Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения | Николас Гомес ДАВИЛА
Колумбийският мъдрец споделя истини, които рядко се осмеляваме да изречем на всеослушание. Повечето от нас нямат сили за тях, тъй като мъчно е не комплицираното, а вярното. В афоризмите на Давила няма място за лирика, ласкателства и лековерни думи. Словата му плющят като звучни плесници и ни карат да се върнем в съзнанието, което от дълго време сме изгубили. Мъдрецът от Богота смело разнищва илюзиите на модерния ни свят, в който тълпата и глупците превъзхождат мъдростта и Бог. Какво е свободата, какво се крие в лабиринта на душата и за какво щастието върви босо, споделяме част от мислите на този незабравим интелектуалец и мъдрец.
(1913 ~ 1994)
Щастието върви босо.
Модерният свят не може да бъде осъден. Той е наказването.
Малцина са тези, които схващат, че това, което споделят, би имало значение единствено в случай че бъде казано от други.
Не си коства да слушаш оня, който не може да ти обещае постоянно настояще.
Да се бърка е човешко, да се лъже е демократично.
Личност, която не е малко неуместна, става непоносима.
Всяка цел, друга от Бога, ни опозорява.
Духовната мизерия е цената на индустриалното благополучие.
Забрави обясненията си. Аз не чувам твоите проповеди, а твоя глас.
Не всеки професор е простак, само че всеки простак е професор.
Атеизмът е въведения към обожествяването на индивида.
Шарлатанството на великите хора е очаровало XIX век; XX век се захласва по дребни шарлатани.
Велик публицист е друг, който няма дефекти, а който е кадърен да направи по този начин, че те да изгубят смисъла си.
Съвременният човек няма вътрешен живот – той едвам има вътрешни спорове.
Феминистките са смехотворни, антифеминистките – вулгарни.
Дразни оня, който претендира, че до възприетото от него решение е стигнал по безпристрастен път; който не поема отговорността за това, което е приел.
Вулгарността колонизира земята. Нейните оръжия са малкия екран, радиото, пресата.
Гласът на Бог през днешния ден не кънти измежду скалите, а гърми в процентите на социологическите изследвания.
Чувствителността прожектира върху обекта не облик, а светлина.
Мракът на някои души е сянката на божествената светлина.
Модни стават тези философии, които деликатно заобикалят проблемите.
За разбирането на един текст е належащо да обикаляме към него деликатно, защото в него се влиза единствено през невидими потерни.
Глупакът не се отхвърля от грешката, до момента в който тя не излезе от мода.
Удоволствието, с което следваме пътеката, прокарана в гората за нас от някаква система, ни кара да забравяме, че гъсталакът от двете ни страни е недокоснат.
Публичното държание би трябвало да се подчинява на най-строг фиктивен правилник, с цел да се предотврати онази престорена спонтанност, която толкоз се харесва на простака.
Великият художник явно е този, който ни поразява. Но популярен художник е друг, който възнамерява да порази, а този който стартира, поразявайки себе си.
Това, което ни поразява, незабавно ни лекува от нелепостта.
Дори и най-големият простак има нощи, през които отбраната му против истината се пропуква.
Човекът на ХХ век наподобява е наследил от XVIII век единствено пресъхването на душата, а от XIX единствено реториката.
Компетентният дилетант, когото експертите позволяват до хиподрума, постоянно печели надбягването.
В най-далечния ъгъл на лабиринта на душата ръмжи една изплашена маймуна.
Този, който не се приспособява към живот измежду спорни очевидности, най-после се приютява измежду добре подредени измами.
Всяко произведение на изкуството дава отговор на въпрос, който преди него не е бил задаван.
За актуалния човек „ да откри себе си ” значи да се разтвори в някакъв колектив.
Илюстрация: Alternative Right
Снимка: Escolios
