображение липса на болшинство при трите гласувания. Напротив, то оставя вратата необятно отворена, тъй като Конституционен съд отклонява питането като неприемливо с претекст, че сега има висяща процедура по смяна в конституцията и той не може да се меси в нея. Но пък категорично отбелязва, че досега не се e произнасял с решение или определение за недопустимост по искане с подобен предмет.
А в това време, с повече от две години закъснение Народното събрание най-сетне се кани да започва процедура за избор на двама нови конституционни съдии от своята квота. В петък на уеб страницата на Народното събрание бяха оповестени процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд. Като вносители са се подписали Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски. Което значи, че единствено от Народното събрание зависи дали едно бъдещо оборване на промените в конституцията ще се взема решение от 10 конституционни съдии, колкото са сега или в цялостен състав от 12 съдии. Питането на депутатите Делото е формирано по искане, подписано 48 народни представители - от " Възраждане ", Има Такъв Народ и самостоятелния Радостин Василев и импортирано на 17 ноември. В него се упорства за наложително пояснение на текстовете на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията, отнасящи се до процедурата по приемане на промени в нея от нормално Народно заседание и по-специално до отговори на въпроса наложително ли всяко от трите гласоподаване на измененията в главния закона да става с болшинство не по-малко от ¾ от всички народни представители, т.е. с най-малко 180 депутатски гласа. Тезата на депутатите от Има Такъв Народ и " Възраждане ", е най-общо, че единствено по изключение конституцията планува опция един законопроект за изменението й да мине първо четене със 160 гласа (⅔ от националните представители), само че това е единствено алтернатива да се задвижи процедурата на по-бавна скорост. При идващите гласувания обаче, планът би трябвало да получи поддръжка от най-малко 180 гласа, другояче не се смята за признат.
Факт е, че сходна теза може да се откри в трудовeте на някои конституционалисти, само че досега тя в никакъв случай не е тествана на процедура, тъй като всичките пет промени в конституцията до момента са ставали с болшинство повече от 180 гласа още на първото четене.
Реклама Чл. 155 от Конституцията (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с болшинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в разнообразни дни. (2) Ако предлагането получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предлагането се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предлагането се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Конституционен съд: Не може да има интервенция в границите на висящата процедура по промени в конституцията Конституционен съд отклонява питането като неприемливо, тъй като настояването за пояснение " е отправено при съществуване на към този момент подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията. Искането е обосновано точно със наличието на признатите за задачите на този развой правила, изразяващи възприетия от Народното събрание прочит на наредбите на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията. " Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на конституцията, а " проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой ", споделя Конституционен съд.
Ако в този миг Конституционен съд упражни пълномощието си да пояснява признатата от Народното събрание процедура за изменение на конституцията, това поражда риск съдът " да измести разгръщането на демократичния развой и в сегашния случай да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд ", се споделя в определението на Конституционен съд, което е признато единомислещо. Делото е по отчет на арбитър Красимир Влахов. Наталия Киселова: Питането е недобре дефинирано, а Конституционен съд не дава отговор на въпросите, скрити в него " Конституционен съд не дава отговор на въпросите, които са скрити в това недобре дефинирано запитване. Там има два въпроса. Първото е един път като се стигне до 160 гласа, по-нататък единствено с това болшинство ли върви процедурата или за всяко настрана гласоподаване се търсят 180 гласа. На последващо място, нужен ли е кворум, друг от нормалния за разкриване на съвещание при такава процедура. ", това разяснява за " Капитал " конституционалистката доцент Наталия Киселова.
" В бъдеще, когато се одобри законът за промени в Конституцията, това няма да попречва сезирането на Конституционен съд с искане за противоконституционност на съображение нарушавания на процедурата. ", счита тя.
Реклама Свързани публикации Промените в конституцията: Ще се извърнат ли отново ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да запазят контрола върху правосъдната власт 11 декември 2023, 06:00 Коментар | Коледна конституционна изненада 7 декември 2023, 10:00 Венецианската комисия подлага на критика нестимулираните конституционни промени 11 октомври 2023, 08:00
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ