Медиацията - глухият коридор в Закона срещу домашното насилие
Комисията по правните въпроси на 48-то Народно заседание ще гласоподава на второ четене Закона за изменение и допълнение на закона за медиацията и евентуално оферти текст ще бъде признат доста бързо. И до момента в който Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение се „ разхожда “ из 7-те комисии, ориста на десетки жертви на домашно принуждение небрежно ще бъде решена със Закона за медиацията, считат от
Това обаче не е в интерес на жертвите на домашно принуждение. Защо ли?
Защото в Заключителните разпореждания с смяна в Гражданско процесуалния кодекс се основава нов член 140 а, който гласи:
(1) Съдът задължава страните да вземат участие в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
1. бракоразвод по член 49 от Семейния кодекс;
2. разрешаване на разногласия по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, персоналните връзки с детето и издръжката му по член 127, алинея 2 от Семейния кодекс и така нататък
В обстановка, когато една жертва на домашно принуждение е подложена на душевен тормоз и са отправени закани за ликвидиране към нея, реши да си тръгне с детето и напусне причинителя, подавайки молба за бракоразвод, тя ще бъде изпратена на медиация с причинителя. Пострадалото лице, може да не бъде задължено да отиде на медиация единствено в случай че са показани безапелационни доказателства по делото, както гласи алинея 4 т.6 на член 140 а от Граждански процесуален кодекс.
Какви обаче биха били безапелационните доказателства при съществуването на единствено душевен тормоз и отправена опасност за ликвидиране без очевидци? Може би доказателство за това ще е единствено психическа експертиза, чието правене ще отнеме най-малко месец или пък провеждането на разпит на дете очевидец в Синя стая? Абсурдно звучи сдобиването с сходни доказателства с обозрим период, с цел да бъде спряна автоматизирано назначената наложителна медиация.
За позитивните и отрицателните аспекти на медиацията вижте още...
Това обаче не е в интерес на жертвите на домашно принуждение. Защо ли?
Защото в Заключителните разпореждания с смяна в Гражданско процесуалния кодекс се основава нов член 140 а, който гласи:
(1) Съдът задължава страните да вземат участие в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
1. бракоразвод по член 49 от Семейния кодекс;
2. разрешаване на разногласия по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, персоналните връзки с детето и издръжката му по член 127, алинея 2 от Семейния кодекс и така нататък
В обстановка, когато една жертва на домашно принуждение е подложена на душевен тормоз и са отправени закани за ликвидиране към нея, реши да си тръгне с детето и напусне причинителя, подавайки молба за бракоразвод, тя ще бъде изпратена на медиация с причинителя. Пострадалото лице, може да не бъде задължено да отиде на медиация единствено в случай че са показани безапелационни доказателства по делото, както гласи алинея 4 т.6 на член 140 а от Граждански процесуален кодекс.
Какви обаче биха били безапелационните доказателства при съществуването на единствено душевен тормоз и отправена опасност за ликвидиране без очевидци? Може би доказателство за това ще е единствено психическа експертиза, чието правене ще отнеме най-малко месец или пък провеждането на разпит на дете очевидец в Синя стая? Абсурдно звучи сдобиването с сходни доказателства с обозрим период, с цел да бъде спряна автоматизирано назначената наложителна медиация.
За позитивните и отрицателните аспекти на медиацията вижте още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ