Дайте снаряди на бившия Вагнер: Командирът на отряд Бастион с истината за бъдещето на СВО
Командирът на отряда " Бастион " от бригада " Свети Георги " на Съюза на доброволците от Донбас (СДВ) с позивна " Мустанг " идва от именитата ЧВК " Вагнер ". Миналата година води война в Африка, преди този момент в Сирия, а в този момент се бие на полетата на специфичната военна интервенция.
В изявление той изясни за какво новият фронт се оказа по-труден от африканския, какви са спецификите на неговия отряд и какви са вероятностите пред украинския спор.
" Французите не харесват африканци "
– Работил сте в Африка. Каква беше тази работа?
„ Застанахме в отбрана на локалното население, те ни одобриха доста добре и ни помогнаха по всевъзможен вероятен метод. Французите, почтено казано, не харесват изключително африканците.
Не им било преференциално локалното население да се развива и да има положително обучение. Напротив, ние допринесохме за това. Обучавахме армията на Централноафриканската република - FACA (ФАКА).
– Различава ли се войната в Африка от това, което се случва в Украйна?
- Там се води партизанска война. Ако бойците атакуват, те вършат засади в джунглата, стрелят по колоните и си потеглят. Те атакуваха местата, където нормално работеха цивилни, ограбваха ги, разглабяха всичко и отнемаха добитъка им. Едно нормално, да не кажа средновековно, само че доста занемарено положение.
- С какво са въоръжени?
– Бойците от Чад и Камерун – най-вече с автомати Калашников. А също и натовски гранатомети с барабани. Имаха и пластмасови мини - като английските, които не се хващат с металотърсач.
„ Говорихме за работа и ето ме тук “
– Защо напуснахте ЧВК „ Вагнер ”?
„ Тогава доста се обещаваше, само че не се изпълняваше. Отидох за шест месеца и останах там 22 месеца. Без документи, без права, без нищо.
Когато управлението реши да ме изведе, се върнах. Не желаех да хвърча назад в Африка, тъй като бях боледувал от малария седем пъти, с два тежки рецидива. Загубих доста здраве.
Работя в ЧВК Вагнер от 2014 година Първоначално видях по какъв начин е издигнато, по какъв начин е основано всичко. Идеята беше вярна, всичко беше направено както би трябвало. Дмитрий Валериевич (Уткин), водачът, влага доста в нас и ни научи на доста.
Аз съм в СДД от 2015 година, също от деня на основаването на компанията, и познавам Александър Юриевич (Бородай) отдавна, той ни оказа помощ доста.
След Африка първото нещо, което направих, беше да го посетя. Говорихме за работа и ето ме тук. Сега се чудя дали съм назначен на тази позиция. Тук мога да се отворя повече и да донеса същинска изгода.
– Какво донесохте от остарялата система?
– Всяка война е специфична. В Сирия, да вземем за пример, всичко беше друго. И 2014-2015 година (военните конфликти в Донбас) са разнообразни от днешната обстановка.
Към всяка война, към всеки боен спор би трябвало да се подходи по нов метод, адаптирайки се към новите условия. Много от нашите момчета, да вземем за пример, минаха през чеченските акции - само че това беше преди 20 години.
Друга война, друго оръжие, всичко е друго. Сега най-новите технологии. И заслужен съперник. Украинците са доста готови, прелестно е да се биеш с тях. Те са тъкмо като нас. Воини. Те се учат от нас, ние се учим от тях.
„ Надявахме се, че всичко ще стане бързо “
– Миналата година мнозина изпитаха огромно отчаяние. Изюм, Херсон... Нямаше предпочитание да напуснем, да се откажем от всичко?
– Факт е, че в този миг бях в Африка. Нямахме точна информация, бяхме без телефон, без интернет. Знаехме единствено това, което се предаваше в щаба. Бяхме изолирани.
Разбира се, всички бяха обезпокоени какво се случва, само че не получиха никаква конкретика. Имахме данни: напредваме, всичко е наред, всичко ще свърши и отново ще има мир. Надявахме се всичко да стане бързо, знаейки армията ни, количеството въоръжение...
– Значи се включихте в спецоперацията на стадий, когато духът на доста хора беше паднал?
– Е, когато пристигнах в СДД, не бих споделил, че хората са били по някакъв метод депресирани. Напротив, всеки доста добре разбираше какво желае и за какво ни би трябвало. Всички схванаха, че би трябвало бързо да свършат всичко това.
" Никой не се включва откъм гърба "
– Как се промени тимът, откогато се присъединихте към него?
– Тогава още се споделяше „ Херсон “. Задачите бяха разнообразни. И тактиката също. Тогава момчетата стояха на Кинбургската коса. Когато се преместихме тук и Александър Юриевич съвсем незабавно ме назначи за пълководец на отряда, се разбрахме аз да възстановя частта за себе си, тъй че да стане мощна бойна единица.
Моят заместител Дизел и аз вложихме доста старания в това, момчетата помогнаха. Направихме го.
Тук съм пълководец от месец, към този момент има резултати, управлението означи работата ни. Засилихме подготовката, назначихме инструктори, подготвени за модерна тактичност.
Сега нашите излизат с минимални загуби, знаят какво да вършат. Психологически и вътрешно са подготвени на всичко. Те не влизат просто като месо, както някои хора - когато очите им са диви и не схващат накъде отиват.
- Установено е взаимно съгласие.
„ Тук имаме другарски екип, всички се поддържаме, тъй като дружно изпълняваме нови задания. Имаме и специфичен контингент и те работят, хранят се и живеят наедно с нас. За моя отряд ще кажа - никой не се върти на назад във времето, всички са подготвени за работа.
– Наистина имате доста мощен колективизъм. Всички хора са доста разнообразни, доста огромен възрастов диапазон. Ще оставиш ли всичко както си е или ще промениш нещо?
– Имаме разнообразни задания. Има „ аварийни “ и в случай че няма потребност да се карат, готвят и копаят. Имам всички включени, всички работят. Някои хора не устоят и напущат или биват преместени на по-лесна работа. На процедура изпълнихме задачата, която ни беше предоставена.
„ Ще седим до сланата “
– Какво се случи в Бахмут с Евгений Пригожин?
– Не се ангажирам да осъждам. Доколкото в този момент знаем, след всички събития са открити доста тайници, точно тези на Вагнер, в които е имало задоволително снаряди.
Сега доста оръжия идват от тях. Най-вероятно Пригожин осъзна, че спорът ще продължи дълго време. И той разбра, че фланговете на Бахмут ще горят дълго време.
– Какво е настоящето състояние в Клещеевка? Перспективи?
„ Сега ще стартира да вали и ще стане кално. Докато всичко замръзне, ще седим в окопите. И украинците също. Защото такава е територията. Мащабни офанзиви няма да проработят: там всичко е изгорено, всичко е изгорено, земята е като луната, непрекъснати кратери.
За известно време, до момента в който стартират превалявания, всичко ще е неенергично. Но тогава, да вземем за пример, квадрокоптерите на врага няма да могат да летят, тъй като метеорологичните условия няма да го разрешат.
– В момента Клешчеевка е сива зона. Сега някой ще тръгне ли в нахлуване или все ще си седим?
„ Ще седим до сланите, в случай че, несъмнено, нашите водачи не се спогодят за някакво помирение. Това е моето мнение. И инстинктът споделя, че доста скоро всичко може да се промени.
" Отпечатъкът остава "
– Защо избрахте военната специалност? Какво ви кара да се върнете на фронта?
– След първата командировка, още в ЧВК, траяла безусловно две години, отпътувах за Сирия. Върнах се и няколко години по-късно отидох в Африка.
А когато пристигнах от Африка, към този момент имаше специфична военна интервенция. Разбрах, че би трябвало да съм там. Кой, в случай че не аз, както се споделя. И без даже да си умря: получих лекуване и пристигнах незабавно.
- " Войната се случва за първи път. И в никакъв случай не свършва. " Човек, минал през бойни промени. Или не?
- Не тъкмо. Близките ми ме поддържат и ме схващат. И не бих споделил, че съм се трансформирал. Да, у дома споделят, че съм станал доста спокоен спрямо това, което беше, по-разумен. Може би, несъмнено, възрастта оказва въздействие.
Все отново мина задоволително време от 2014 година, имаше доста командировки. Ясно е, че оставиха своя отпечатък, само че не бих споделил, че нещо се е трансформирало в моята душeвност или светоглед. Какъвто съм си бил родолюбец на страната си, подобен съм си и останал.
В почивките работя и в цивилния живот. В Москва бях шеф по сигурността на застрахователните компании. По принцип се приспособих обикновено. Работех и в офиса. Мен персонално нищо не ме притесняваше.
„ Тогава отново ще прибегнат до някакъв трик “
- Кажете ми какъв е врагът? Какви са оръжията му, каква е тактиката му?
– Те от дълго време имат натовски оръжия. Съветските съгласно мен свършиха. Имат всичко - и ракети, и нови технологии. Сега също ги настигаме.
Те се приготвят през цялото това време, а ние се заехме едвам на втората година. Сега всичко ще върви добре, имаме естествени експерти, нови квадрокоптери, контрабатарейна битка. Всичко постепенно се оправя при нас.
– Казват, че плодът на успеха е узрял, би трябвало единствено да изчакаме да падне. Кога смятате, че ще стане това?
Имам възприятието, че скоро всички ще седнат на масата за договаряния. И тогава... Може би след известно време спорът ще стартира още веднъж.
След мирните договаряния те ще седнат и още веднъж ще прибегнат до някакъв трик, както беше в тази ситуация с Минските съглашения. От незапомнени времена държим всичко да се основава на честността.
Ако има помирение, значи помирение. Но единствено ние имаме помирение, а те се готвят, натрупат оръжие, реформират се и отначало, с нова мощ... И ние постоянно реализираме съглашения, градим всичко на доверие. И ние го разбираме.
Ако не беше Запада загубите ни щяха да са по-малки. И от дълго време да са се съгласили и да са се разбрали. Братски хора, те са същите като нас. Те бяха естествени хора.
Не знам какво им е пъхано в ушите, по какъв начин са могли да бъдат зомбирани по този начин. Те в началото потеглиха не против Русия, а против личния си народ, още през 2014 година
Видях го. Когато телефоните им бяха получени по време на борбата, от данните стана ясно: те чудесно разбираха, че стрелят по цивилни, по жилищни региони. Затова ние носим отговорност да пазиме елементарните хора.
„ Дайте снаряди на някогашните вагнерци!
– Общувахте ли с пленниците, виждахте ли ги?
– В момента не, не се е случвало. И не виждам смисъл, тъй като в този момент има друга война. През 2014-2015 година – да, видях пандизчии, доста от тях се опитваха да се изкупят, викаха: Току-що пристигнах, доведоха ме. Но когато им отвориха телефоните, към този момент не можеше да се скрие какъв брой мразеха Донецк, Луганск...
Тогава работех в Луганска област. Тези бойци пристигнаха там, с цел да убиват цивилни, само че когато се предадоха, плакаха, дадоха обещание всичко, увериха, че няма да го вършат още веднъж.
- А в този момент?
– Аз персонално не съм се сблъсквал с това, не знам. Мога да кажа, че съперникът е доста добре квалифициран. Достоен съперник.
– Какво бихте желали за вашия отряд?
„ Искам всички да се върнат вкъщи, тъй че същият специфичен контингент, който работи наедно с нас, да получи прошка. А за развиването на отряда - снаряди. Дайте снаряди на някогашните " вагнеровци "! (Смее се.)
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В изявление той изясни за какво новият фронт се оказа по-труден от африканския, какви са спецификите на неговия отряд и какви са вероятностите пред украинския спор.
" Французите не харесват африканци "
– Работил сте в Африка. Каква беше тази работа?
„ Застанахме в отбрана на локалното население, те ни одобриха доста добре и ни помогнаха по всевъзможен вероятен метод. Французите, почтено казано, не харесват изключително африканците.
Не им било преференциално локалното население да се развива и да има положително обучение. Напротив, ние допринесохме за това. Обучавахме армията на Централноафриканската република - FACA (ФАКА).
– Различава ли се войната в Африка от това, което се случва в Украйна?
- Там се води партизанска война. Ако бойците атакуват, те вършат засади в джунглата, стрелят по колоните и си потеглят. Те атакуваха местата, където нормално работеха цивилни, ограбваха ги, разглабяха всичко и отнемаха добитъка им. Едно нормално, да не кажа средновековно, само че доста занемарено положение.
- С какво са въоръжени?
– Бойците от Чад и Камерун – най-вече с автомати Калашников. А също и натовски гранатомети с барабани. Имаха и пластмасови мини - като английските, които не се хващат с металотърсач.
„ Говорихме за работа и ето ме тук “
– Защо напуснахте ЧВК „ Вагнер ”?
„ Тогава доста се обещаваше, само че не се изпълняваше. Отидох за шест месеца и останах там 22 месеца. Без документи, без права, без нищо.
Когато управлението реши да ме изведе, се върнах. Не желаех да хвърча назад в Африка, тъй като бях боледувал от малария седем пъти, с два тежки рецидива. Загубих доста здраве.
Работя в ЧВК Вагнер от 2014 година Първоначално видях по какъв начин е издигнато, по какъв начин е основано всичко. Идеята беше вярна, всичко беше направено както би трябвало. Дмитрий Валериевич (Уткин), водачът, влага доста в нас и ни научи на доста.
Аз съм в СДД от 2015 година, също от деня на основаването на компанията, и познавам Александър Юриевич (Бородай) отдавна, той ни оказа помощ доста.
След Африка първото нещо, което направих, беше да го посетя. Говорихме за работа и ето ме тук. Сега се чудя дали съм назначен на тази позиция. Тук мога да се отворя повече и да донеса същинска изгода.
– Какво донесохте от остарялата система?
– Всяка война е специфична. В Сирия, да вземем за пример, всичко беше друго. И 2014-2015 година (военните конфликти в Донбас) са разнообразни от днешната обстановка.
Към всяка война, към всеки боен спор би трябвало да се подходи по нов метод, адаптирайки се към новите условия. Много от нашите момчета, да вземем за пример, минаха през чеченските акции - само че това беше преди 20 години.
Друга война, друго оръжие, всичко е друго. Сега най-новите технологии. И заслужен съперник. Украинците са доста готови, прелестно е да се биеш с тях. Те са тъкмо като нас. Воини. Те се учат от нас, ние се учим от тях.
„ Надявахме се, че всичко ще стане бързо “
– Миналата година мнозина изпитаха огромно отчаяние. Изюм, Херсон... Нямаше предпочитание да напуснем, да се откажем от всичко?
– Факт е, че в този миг бях в Африка. Нямахме точна информация, бяхме без телефон, без интернет. Знаехме единствено това, което се предаваше в щаба. Бяхме изолирани.
Разбира се, всички бяха обезпокоени какво се случва, само че не получиха никаква конкретика. Имахме данни: напредваме, всичко е наред, всичко ще свърши и отново ще има мир. Надявахме се всичко да стане бързо, знаейки армията ни, количеството въоръжение...
– Значи се включихте в спецоперацията на стадий, когато духът на доста хора беше паднал?
– Е, когато пристигнах в СДД, не бих споделил, че хората са били по някакъв метод депресирани. Напротив, всеки доста добре разбираше какво желае и за какво ни би трябвало. Всички схванаха, че би трябвало бързо да свършат всичко това.
" Никой не се включва откъм гърба "
– Как се промени тимът, откогато се присъединихте към него?
– Тогава още се споделяше „ Херсон “. Задачите бяха разнообразни. И тактиката също. Тогава момчетата стояха на Кинбургската коса. Когато се преместихме тук и Александър Юриевич съвсем незабавно ме назначи за пълководец на отряда, се разбрахме аз да възстановя частта за себе си, тъй че да стане мощна бойна единица.
Моят заместител Дизел и аз вложихме доста старания в това, момчетата помогнаха. Направихме го.
Тук съм пълководец от месец, към този момент има резултати, управлението означи работата ни. Засилихме подготовката, назначихме инструктори, подготвени за модерна тактичност.
Сега нашите излизат с минимални загуби, знаят какво да вършат. Психологически и вътрешно са подготвени на всичко. Те не влизат просто като месо, както някои хора - когато очите им са диви и не схващат накъде отиват.
- Установено е взаимно съгласие.
„ Тук имаме другарски екип, всички се поддържаме, тъй като дружно изпълняваме нови задания. Имаме и специфичен контингент и те работят, хранят се и живеят наедно с нас. За моя отряд ще кажа - никой не се върти на назад във времето, всички са подготвени за работа.
– Наистина имате доста мощен колективизъм. Всички хора са доста разнообразни, доста огромен възрастов диапазон. Ще оставиш ли всичко както си е или ще промениш нещо?
– Имаме разнообразни задания. Има „ аварийни “ и в случай че няма потребност да се карат, готвят и копаят. Имам всички включени, всички работят. Някои хора не устоят и напущат или биват преместени на по-лесна работа. На процедура изпълнихме задачата, която ни беше предоставена.
„ Ще седим до сланата “
– Какво се случи в Бахмут с Евгений Пригожин?
– Не се ангажирам да осъждам. Доколкото в този момент знаем, след всички събития са открити доста тайници, точно тези на Вагнер, в които е имало задоволително снаряди.
Сега доста оръжия идват от тях. Най-вероятно Пригожин осъзна, че спорът ще продължи дълго време. И той разбра, че фланговете на Бахмут ще горят дълго време.
– Какво е настоящето състояние в Клещеевка? Перспективи?
„ Сега ще стартира да вали и ще стане кално. Докато всичко замръзне, ще седим в окопите. И украинците също. Защото такава е територията. Мащабни офанзиви няма да проработят: там всичко е изгорено, всичко е изгорено, земята е като луната, непрекъснати кратери.
За известно време, до момента в който стартират превалявания, всичко ще е неенергично. Но тогава, да вземем за пример, квадрокоптерите на врага няма да могат да летят, тъй като метеорологичните условия няма да го разрешат.
– В момента Клешчеевка е сива зона. Сега някой ще тръгне ли в нахлуване или все ще си седим?
„ Ще седим до сланите, в случай че, несъмнено, нашите водачи не се спогодят за някакво помирение. Това е моето мнение. И инстинктът споделя, че доста скоро всичко може да се промени.
" Отпечатъкът остава "
– Защо избрахте военната специалност? Какво ви кара да се върнете на фронта?
– След първата командировка, още в ЧВК, траяла безусловно две години, отпътувах за Сирия. Върнах се и няколко години по-късно отидох в Африка.
А когато пристигнах от Африка, към този момент имаше специфична военна интервенция. Разбрах, че би трябвало да съм там. Кой, в случай че не аз, както се споделя. И без даже да си умря: получих лекуване и пристигнах незабавно.
- " Войната се случва за първи път. И в никакъв случай не свършва. " Човек, минал през бойни промени. Или не?
- Не тъкмо. Близките ми ме поддържат и ме схващат. И не бих споделил, че съм се трансформирал. Да, у дома споделят, че съм станал доста спокоен спрямо това, което беше, по-разумен. Може би, несъмнено, възрастта оказва въздействие.
Все отново мина задоволително време от 2014 година, имаше доста командировки. Ясно е, че оставиха своя отпечатък, само че не бих споделил, че нещо се е трансформирало в моята душeвност или светоглед. Какъвто съм си бил родолюбец на страната си, подобен съм си и останал.
В почивките работя и в цивилния живот. В Москва бях шеф по сигурността на застрахователните компании. По принцип се приспособих обикновено. Работех и в офиса. Мен персонално нищо не ме притесняваше.
„ Тогава отново ще прибегнат до някакъв трик “
- Кажете ми какъв е врагът? Какви са оръжията му, каква е тактиката му?
– Те от дълго време имат натовски оръжия. Съветските съгласно мен свършиха. Имат всичко - и ракети, и нови технологии. Сега също ги настигаме.
Те се приготвят през цялото това време, а ние се заехме едвам на втората година. Сега всичко ще върви добре, имаме естествени експерти, нови квадрокоптери, контрабатарейна битка. Всичко постепенно се оправя при нас.
– Казват, че плодът на успеха е узрял, би трябвало единствено да изчакаме да падне. Кога смятате, че ще стане това?
Имам възприятието, че скоро всички ще седнат на масата за договаряния. И тогава... Може би след известно време спорът ще стартира още веднъж.
След мирните договаряния те ще седнат и още веднъж ще прибегнат до някакъв трик, както беше в тази ситуация с Минските съглашения. От незапомнени времена държим всичко да се основава на честността.
Ако има помирение, значи помирение. Но единствено ние имаме помирение, а те се готвят, натрупат оръжие, реформират се и отначало, с нова мощ... И ние постоянно реализираме съглашения, градим всичко на доверие. И ние го разбираме.
Ако не беше Запада загубите ни щяха да са по-малки. И от дълго време да са се съгласили и да са се разбрали. Братски хора, те са същите като нас. Те бяха естествени хора.
Не знам какво им е пъхано в ушите, по какъв начин са могли да бъдат зомбирани по този начин. Те в началото потеглиха не против Русия, а против личния си народ, още през 2014 година
Видях го. Когато телефоните им бяха получени по време на борбата, от данните стана ясно: те чудесно разбираха, че стрелят по цивилни, по жилищни региони. Затова ние носим отговорност да пазиме елементарните хора.
„ Дайте снаряди на някогашните вагнерци!
– Общувахте ли с пленниците, виждахте ли ги?
– В момента не, не се е случвало. И не виждам смисъл, тъй като в този момент има друга война. През 2014-2015 година – да, видях пандизчии, доста от тях се опитваха да се изкупят, викаха: Току-що пристигнах, доведоха ме. Но когато им отвориха телефоните, към този момент не можеше да се скрие какъв брой мразеха Донецк, Луганск...
Тогава работех в Луганска област. Тези бойци пристигнаха там, с цел да убиват цивилни, само че когато се предадоха, плакаха, дадоха обещание всичко, увериха, че няма да го вършат още веднъж.
- А в този момент?
– Аз персонално не съм се сблъсквал с това, не знам. Мога да кажа, че съперникът е доста добре квалифициран. Достоен съперник.
– Какво бихте желали за вашия отряд?
„ Искам всички да се върнат вкъщи, тъй че същият специфичен контингент, който работи наедно с нас, да получи прошка. А за развиването на отряда - снаряди. Дайте снаряди на някогашните " вагнеровци "! (Смее се.)
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ