Защо се провали социализмът като политическа теория и икономическа практика?
Колкото повече се отдалечаваме от 10 ноември 1989 година, толкоз по-ясни са аргументите и в същото време е по-малък ползата за какво като по команда (или по „ резултата на доминото ”) се сринаха по този начин наречените социалистически страни, въпреки те да имаха разнообразни проблеми и бяха друго развити.
Дори политикономисти с лява ориентировка признават, че случилото се тогава е разумно и може би е трябвало да стане много по-рано, тъй като социализмът беше тромава бюрократична система и мъчно се поддаваше на промени.
Рано беше за социализъм
Маркс написа, че пролетарската гражданска война ще избухне в най-развитата капиталистическа страна, където съществуващите индустриални връзки към този момент са станали пречка за развиването на производителните сили. Никъде „ късните ” Маркс и Енгелс обаче не настояват, че революцията е на дневен ред и не приканват към нея.
Ленин прави „ принос ” към марксизма и прибавя, че революцията ще избухне в „ най-слабото звено ” на капиталистическия свят.
Маркс, като се изключи че формулира закона за принадената стойност, открива още един настоящ закон в човешкото общество по отношение на все по-ускоряващото се развиване въз основата на усвоени външни естествени сили. Можем да приемем с жестоко приближение, че неолитът е траял 5 хиляди години, робовладелчеството – 2-3 хиляди години, феодализмът – 1500 години. При този по този начин намаляващ времеви исторически „ график ” какъв брой би трябвало да продължи капитализмът? - Навярно най-малко 300-500 година Западният капитализъм към този момент надмина 200 година, само че въобще не става дума, че има нужда да бъде заменен с нещо съществено друго. („ Банковият ” капитализъм взема връх над „ промишления ”, само че това е друга тематика.)
В Русия за финален завършек на феодализма се смята анулацията на крепостничеството през 1861 година и оттогава до 1917 година изминават единствено 56 година В България след Освобождението до сакралната 1944 година изминават 66 година В Русия промишленият пролетариат е съсредоточен единствено в няколко центъра – Москва, Петербург, текстилците в Иваново-Вознесенск и металурзите в Урал. В България през 1945 година имало единствено 350 хиляди наемни промишлени служащи. За пролетарска гражданска война по това време не може въобще да става дума нито в Русия, нито в България.
Казано на елементарен език съветските болшевики и българските комунисти вулгаризират марксизма и го пригаждат комфортно не към своето време, а по-скоро към своите политически желания. Дълбоката причина за това неспокойствие при зародилите революционни обстановки може да се изясни само с желанието на хората да живеят по-човешки при основаните сега тежки условия.
Пак на дядо Маркс принадлежи мисълта, че „ Революциите са локомотивите на историята ”. Понякога обаче в бързината локомотивите влизат неправилно в глухи коловози или ги вкарват там, с цел да ги бракуват. Капитализмът на Запад стартира да се развива цивилизовано по постепенен път и по тази причина мощните в миналото комунистически партии изгубиха въздействие, а някои даже изчезнаха от политическия набор.
Социализмът нямаше вътрешни тласъци да се развива
Ако се проследят икономическите връзки в историята на човечеството, ще се види по какъв начин първобитното произвеждане „ за себе си ” последователно е сменено с натурална замяна, след това пристигнала покупко-продажбата. Външен белег на еволюцията е възникването и усъвършенстването на паричното послание.
При капитализма несъмнено преобладават стоково-паричните връзки с марксовата скица „ пари-стока-пари прим ”. Естествената последна цел на производството е да се калкулира облага.
По време на Гражданската война в Русия се открива „ боен комунизъм ”: прави се национализация на цялата индустрия, продоволствена тирания с принудително изземване на селскостопанска продукция от селяните, директен продан на продукция сред града и селото, заместване на частната търговия с държавно систематизиране на продуктите по съсловен симптом (купонна система), обща трудова тегоба, уравниловка в заплащането, военни способи на управление на целия живот на обществото.
Военният комунизъм провокира голям брой работен стачки и селски въстания, които принуждават болшевишкото управление през 1921 година да вкара НЕП (нова икономическа политика), връщаща отчасти частната благосъстоятелност и пазарните връзки основно в селското стопанство. За да изясни нуждата от НЕП, Ленин споделя: " Не сме задоволително цивилизовани за социализма ". На въпроса докога ще продължи, той дава отговор: „ Боя се, че е за доста дълго време ”. След гибелта на Ленин НЕП е анулирана при Сталин и е въведено централно обмисляне (петгодишни планове). През идващите години болшевиките-икономисти като Бухарин, издигнали лозунга „ Хора, обогатявайте се! ”, са избити.
Маркс приказва, че при социализма ще има социална благосъстоятелност на средствата за произвеждане. Страната на изграждащия се комунизъм Съюз на съветските социалистически републики обаче даваше звук на цялата общественост с диктаторския камертон за държавна благосъстоятелност, а това не са равнозначни категории – страната е форма на организация на обществото. Тя не се оказа деятелен собственик.
Следващото значимо умозаключение е напълно разумно: социализмът резервира капиталистическите стоково-парични връзки и по тази причина като икономическа процедура съставлява цялостен 100 процентов деформиран държавно-монополистичен капитализъм с уравнивиловка при разпределението на всички нива. Директорите на предприятия получаваха заплащане съизмеримо с това на служащите.
Държавата-капиталист на макроравнище пазеше монопола си в производството индиректно посредством законодателно монополизиране на търговията, а на ниско ниво повери ръководството на своята благосъстоятелност на администрация си. Тези наемни чиновници, изключително при централизираната планова стопанска система, не бяха заинтригувани от основни промени. При социализма въобще не ставаше дума за облага при производителите, затова липсваше главният тласък да се създава от ден на ден и все по-евтино. Производствените предприятия изпълняваха годишния индустриален проект единствено 101%, тъй като всяко преизпълнение автоматизирано се превръщаше в норма за идната година, без да се отрази върху заплащането.
В политикономията на социализма се твърдеше, че неговият главен стопански закон гласи: „ Все по-пълно облекчаване на материалните и духовни потребности на популацията по пътя на... ” Това обаче е текст от партийна конгресна стратегия със субективно приложение, а не справедлив стопански закон, който работи автоматизирано и неотменимо, без значение от събитията и волята на едни или други субекти. Точно по този начин работи капиталистическият закон за принадената стойност.
На Ленин принадлежи и значимото изявление, че единствено с хрумвания не се живее, социализъм с гол възторг не се строи; социализмът се строи с ентусиазма на масите, само че комбиниран с материалната заинтригуваност. На процедура това обръщение към съратниците остава неприложено.
Аналогично стои ситуацията и със селското стопанство. След премахването на поземлената лихва и окрупняването на Трудово-кооперативно земеделско стопанство в Административнопроцесуален кодекс, се прекъсва пъпната шнур на селяните със земята и ги трансформира в елементарни наемни служащи, незаинтересовани от крайните резултати на трудовия развой.
Излезе и постановката за „ притежателя ” (държавата) и „ стопанина ” (трудовия колектив), която не промени нищо.
През октомври 1987 година Политбюро на Българска комунистическа партия взе решение за разформироване на стопанските отдели в партийните комитети. По този метод се отстрани забележителният съставен елемент в дублирането на страната с партията. На 9 януари 1989 година излезе Указ 56, който законодателно поощряваше частния малък бизнес в страната.
Първо, ограниченията бяха безпределно закъснели, изгубени са цели 45 година А и става дума за козметични промени в икономическия климат. Класическият капитализъм се оказа доста по-жизнен и напредничав от сурогатния при псевдосоциализма и завоюва борбата на икономическото поле. (Впрочем имаше и назад въздействие, колкото и да наподобява ненадейно.)
Ако социализмът в България устоя цели 45 година, евентуално е тъй като не се крадеше в такива големи размери, никой не си построи покои и не си купи нито яхти, нито самолети. И може би е прав Бойко Борисов като сподели, че издигнатото при Тодор Живков „ ние не можем даже да го боядисаме ”.
Дори политикономисти с лява ориентировка признават, че случилото се тогава е разумно и може би е трябвало да стане много по-рано, тъй като социализмът беше тромава бюрократична система и мъчно се поддаваше на промени.
Рано беше за социализъм
Маркс написа, че пролетарската гражданска война ще избухне в най-развитата капиталистическа страна, където съществуващите индустриални връзки към този момент са станали пречка за развиването на производителните сили. Никъде „ късните ” Маркс и Енгелс обаче не настояват, че революцията е на дневен ред и не приканват към нея.
Ленин прави „ принос ” към марксизма и прибавя, че революцията ще избухне в „ най-слабото звено ” на капиталистическия свят.
Маркс, като се изключи че формулира закона за принадената стойност, открива още един настоящ закон в човешкото общество по отношение на все по-ускоряващото се развиване въз основата на усвоени външни естествени сили. Можем да приемем с жестоко приближение, че неолитът е траял 5 хиляди години, робовладелчеството – 2-3 хиляди години, феодализмът – 1500 години. При този по този начин намаляващ времеви исторически „ график ” какъв брой би трябвало да продължи капитализмът? - Навярно най-малко 300-500 година Западният капитализъм към този момент надмина 200 година, само че въобще не става дума, че има нужда да бъде заменен с нещо съществено друго. („ Банковият ” капитализъм взема връх над „ промишления ”, само че това е друга тематика.)
В Русия за финален завършек на феодализма се смята анулацията на крепостничеството през 1861 година и оттогава до 1917 година изминават единствено 56 година В България след Освобождението до сакралната 1944 година изминават 66 година В Русия промишленият пролетариат е съсредоточен единствено в няколко центъра – Москва, Петербург, текстилците в Иваново-Вознесенск и металурзите в Урал. В България през 1945 година имало единствено 350 хиляди наемни промишлени служащи. За пролетарска гражданска война по това време не може въобще да става дума нито в Русия, нито в България.
Казано на елементарен език съветските болшевики и българските комунисти вулгаризират марксизма и го пригаждат комфортно не към своето време, а по-скоро към своите политически желания. Дълбоката причина за това неспокойствие при зародилите революционни обстановки може да се изясни само с желанието на хората да живеят по-човешки при основаните сега тежки условия.
Пак на дядо Маркс принадлежи мисълта, че „ Революциите са локомотивите на историята ”. Понякога обаче в бързината локомотивите влизат неправилно в глухи коловози или ги вкарват там, с цел да ги бракуват. Капитализмът на Запад стартира да се развива цивилизовано по постепенен път и по тази причина мощните в миналото комунистически партии изгубиха въздействие, а някои даже изчезнаха от политическия набор.
Социализмът нямаше вътрешни тласъци да се развива
Ако се проследят икономическите връзки в историята на човечеството, ще се види по какъв начин първобитното произвеждане „ за себе си ” последователно е сменено с натурална замяна, след това пристигнала покупко-продажбата. Външен белег на еволюцията е възникването и усъвършенстването на паричното послание.
При капитализма несъмнено преобладават стоково-паричните връзки с марксовата скица „ пари-стока-пари прим ”. Естествената последна цел на производството е да се калкулира облага.
По време на Гражданската война в Русия се открива „ боен комунизъм ”: прави се национализация на цялата индустрия, продоволствена тирания с принудително изземване на селскостопанска продукция от селяните, директен продан на продукция сред града и селото, заместване на частната търговия с държавно систематизиране на продуктите по съсловен симптом (купонна система), обща трудова тегоба, уравниловка в заплащането, военни способи на управление на целия живот на обществото.
Военният комунизъм провокира голям брой работен стачки и селски въстания, които принуждават болшевишкото управление през 1921 година да вкара НЕП (нова икономическа политика), връщаща отчасти частната благосъстоятелност и пазарните връзки основно в селското стопанство. За да изясни нуждата от НЕП, Ленин споделя: " Не сме задоволително цивилизовани за социализма ". На въпроса докога ще продължи, той дава отговор: „ Боя се, че е за доста дълго време ”. След гибелта на Ленин НЕП е анулирана при Сталин и е въведено централно обмисляне (петгодишни планове). През идващите години болшевиките-икономисти като Бухарин, издигнали лозунга „ Хора, обогатявайте се! ”, са избити.
Маркс приказва, че при социализма ще има социална благосъстоятелност на средствата за произвеждане. Страната на изграждащия се комунизъм Съюз на съветските социалистически републики обаче даваше звук на цялата общественост с диктаторския камертон за държавна благосъстоятелност, а това не са равнозначни категории – страната е форма на организация на обществото. Тя не се оказа деятелен собственик.
Следващото значимо умозаключение е напълно разумно: социализмът резервира капиталистическите стоково-парични връзки и по тази причина като икономическа процедура съставлява цялостен 100 процентов деформиран държавно-монополистичен капитализъм с уравнивиловка при разпределението на всички нива. Директорите на предприятия получаваха заплащане съизмеримо с това на служащите.
Държавата-капиталист на макроравнище пазеше монопола си в производството индиректно посредством законодателно монополизиране на търговията, а на ниско ниво повери ръководството на своята благосъстоятелност на администрация си. Тези наемни чиновници, изключително при централизираната планова стопанска система, не бяха заинтригувани от основни промени. При социализма въобще не ставаше дума за облага при производителите, затова липсваше главният тласък да се създава от ден на ден и все по-евтино. Производствените предприятия изпълняваха годишния индустриален проект единствено 101%, тъй като всяко преизпълнение автоматизирано се превръщаше в норма за идната година, без да се отрази върху заплащането.
В политикономията на социализма се твърдеше, че неговият главен стопански закон гласи: „ Все по-пълно облекчаване на материалните и духовни потребности на популацията по пътя на... ” Това обаче е текст от партийна конгресна стратегия със субективно приложение, а не справедлив стопански закон, който работи автоматизирано и неотменимо, без значение от събитията и волята на едни или други субекти. Точно по този начин работи капиталистическият закон за принадената стойност.
На Ленин принадлежи и значимото изявление, че единствено с хрумвания не се живее, социализъм с гол възторг не се строи; социализмът се строи с ентусиазма на масите, само че комбиниран с материалната заинтригуваност. На процедура това обръщение към съратниците остава неприложено.
Аналогично стои ситуацията и със селското стопанство. След премахването на поземлената лихва и окрупняването на Трудово-кооперативно земеделско стопанство в Административнопроцесуален кодекс, се прекъсва пъпната шнур на селяните със земята и ги трансформира в елементарни наемни служащи, незаинтересовани от крайните резултати на трудовия развой.
Излезе и постановката за „ притежателя ” (държавата) и „ стопанина ” (трудовия колектив), която не промени нищо.
През октомври 1987 година Политбюро на Българска комунистическа партия взе решение за разформироване на стопанските отдели в партийните комитети. По този метод се отстрани забележителният съставен елемент в дублирането на страната с партията. На 9 януари 1989 година излезе Указ 56, който законодателно поощряваше частния малък бизнес в страната.
Първо, ограниченията бяха безпределно закъснели, изгубени са цели 45 година А и става дума за козметични промени в икономическия климат. Класическият капитализъм се оказа доста по-жизнен и напредничав от сурогатния при псевдосоциализма и завоюва борбата на икономическото поле. (Впрочем имаше и назад въздействие, колкото и да наподобява ненадейно.)
Ако социализмът в България устоя цели 45 година, евентуално е тъй като не се крадеше в такива големи размери, никой не си построи покои и не си купи нито яхти, нито самолети. И може би е прав Бойко Борисов като сподели, че издигнатото при Тодор Живков „ ние не можем даже да го боядисаме ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ