Конфронтацията между Китай и САЩ постепенно набира скорост и се

Конфронтацията сред Китай и Съединени американски щати последователно набира скорост и се демонстрира в разногласия по отношение на търговията, интелектуалната благосъстоятелност и Южнокитайско море. Когато държанието на Китай се трансформира във въпрос на живот и гибел за американците, както се случи по време на пандемията от ковид, поддръжката за концепцията за обща коалиция против Пекин става все по известна, разяснява политическият анализатор Ерик Милър в материал, оповестен в американското издание The Hill. Материалът е показан без редакторска интервенция от организация Фокус.
Новата студена война няма да е като предходната. За разлика от Китай, Съветският съюз в никакъв случай не е бил „ на практика еднакъв “ стопански съперник на Съединени американски щати. Китай през днешния ден разполага с мощни софтуерни благоприятни условия и добре финансирани въоръжени сили, което го прави сложен съперник.
Решителността, творчеството и желанието на Съединени американски щати да работи с други страни ще бъдат подложени на съществено тестване. Съединени американски щати имат над 40 съдружници. Зад Китай стои Северна Корея.
Съюзите на Съединени американски щати обаче бяха мощно наранени. Например Европа също се притеснява от бързия напредък на Китай, само че към този момент не се доверява изцяло на Съединени американски щати. В новата Студена война Вашингтон ще би трябвало да възвърне тези връзки. Освен това Съединени американски щати може би ще би трябвало да работи по-смело.
От няколко десетилетия се поддържат ясни връзки сред трите страни Съединени американски щати, Русия и Китай. Според класическите теории за интернационалните връзки, рано или късно две от тях ще стартират да се доближават една до друга, в пробвайки да реализират преимущество или пък от боязън от силата на третата страна.
След основаването на Китайската национална република през 1949 година Китай открива връзки със Съюз на съветските социалистически републики, само че 10 години по-късно сред тях поражда бездна. През 1972 година президентът Ричард Никсън взема решение да откри връзки с Китай. И това доближаване принуди Съветския съюз да преразгледа своите стратегически цели.
Когато Владимир Путин стана президент на Русия през 2000 година, той искаше да възвърне позицията на страната си на интернационалната сцена. Като част от неговите желания Русия систематично се обръщаше към Китай за противопоставяне на американското въздействие в Азия и Европа.
Но с повишаването на силата на Китай се усили и паниката на Русия. Москва най-вече се тормози за обстановката в Далекоизточния федерален окръг, където живеят 6,2 милиона души - за разлика от всички 100 млн. души в граничните провинции на Китай. През 1969 година тези две страни бяха на прага на пограничен спор и недоверието сред тях остана.
Нарастващото благосъстояние на Китай - в този момент 10 пъти по-голямо от това на Русия - прави Москва още по-притеснена. Този възходящ дисбаланс демонстрира, че Русия може да е подготвена да потърси нови другари в този изменящ се геополитически подтекст.
Русия не може да бъде наречена съвършен сътрудник за Съединени американски щати. Нейните враждебни дейности в Близкия изток, продължаващите хакерски атаки и опитите им да сеят раздори в страната са единствено няколко от терзанията. Съединени американски щати би трябвало уверено да пазят своите ползи и целостта на своите институционални процеси, като попречват противозаконните дейности на Русия.
Независимо от това, Русия остава неуверен участник в интернационалните връзки и в изискванията на новата Студена война може да се приближи или до Китай, или до Съединени американски щати. А е малко евентуално Вашингтон да желаят да се изправят против друга огромна мощ, до момента в който се пробват да се концентрират върху Китай.
Следователно Съединени американски щати би трябвало да обмислят дали да не потърсят нов метод за взаимно битие с Русия - метод, който ще ускори съдействието в противодействието на възходящата мощ на Китай и ще даде опция за надзор на опитите на Русия да подкопаят ползите на Вашингтон. Необходимо изискване за определяне на такова съдействие ще бъде подреждането към този момент съществуващата конструкция на руско-американските връзки, в това число да се променят или даже анулират редица законопроекти в Конгреса.
Добър образец в тази ситуация е Законът за отбрана на американската сигурност от експанзията на Кремъл, който беше препоръчан от сенаторите Линдзи Греъм и Боб Менендес през декември предходната година. Този законопроект е ориентиран против съветските финансови институции и някои принадлежности на съветския държавен дълг, в това число Федералния заем на облигации (ОФЗ).
Въпреки че приемането на този закон ще разгневи Москва, обсегът на действителните последствия ще бъде доста стеснен, тъй като Русия не взема доста заеми и има обилни валутни запаси. По подигравка на ориста, в случай че законът бъде признат, американските вложители, които имат скъпи бумаги от ОФЗ на стойност 23 милиарда $ ще изгубят най-вече.
Трудно е да се предскажат следствията от засиленото съревнование с Китай. Едно е ясно: възможностите на Съединени американски щати за триумф в бъдеще ще се усилят, в случай че те могат да привлекат поддръжката на други интернационалните сътрудници.
Въпреки че Русия надали ще стане съдружник на Съединени американски щати, и двете страни са все по-заинтересовани от това да се опълчват на Китай. Ако Съединени американски щати съумеят да употребяват това подобие сред ползите си с Москва, това ще им бъде от огромна изгода.