Компания без шеф: Възможно ли е!?
Компания без мениджъри или холокрация е скица за ръководство на дружество, когато в него няма властови позиции, подчиненост, мениджъри, а всеки чиновник има пълномощия да взема решения.
За създател на този модел се смята Брайън Робъртсън, създател на Ternary Software, където за първи път е приложена холокрация. Той обяснава, че холокрацията не е равнозначно на анархията. Напротив, това е един тип разпределен авторитаризъм:
Решението нормално се взема от един човек, просто всякога това са разнообразни хора.
Източник:
Тази система, въпреки и да наподобява странна и анархична, към този момент е призната от някои организации в Австралия, Германия, Съединени американски щати, Франция, Нова Зеландия и Обединеното кралство.
Една от най-успешните компании, внедрила подобен модел за самоуправление, е софтуерната компания Valve, известна със своите игри Half-Life и Portal.
" Може би най-трудната част от работата ви във Valve е да решите върху какво да работите. И всичко това, тъй като, както в този момент сте разбрали, не сте били наети за съответно свободно място. Наеха ви, с цел да търсите непрекъснато най-ценната работа, която можете да вършите. И в края на плана може да се окажете надалеч оттатък рамките на това, което сте смятали за главната си подготвеност ", споделят от компанията.
Известен апологет за концепцията за холокрация е и главата на Zappos.com Тони Шей. Той освен е изоставил йерархията в компанията си, само че и търси " радикална неприкритост " към чиновниците.
Създателят на модерната управническата идея за " холокрация " изяснява за какво прогресивните бизнес водачи я харесват. Списание Fast Company разиска с Робъртсън по какъв начин всичко това работи на процедура. Ето и най-важните негови мисли.
Но от кое място въобще се взе тази концепция?
Тя е измислена от бизнесмена от Филаделфия, Брайън Робъртсън, който се пробва да провежда работата на софтуерната си компания по-ефективно. В неговия бизнес властта се популяризира в цялата компания, а не е съсредоточена на върха.
Защо? Светът се трансформира . Традиционната управническа подчиненост е работила добре преди 100 години. Но през днешния ден мениджърите се давят в потока от информация: поща, вести, обществени мрежи. Това изисква по-гъвкави организационни диаграми.
Анархия ли е? Как може това даже да проработи? Робъртсън споделя, че има две неправилни схващания за холокрацията. Първото е, че в случай че нямате подчиненост на ръководството, тогава въобще нямате конструкция. Но структурата е там - и непрекъснато се приспособява към измененията в бизнеса. Другото е, че в случай че няма подчиненост, тогава всички решения се вземат с консенсус и мнението на всички постоянно се взема поради. Съвсем не: холокрацията е един тип разпределен авторитаризъм. Решението нормално се взема от един човек, просто всякога това са разнообразни хора.
Източник:
Откъде идва индивидът, който взема решенията? Холокрация е, когато организацията е подредена към потребностите на работата, а не към връзки на власт и зависимост. Да приемем, че би трябвало да направиш образование. Тогава някой би трябвало да избере място за него и да се оправи с логистиката. Така че, имаме потребност от такава роля: човек в тази роля има властта да вземе решение. Тогава се нуждаете от ролята на човек, който е виновен за икономическата страна на образованието и дефинира какъв брой може да похарчи компанията и какъв брой не може. Друга роля е да се дефинира наличието на образованието. Свикват се огромни събрания за ръководство, с цел да се дефинират тези функции. Те не вземат съответни решения: просто се нуждаем от такива и такива функции. И хората са причислени към тези функции. И кой ги избира? Има обособена роля в това отношение: лице, което е в положение да откри чиновници за други функции.
И по какъв начин наподобява на хората? Като общественост, която има граници сред отделените териториални имоти. В личната си област всеки самичък си заповядва. Разбира се, има някои съществени съглашения: да не се намесват на съседите, да не вземат колите си без позволение и по този начин нататък.
И в случай че човек не е подобаващ за ролята? И има обособена роля за това - човек, който следи това и преназначава сътрудниците на по-подходящи функции. Като цяло една роля не е вечно. Тя може да варира според от потребностите на организацията. И несъмнено, в случай че човек не е подобаващ за една роля, това не значи, че ще бъде уволнен. Може да има и друго място за него.
Ако всеки извършва няколко функции едновременно, по какъв начин да следите всичко това? Компанията на Робъртсън има специфичен програмен продукт, наименуван GlassFrog, който оказва помощ да се наблюдава всичко. Всеки чиновник може да огледа вътре и да разбере защо е виновен всеки различен, какви са упованията от всяка роля. И от неговата също.
К ой е виновен за поддържането на цялата тази информация настояща? Това се случва още веднъж на общи събрания за ръководство, където всеки може да приказва намерено и да уточни какво мисли, че се обърква. На тези срещи се проучват и свежи резултати: по какъв начин е мина всичко, къде е имало неточности, къде е имало триумфи. В резултат: това, което би трябвало да бъде променено, се формулира.
Колко постоянно би трябвало да има по-общи събрания за ръководство? Доста постоянно. Робъртсън ги прави към един път месечно.
Какви са провокациите за организациите, които се пробват да приложат холокрация? Това са изцяло нови правила на играта. Най-трудното е да забравиш по какъв начин да правиш нещо по остарелия метод. Всеки е привикнал с йерархията и бюрокрацията. И от време на време тези неща даже са потребни. Значи в този момент би трябвало да ги изоставим едновременно?
Второ, по време на прехода към новия модел всички всекидневно гледат шефа: какво ще каже той? Този табиет би трябвало да бъде нарушен и сменен с различен: в случай че имате властта, носете тази отговорност, бъдете сами водач в тази роля. Не можеш да се скриеш зад шефа. Няма кой да утвърди решенията ви. За мнозина това е неловко. И самият началник би трябвало да спре да ръководи нещо. Холокрацията е, когато на шефа се споделя: " Вече нямаш силата да казваш на тези хора какво да вършат ". Това в действителност не е дело на топ управител, а на бизнесмен: да се построи конструкция, в която самият той към този момент не е нужен, моделът самичък работи.
Някой въобще харесва ли това? Например, съоснователят на Twitter и създател на Medium Евън Уилямс в миналото се е чувствал като дизайнер и бизнесмен. И тогава, когато компанията му се разрасна, той трябваше да стане професионален управител и от самото начало единствено да прави това, да ръководи хората. Не знае какво да прави. Създаване на нова компания? Но и това ще свърши по същия метод. Уилямс осъзнава, че може да се освободи от тези мениджърски, шефски отговорности, и към момента да работи за компания, която харесва, и да прави каквото му харесва. А да ръководят могат всички дружно.
Всичко ли работи във виртуални, отдалечени екипи? Освен това холокрацията е висока степен на организация на процесите, а за разпределените екипи тя е още по-важна. Холокрацията носи повече бистрота и изясненост, това са по-структурирани срещи и диалози.
Това е цялостна независимост или не? Ние сме привикнали да се опълчват независимост и автономия. Но при холокрацията има и двете. Ако имате потребност от конструкция на активността и би трябвало да разберете какво се чака от вас, ще я разберете по-добре, в сравнение с в стандартна бюрократична система. Но в случай че желаете повече автономия и опция да се адаптирате бързо, тъй че организационната конструкция да не ви пречи, ще получите и тази опция. Холокрацията е конструкция за независимост и независимост на деяние в границите на структурата. Две в едно...
За създател на този модел се смята Брайън Робъртсън, създател на Ternary Software, където за първи път е приложена холокрация. Той обяснава, че холокрацията не е равнозначно на анархията. Напротив, това е един тип разпределен авторитаризъм:
Решението нормално се взема от един човек, просто всякога това са разнообразни хора.
Източник:
Тази система, въпреки и да наподобява странна и анархична, към този момент е призната от някои организации в Австралия, Германия, Съединени американски щати, Франция, Нова Зеландия и Обединеното кралство.
Една от най-успешните компании, внедрила подобен модел за самоуправление, е софтуерната компания Valve, известна със своите игри Half-Life и Portal.
" Може би най-трудната част от работата ви във Valve е да решите върху какво да работите. И всичко това, тъй като, както в този момент сте разбрали, не сте били наети за съответно свободно място. Наеха ви, с цел да търсите непрекъснато най-ценната работа, която можете да вършите. И в края на плана може да се окажете надалеч оттатък рамките на това, което сте смятали за главната си подготвеност ", споделят от компанията.
Известен апологет за концепцията за холокрация е и главата на Zappos.com Тони Шей. Той освен е изоставил йерархията в компанията си, само че и търси " радикална неприкритост " към чиновниците.
Създателят на модерната управническата идея за " холокрация " изяснява за какво прогресивните бизнес водачи я харесват. Списание Fast Company разиска с Робъртсън по какъв начин всичко това работи на процедура. Ето и най-важните негови мисли.
Но от кое място въобще се взе тази концепция?
Тя е измислена от бизнесмена от Филаделфия, Брайън Робъртсън, който се пробва да провежда работата на софтуерната си компания по-ефективно. В неговия бизнес властта се популяризира в цялата компания, а не е съсредоточена на върха.
Защо? Светът се трансформира . Традиционната управническа подчиненост е работила добре преди 100 години. Но през днешния ден мениджърите се давят в потока от информация: поща, вести, обществени мрежи. Това изисква по-гъвкави организационни диаграми.
Анархия ли е? Как може това даже да проработи? Робъртсън споделя, че има две неправилни схващания за холокрацията. Първото е, че в случай че нямате подчиненост на ръководството, тогава въобще нямате конструкция. Но структурата е там - и непрекъснато се приспособява към измененията в бизнеса. Другото е, че в случай че няма подчиненост, тогава всички решения се вземат с консенсус и мнението на всички постоянно се взема поради. Съвсем не: холокрацията е един тип разпределен авторитаризъм. Решението нормално се взема от един човек, просто всякога това са разнообразни хора.
Източник:
Откъде идва индивидът, който взема решенията? Холокрация е, когато организацията е подредена към потребностите на работата, а не към връзки на власт и зависимост. Да приемем, че би трябвало да направиш образование. Тогава някой би трябвало да избере място за него и да се оправи с логистиката. Така че, имаме потребност от такава роля: човек в тази роля има властта да вземе решение. Тогава се нуждаете от ролята на човек, който е виновен за икономическата страна на образованието и дефинира какъв брой може да похарчи компанията и какъв брой не може. Друга роля е да се дефинира наличието на образованието. Свикват се огромни събрания за ръководство, с цел да се дефинират тези функции. Те не вземат съответни решения: просто се нуждаем от такива и такива функции. И хората са причислени към тези функции. И кой ги избира? Има обособена роля в това отношение: лице, което е в положение да откри чиновници за други функции.
И по какъв начин наподобява на хората? Като общественост, която има граници сред отделените териториални имоти. В личната си област всеки самичък си заповядва. Разбира се, има някои съществени съглашения: да не се намесват на съседите, да не вземат колите си без позволение и по този начин нататък.
И в случай че човек не е подобаващ за ролята? И има обособена роля за това - човек, който следи това и преназначава сътрудниците на по-подходящи функции. Като цяло една роля не е вечно. Тя може да варира според от потребностите на организацията. И несъмнено, в случай че човек не е подобаващ за една роля, това не значи, че ще бъде уволнен. Може да има и друго място за него.
Ако всеки извършва няколко функции едновременно, по какъв начин да следите всичко това? Компанията на Робъртсън има специфичен програмен продукт, наименуван GlassFrog, който оказва помощ да се наблюдава всичко. Всеки чиновник може да огледа вътре и да разбере защо е виновен всеки различен, какви са упованията от всяка роля. И от неговата също.
К ой е виновен за поддържането на цялата тази информация настояща? Това се случва още веднъж на общи събрания за ръководство, където всеки може да приказва намерено и да уточни какво мисли, че се обърква. На тези срещи се проучват и свежи резултати: по какъв начин е мина всичко, къде е имало неточности, къде е имало триумфи. В резултат: това, което би трябвало да бъде променено, се формулира.
Колко постоянно би трябвало да има по-общи събрания за ръководство? Доста постоянно. Робъртсън ги прави към един път месечно.
Какви са провокациите за организациите, които се пробват да приложат холокрация? Това са изцяло нови правила на играта. Най-трудното е да забравиш по какъв начин да правиш нещо по остарелия метод. Всеки е привикнал с йерархията и бюрокрацията. И от време на време тези неща даже са потребни. Значи в този момент би трябвало да ги изоставим едновременно?
Второ, по време на прехода към новия модел всички всекидневно гледат шефа: какво ще каже той? Този табиет би трябвало да бъде нарушен и сменен с различен: в случай че имате властта, носете тази отговорност, бъдете сами водач в тази роля. Не можеш да се скриеш зад шефа. Няма кой да утвърди решенията ви. За мнозина това е неловко. И самият началник би трябвало да спре да ръководи нещо. Холокрацията е, когато на шефа се споделя: " Вече нямаш силата да казваш на тези хора какво да вършат ". Това в действителност не е дело на топ управител, а на бизнесмен: да се построи конструкция, в която самият той към този момент не е нужен, моделът самичък работи.
Някой въобще харесва ли това? Например, съоснователят на Twitter и създател на Medium Евън Уилямс в миналото се е чувствал като дизайнер и бизнесмен. И тогава, когато компанията му се разрасна, той трябваше да стане професионален управител и от самото начало единствено да прави това, да ръководи хората. Не знае какво да прави. Създаване на нова компания? Но и това ще свърши по същия метод. Уилямс осъзнава, че може да се освободи от тези мениджърски, шефски отговорности, и към момента да работи за компания, която харесва, и да прави каквото му харесва. А да ръководят могат всички дружно.
Всичко ли работи във виртуални, отдалечени екипи? Освен това холокрацията е висока степен на организация на процесите, а за разпределените екипи тя е още по-важна. Холокрацията носи повече бистрота и изясненост, това са по-структурирани срещи и диалози.
Това е цялостна независимост или не? Ние сме привикнали да се опълчват независимост и автономия. Но при холокрацията има и двете. Ако имате потребност от конструкция на активността и би трябвало да разберете какво се чака от вас, ще я разберете по-добре, в сравнение с в стандартна бюрократична система. Но в случай че желаете повече автономия и опция да се адаптирате бързо, тъй че организационната конструкция да не ви пречи, ще получите и тази опция. Холокрацията е конструкция за независимост и независимост на деяние в границите на структурата. Две в едно...
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ