Конкурс за внушителен паметник на Васил Левски обяви Габрово
Конкурс за абстрактен план за монумент, увековечаващ личността и делото на Васил Левски, разгласи община Габрово.
Наградата за класирания преди всичко участник ще е 8 000 лв., за второ място – 5 000 лева, за трето – 2 000 лева В резултат от класирането ще се разпореди социална поръчка за осъществяване на плана посредством директно договаряне, чиято стойност ще е 135 000 лв. без Данък добавена стойност.
С решение на Общинския съвет на Габрово е несъмнено мястото за слагане на мемориалната комбинация – в подножието на остарелия корпус на хотел „ Балкан “, който парцел е обществена общинска благосъстоятелност. Той е съседен на площад „ Игото “ - едно от най-възловите кръстовища в града, където се пресичат улиците „ Брянска “, „ Юрий Венелин “, мостът „ Игото “ и ул. „ Хаджи Димитър “. Теренът съставлява част от величествен скален венец и озеленена повърхност пред него, явяващи се самобитна рамка на кръстовището.
Мотивите за избора на мястото са както с исторически, по този начин и с градоустройствени.
„ В края на 20-те или началото на 30-те години на 19-ти век в подножието на местността Баждар се построява нова постройка за конак, в която се обитава формалната турска администрация.
В двора на конака с изключение на двете огромни каменни сгради (къшли - казармите на войниците), се намира още едно - за полицейската стража и околийския шеф (каймакамина), турска баня, барутница и чешма.
Долната къшла се строи по времето на султан Махмуд II (1808-1839 г.). През май 1859 година, по време на ръководството на Абдул Меджид (1839-1861 г.), към конака се строи и горната къшла. Мазето на първата къшла е служило за тъмница (затвор) и барутница. По време на събитията от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в казармата при конака е настанена 10-а опълченска тайфа, образувана в Габрово.
След Освобождението се ползват първите планове и начинания за смяна в образа на Баждар.
Със съдействието на Тодор Бурмов - първи министър-председател на Княжество България, на Габровската община са отпуснати от държавното управление 1650 златни лв. за образуване на “тулумбаджийска команда ” с коне и помпи. Пожарната команда в Габрово е основана по образеца на Одеската и Букурещката. Тя е настанена в постройката на конака, трансфорат след това в полицейски сектор.
В края на 50-те години на ХХ век конакът е опустошен и на неговото място е стартирано строителство на хотел. На 2 август 1962 година е открит хотел-ресторант “Балкан ”.
На мястото на днешния мост „ Игото “ е бил най-старият каменен мост в Габрово. Известен е като „ Конашкия мост “, заради близостта му с Турския конак в подножието на хълма Баждар.
Конашкият мост е издигнат през 1749 година при скалите Грамадата, когато се засилва придвижването по пътя Габрово-Севлиево-Ловеч-Плевен-Видин. Историографите - братя Христо и Петър Гъбенски дефинират нуждата от построяването му като връзка с “доста повишената ” по левия бряг на Янтра нова част на селището.
Мостът бил с два високи свода, единият по-голям, другият по-малък, с красиво извити дъги, свързани в средата с необятен каменен устой. Бил с лека гърбица, а ширината му била към 3,50 метра. Парапетите били каменни.
През първата половина на ХХ век, с повишаването на придвижването и появяването на нови бързоходни транспортни средства, мостът става стеснен и неуместен. Често тук ставали пътни произшествия.
През 1935 остарелият Конашки мост е опустошен и на негово място е издигнат новият едносводест мост. Изграждането на новия мост “Игото ” е по концепция на проектант Никола Ямантиев и стартира по време на последния мандат на габровския кмет Илия Кожухаров. Името му идва от обстоятелството, че в скалата над него до Освобождението се е намирал турският конак.
Строителството му е осъществено за доста къси периоди. Тогава е разрушена и скалата при моста, където се е намирал водопадът Грамадата. Преди 1935 година водите на Янтра минавали от източната страна на скалата и при прииждане водопадът бил любопитна панорама за габровци. Наводнението през 1991 година нанася огромни вреди на всички мостове, включително и на моста „ Игото “. Това постанова неговия главен ремонт, при което се взема решение мостът да се разшири на юг.
Този мост показва скулптурна комбинация от 4 фигури – произведения на великия български ваятел Любомир Далчев от 1936 година: “България в окови ” или “България под робство ” (женска фигура), “Веригата е раздрана ” (мъжка фигура) и “Непобедимият български дух ” (фигура на лъв). Скулпторът е брат на известния български стихотворец Атанас Далчев.
Мъжкото тяло " Веригата е разкъсана/Освобождение " (мостът " Игото ", Габрово) е първата огромна поръчка, която Далчев извършва, съчетавайки любовта си към Микеланджело и Роден. Но в ранните си работи скулпторът не опитва до дъно с импресионизма. Въпреки че в Париж е изучавал Роден и е познавал от изложения актуалната статуя, той остава правилен на правилото за основаване на крепко градивно тяло, с плътна форма, подчинена на основната цел - правилно предаване на придвижването. Ранните Далчеви статуи умерено могат да се впишат в цялостното европейско пластично изкуство, наред с произведения на Майол, Бурдел, Колбе.
Дори Мъск изпрати спътниците си на Kарнавал в Габрово (СНИМКИ)
Габровци не пожалиха нито един политик, рязаха опашки, мериха температура и се имунизираха с българска, шотландска и съветска ваксина. Са...
Легендата гласи, че габровци, известни със своята пестеливост, избрали особено място в река Янтра, с цел да не хабят жилищна повърхност и да не харчат пари за поднасянето на цветя.
Според преданието, от наковалнята на Рачо Ковача е тръгнал поминъкът на селището и не след дълго Габрово се трансформирал в занаятчийски център по това време. Най-известната версия е обвързвана с името на Рачо от Боженци. Той е ковач, който придвижва работилницата си на мястото, където през днешния ден е центърът на града, като стартира да подковава конете на керванджиите и да ремонтира каруците им.
По-късно той основава семейство, по неговия образец се заселват и други фамилии и по този начин последователно се основава днешният град.
Въвеждат наложително предучилищно обучение на 4-годишните деца в Габрово
В Габрово вкарват наложително предучилищно обучение на децата на 4-годишна възраст през образователната 2021/2022 година. На съвещание Об...
А името на Габрово произлизало от огромното габърово дърво, намирало се над работилницата на майстора. Той е единственият паметник у нас, издигнат в реката.
През 1934-35 години на габровци им предстоят значими събития, като част от пътя към връх Шипка, където ще се открие Паметникът на свободата и година по-късно и - паметникът на Васил Априлов. Държавата скоро е излязла от огромната рецесия, град Габрово е изменен, като са отстранени тесните улици, а кожарските работилници, чиято смрад изключително през лятото придавала тукашния присъщ мирис, са отстранени и пренесени отвън селището.
Вероятно на тогавашния кмет Илия Кожухаров е пристигнала концепцията да се сложи в центъра на реката, покрай историческия „ Лъвов мост ” скулптура, която да е знак на града.
За неин модел е определен ковач, който се свързва с легендата за създателя Рачо Ковача. Това е един неоспорим сполучлив рекламен ход, който основава символиката на Габрово и го характеризира измежду останалите селища. По това време в България още не се е утвърдила практиката за правене гербове на обособените селища и направеното в Габрово е доста резултатно.
Когато ползите на жителите на Габрово диктуват да се дефинира една емблема на тяхното населено място и то в миг на негов напредък, това е натурален метод. Първото е сравнението на града с британския Манчестър към 20-те години на 20 век. Десетилетие по-късно - през 1934 година, се появява фигурата на именития ковач като най-ефектен знак, който да характеризира трудолюбието на габровци.
Паметникът и мита за именития създател се трансформират в запаметяваща се реклама на града. Те се вписват в градския живот и този на жителите му с такава резистентност, която и археологическите открития не могат да трансформират, без значение от научната фактология по отношение на произхода на селището “, се сочи в документите на състезанието.
Още от ГАБРОВО:
Наградата за класирания преди всичко участник ще е 8 000 лв., за второ място – 5 000 лева, за трето – 2 000 лева В резултат от класирането ще се разпореди социална поръчка за осъществяване на плана посредством директно договаряне, чиято стойност ще е 135 000 лв. без Данък добавена стойност.
С решение на Общинския съвет на Габрово е несъмнено мястото за слагане на мемориалната комбинация – в подножието на остарелия корпус на хотел „ Балкан “, който парцел е обществена общинска благосъстоятелност. Той е съседен на площад „ Игото “ - едно от най-възловите кръстовища в града, където се пресичат улиците „ Брянска “, „ Юрий Венелин “, мостът „ Игото “ и ул. „ Хаджи Димитър “. Теренът съставлява част от величествен скален венец и озеленена повърхност пред него, явяващи се самобитна рамка на кръстовището.
Мотивите за избора на мястото са както с исторически, по този начин и с градоустройствени.
„ В края на 20-те или началото на 30-те години на 19-ти век в подножието на местността Баждар се построява нова постройка за конак, в която се обитава формалната турска администрация.
В двора на конака с изключение на двете огромни каменни сгради (къшли - казармите на войниците), се намира още едно - за полицейската стража и околийския шеф (каймакамина), турска баня, барутница и чешма.
Долната къшла се строи по времето на султан Махмуд II (1808-1839 г.). През май 1859 година, по време на ръководството на Абдул Меджид (1839-1861 г.), към конака се строи и горната къшла. Мазето на първата къшла е служило за тъмница (затвор) и барутница. По време на събитията от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в казармата при конака е настанена 10-а опълченска тайфа, образувана в Габрово.
След Освобождението се ползват първите планове и начинания за смяна в образа на Баждар.
Със съдействието на Тодор Бурмов - първи министър-председател на Княжество България, на Габровската община са отпуснати от държавното управление 1650 златни лв. за образуване на “тулумбаджийска команда ” с коне и помпи. Пожарната команда в Габрово е основана по образеца на Одеската и Букурещката. Тя е настанена в постройката на конака, трансфорат след това в полицейски сектор.
В края на 50-те години на ХХ век конакът е опустошен и на неговото място е стартирано строителство на хотел. На 2 август 1962 година е открит хотел-ресторант “Балкан ”.
На мястото на днешния мост „ Игото “ е бил най-старият каменен мост в Габрово. Известен е като „ Конашкия мост “, заради близостта му с Турския конак в подножието на хълма Баждар.
Конашкият мост е издигнат през 1749 година при скалите Грамадата, когато се засилва придвижването по пътя Габрово-Севлиево-Ловеч-Плевен-Видин. Историографите - братя Христо и Петър Гъбенски дефинират нуждата от построяването му като връзка с “доста повишената ” по левия бряг на Янтра нова част на селището.
Мостът бил с два високи свода, единият по-голям, другият по-малък, с красиво извити дъги, свързани в средата с необятен каменен устой. Бил с лека гърбица, а ширината му била към 3,50 метра. Парапетите били каменни.
През първата половина на ХХ век, с повишаването на придвижването и появяването на нови бързоходни транспортни средства, мостът става стеснен и неуместен. Често тук ставали пътни произшествия.
През 1935 остарелият Конашки мост е опустошен и на негово място е издигнат новият едносводест мост. Изграждането на новия мост “Игото ” е по концепция на проектант Никола Ямантиев и стартира по време на последния мандат на габровския кмет Илия Кожухаров. Името му идва от обстоятелството, че в скалата над него до Освобождението се е намирал турският конак.
Строителството му е осъществено за доста къси периоди. Тогава е разрушена и скалата при моста, където се е намирал водопадът Грамадата. Преди 1935 година водите на Янтра минавали от източната страна на скалата и при прииждане водопадът бил любопитна панорама за габровци. Наводнението през 1991 година нанася огромни вреди на всички мостове, включително и на моста „ Игото “. Това постанова неговия главен ремонт, при което се взема решение мостът да се разшири на юг.
Този мост показва скулптурна комбинация от 4 фигури – произведения на великия български ваятел Любомир Далчев от 1936 година: “България в окови ” или “България под робство ” (женска фигура), “Веригата е раздрана ” (мъжка фигура) и “Непобедимият български дух ” (фигура на лъв). Скулпторът е брат на известния български стихотворец Атанас Далчев.
Мъжкото тяло " Веригата е разкъсана/Освобождение " (мостът " Игото ", Габрово) е първата огромна поръчка, която Далчев извършва, съчетавайки любовта си към Микеланджело и Роден. Но в ранните си работи скулпторът не опитва до дъно с импресионизма. Въпреки че в Париж е изучавал Роден и е познавал от изложения актуалната статуя, той остава правилен на правилото за основаване на крепко градивно тяло, с плътна форма, подчинена на основната цел - правилно предаване на придвижването. Ранните Далчеви статуи умерено могат да се впишат в цялостното европейско пластично изкуство, наред с произведения на Майол, Бурдел, Колбе.
Габровци не пожалиха нито един политик, рязаха опашки, мериха температура и се имунизираха с българска, шотландска и съветска ваксина. Са...
Легендата гласи, че габровци, известни със своята пестеливост, избрали особено място в река Янтра, с цел да не хабят жилищна повърхност и да не харчат пари за поднасянето на цветя.
Според преданието, от наковалнята на Рачо Ковача е тръгнал поминъкът на селището и не след дълго Габрово се трансформирал в занаятчийски център по това време. Най-известната версия е обвързвана с името на Рачо от Боженци. Той е ковач, който придвижва работилницата си на мястото, където през днешния ден е центърът на града, като стартира да подковава конете на керванджиите и да ремонтира каруците им.
По-късно той основава семейство, по неговия образец се заселват и други фамилии и по този начин последователно се основава днешният град.
В Габрово вкарват наложително предучилищно обучение на децата на 4-годишна възраст през образователната 2021/2022 година. На съвещание Об...
А името на Габрово произлизало от огромното габърово дърво, намирало се над работилницата на майстора. Той е единственият паметник у нас, издигнат в реката.
През 1934-35 години на габровци им предстоят значими събития, като част от пътя към връх Шипка, където ще се открие Паметникът на свободата и година по-късно и - паметникът на Васил Априлов. Държавата скоро е излязла от огромната рецесия, град Габрово е изменен, като са отстранени тесните улици, а кожарските работилници, чиято смрад изключително през лятото придавала тукашния присъщ мирис, са отстранени и пренесени отвън селището.
Вероятно на тогавашния кмет Илия Кожухаров е пристигнала концепцията да се сложи в центъра на реката, покрай историческия „ Лъвов мост ” скулптура, която да е знак на града.
За неин модел е определен ковач, който се свързва с легендата за създателя Рачо Ковача. Това е един неоспорим сполучлив рекламен ход, който основава символиката на Габрово и го характеризира измежду останалите селища. По това време в България още не се е утвърдила практиката за правене гербове на обособените селища и направеното в Габрово е доста резултатно.
Когато ползите на жителите на Габрово диктуват да се дефинира една емблема на тяхното населено място и то в миг на негов напредък, това е натурален метод. Първото е сравнението на града с британския Манчестър към 20-те години на 20 век. Десетилетие по-късно - през 1934 година, се появява фигурата на именития ковач като най-ефектен знак, който да характеризира трудолюбието на габровци.
Паметникът и мита за именития създател се трансформират в запаметяваща се реклама на града. Те се вписват в градския живот и този на жителите му с такава резистентност, която и археологическите открития не могат да трансформират, без значение от научната фактология по отношение на произхода на селището “, се сочи в документите на състезанието.
Още от ГАБРОВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ