Колкото и да отрича, съвременният човек все повече страда от

...
Колкото и да отрича, съвременният човек все повече страда от
Коментари Харесай

Скритият враг у дома - преяждането

Колкото и да отхвърля, актуалният човек от ден на ден страда от хранителни разстройствна, от обездвижване и психически усложнения поради променения метод на живот. Хранителните разстройства като анорексия и булимия стават все по-често срещани и с паника демонстрират една скрита страна: човечеството боледува от проблеми с храната.

Преяждането е едно от питателните разстройства, които имат няколко типа: компулсивно преяждане, прочувствено хранене, и в другия набор – булимия – положение, в което човек се тъпче с храна, а по-късно я повръща. Как тогава да намерим правилния път и да се измъкнем от лабиринта на пъкъла?  

Храната ни е дадена, с цел да живеем, а не живеем, с цел да ядем. Обърнато по неправилния метод, това към този момент е отрова за тялото и за мозъка.

Психология на преяждането

Психологическите аргументи за преяждането нямат нищо общо с храната. Нямат и нищо общо с тривиални неща като размера на чиниите, типа храна и волята. Много хора, които имат прочувствено хранене, към този момент познават чудесно границите на своята воля. Някои от тях са същински герои.

Но несъмнено, има хора, които могат да поправят факторите на околната среда като употребяват по-малки чинии, с цел да основат илюзията, че ядат по-малко, да спрат храненето си по средата, или просто да пропущат хранене.

Но не това, че сме същински гладни ни кара да ставаме през нощта и да търсим храна. Компулсивното държание е доста по-дълбоко. То е обвързвано с възприятията и обезвереното предпочитание да избягаме от тях. Храната е тип леговище и възприятието за задоволеност и цялостен корем е като затворената врата, зад която страхуващият се се крие. Но чудовището е вътре в стаята!

Топ психически аргументи за преяждането

За да разберем прочувственото хранене, водещо до преяждане, би трябвало да познавали главните аргументи за него.

1. Търсенето на наслада в храната може да е единствената наслада в живота. Мнозинството от изследваните за преяждане, са имали тежко детство, психологични усложнения, проблеми фамилии, неприемане на тялото, претърпели са разнообразни форми на принуждение. Поглъщането само че големи количества храна в действителност се назовава „ хедонично хранене “, тъй като то е тип приятност, която човек изпитва с храната.

Но в случай че хора, страдащи от такова държание, бъдат принудени да махнат храната от живота си? Как ще живеят тогава?! Животът за такива хора наподобява неправилен и празен от наличие.

Въпреки че хедоничното хранене е в действителност постоянно срещано, положителната вест е, че това е най-лесната точка от решаването на казуса.

2. Напрегнатият ви живот ви кара да ядете прекомерно бързо

На тялото му трябват най-малко 20 минути, с цел да записва, че хрантата  в стомаха и възприятието за задоволеност. Храненето постепенно е превъзходен метод да започнете битката с преяждането. Така ще можете да усетите точката, в която стомахът е цялостен, а вие ще изпитате възприятието на хормоните на щастието. Но в случай че ядете бързо, може да ви е мъчно да усетите това.

Ако желаете да ядете по-бавно, първо, би трябвало да забавите и темпото си на живот, а с това да наложите други привички като йога и медитация. Защото методът, по който вършим едно нещо, е методът, по който вършим всичко.

3. Ядете, с цел да изпреварите глада

Ядете ли в миналото повече храна в този момент, с цел да не сте гладни по-късно? Това прекалено запасяване може да бъде изненадваща психическа причина за преяждането. Страхът, че „ няма да има за на следващия ден “, че ще дойдат несигурни времена са голяма част от проблемите на хората с преяждането. Също по този начин, преяждането в миг, в който знаете, че идва сложен миг е слагането на преграда пред компликацията. Но единствено илюзорно. Това нито отдалечава сложният миг на изпитание, нито ви оказва помощ да се справите, дори в противен случай.

И още...
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР