Коментар от проф. Евгений Дайнов:Покрай поредното изостряне на руското присъствие

Държава, която живее от плячкосване: що за страна е Русия

Коментар от проф. Евгений Дайнов:

Покрай следващото изостряне на съветското наличие на интернационалната сцена в България още веднъж се надигнаха гласове, съгласно които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е несъответстваща от всякаква позиция - политическа, обществена, икономическа и така нататък Тези неща са несметно прегледани от разнообразни тесни експерти, само че главният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума „ бъдеще ”, приложена към Русия.

Русия никому не предлага бъдеще, защото тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее отвън времето и историята, в оня непрекъснато повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появяването на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи още веднъж. И всичко, което следва да се случи, към този момент се е случвало.

Всичко стартира с Иван Грозни

Това въртене стартира с Иван Грозни в средата на 16-и век. Тогава големите европейски кралства устремно излизат от Средновековието и стартират да унищожават негови основни белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се самостоятелната частна благосъстоятелност, локалното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.

В Московска Рус, както тогава е била известна страната, Иван взема решение да направи тъкмо противоположното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните класи, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ отнема земите, закрива всички типове събрания, както на благородниците, по този начин и на елементарните хора, посредством които до тогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата благосъстоятелност в страната за своя персонална бащиния и трансформира личните си прищевки в закон. Отмъква, несъмнено, и държавната хазна - и тя му е бащиния.

Иван Грозни (1530 - 1584)Снимка: picture-alliance/akg-images

По-важното обаче е, че Иван стартира гонения срещу тези, които са желали Московска Рус да поеме по европейския път на развиване. Символ на тези гонения е боляринът, мъдрец, публицист и пълководец Андрей Курбский, а последвалата сред двамата преписка обрисува безконечния разлом в Русия. От едната страна са тези, които като Курбский искат ограничаване на централната власт посредством разделянето ѝ между разнообразни клонове и класи, упорстват за права, свободи и правда, както и за самостоятелна от короната благосъстоятелност. Това е пътят, водещ в последна сметка до европейската цивилизация, в която обособеният човек е по-голям от страната.

От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки съперниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е „ чакал ”, от чиято „ зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана ” и пр.), те настояват, че страната е всичко, а обособените хора - нищо. И най-важното - че страната е тяхна и че те не я държат заради нечие (например на народа) снизхождение, а сами. „ Самодържат ” се - самодръжци. Никой различен няма никакви права - като например да е закрилян от закона, да има неприкосновена благосъстоятелност или конгреси за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е страната. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, сган или сътрудници на враждебни непознати сили.

Това е политическата закваска на Русия. И отново при Иван е забъркана онази попара, която е съветската стопанска система.

След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към идната крачка: да третира страната бащиния като законен обект на разграбване. Той към този момент е плячкосал половината от прилежащите му съветски княжества, само че стартира да удря на камък с останалите и изключително със прилежащите му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова започва плячкосването на парцелите на аристократите и на по-заможните редови жители - режимът на „ Опричнината ”. Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.

Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя в никакъв случай не е излизала. Отиваме няколко генерации напред и виждаме първото повтаряне. В разгара на модерната ера, когато в Европа се поставят основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики съумява да закрепости и тези класи, които Иван не е съумял. Успява да подчини и до тогава самостоятелните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на страната. След него в Русия няма нито един човек, включително в аристокрацията, който да не е по някакъв метод неизменен за страната. В момента, в който в Европа преоткриват равенството сред жителите и основават публични контракти, Петър разгласява „ Таблицата на ранговете ”, описваща позицията на всяка специалност и на всяко съсловие в тази система на цялостно и всеобхватно неравноправие.

В икономиката „ модернизаторът ” Петър прави типичната съветска неточност, която позволяват и до през днешния ден съветските самодръжци: взема решение, че е разбрал как да настигне индустриалния Запад - чрез импорт на западна техника. Но няма никаква визия, че Западът е механически и индустриално развъртян, защото в него има от ден на ден свободни човеци, които могат да вършат промишленост, защото имат неприкосновена частна благосъстоятелност и права. Петър вкарва западни фабрики, само че всичките бързо банкрутират. Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава земеделска страна и става жертва на сходни следващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито фабрики, импортирани от Съединени американски щати и Германия, също най-после банкрутират.

През цялото време, несъмнено, не престават гоненията на всички руснаци, които желаят Русия да тръгне по европейски път - тоест, да има бъдеще.

Всичките тези талази на лишаване на права и собственост, както и непрекъснатите гонения против прозападни руснаци, са придружени от смъртта на големи количества хора, изтребвани от личната си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин съветското население понижава, защото от терора бягат милиони.

Има, несъмнено, периодичен опити за поевропейчване на Русия. Това е интервалът на изборните царе с лимитирана власт, последвал Иван (този интервал, показателно, в Русия е прочут като „ Смутата ”). След Петър също има несъмнено „ топене ”, както и след Павел и Александър през 19-и век, след болшевишката гражданска война, след Сталин и след Брежнев през 20-и век. През всичките тези интервали на намаляване на самодържието стопанската система дръпва напред, а популацията пораства заради простата причина, че хората чакат по-нататъшно намаляване на самодържието и, затова, по-голямо пространство за личното си развиване.

Всеки път обаче тези промени се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху стопанската система и народа рано или късно се натъква на противопоставяне от страна на ръководещата клика, която не желае да се лиши от самодържието си. Така в Русия в никакъв случай не се появява оня самостоятелен и закрилян от закона субект, който обезпечава бързото развиване на Запада. Тъй като единствено този субект може да сътвори развиване, след края на всеки интервал на промени следва стопански спад и понижаване на популацията. А по-важното е, че при първите признаци на сходни проблеми властта минава в ръцете на нов самовластник, който твърди, че проблемите са разследване на предхождащите го „ либерали ” (както ги назовават днес).

Русия половин хилядолетие след Иван Грозни

Това е „ бъдещето ”, което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И така до безспир. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от разграбване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени прилежащи страни.

Проф. Евгений ДайновСнимка: BGNES

Отсега е ясно, че този цикъл още веднъж ще се повтори, тъй като в Русия всичко, което следва да се случи, към този момент се е случвало. След Путин ще има опит за промени и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, защото там няма нито самостоятелни човеци, нито частна благосъстоятелност, нито законов ред. След края на промените ще настъпи икономически срив и хората ще хукнат да бягат. Ще пристигна идващият самовластник, който ще упрекна предшествалите го „ либерали ” за проблемите и ще предложи решение посредством възстановяване на цялостното самодържие. За себе си, несъмнено. И ще гони и ругае на „ чакали ” тези, които желаят европейско бъдеще за Русия.

Нямаме работа в тази месомелачка. Там „ всички пътища водят до злополука ”, както е написал съветският стихотворец Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Вижте и това видео от архива ни: