Магдалена и слуховете
Колкото да ни наподобява втръснал и съсипващ, безредният ход на страната не ни разрешава да се дистанцираме от него и да се отдадем на личното си битие, да се задълбочим в житейското си предопределение. Остросюжетният сюжет на българската реалност евентуално тъкмо това и цели: жителят да не бъде оставян да размисля и да осмисля, да се гърчи жителят в такт с безкрайните внезапности и изненади на българския делник. Изкушавам се да употребя прилягащото тук позабравено съществително „ безреда ”, само че се притеснявам, че то ще облагороди и някак ще опоетизира тези размисли, стартирани с гняв и, естествено, с... нерви. И откривам, че аз, професионалният публицист, привикнал да служа си с думите волно и, уповавам се, артистично, стартирам съмнително да се заглеждам в тях навярно от боязън да не заприличам на днешната политическа върхушка, която си служи със словото като с безмълвие, а с мълчанието - като с неистина.
Да се посочват проблемите, заблудите, дефектите в действителността е нужно, по-скоро – наложително. Думата за всяко страдалчество е неговата диагноза. Когато подменяме думата, ние фалшифицираме диагнозата. И, значи – ще сбъркаме лекарството. Което в България най-често и става.
Някакъв слух опразни учебните заведения в два регионални града. Майките и бащите в суматоха изведоха дечурлигата от класните стаи, уверени, че ги избавят. Никой в гетото не се усъмни, че в действителност ще продаваме циганчета в Норвегия. Властта реагира съгласно табиета си: измама, провокация, нова костинбродска спекулация на опозицията. Приобщиха небрежно към отговорните ослепителен съперник на Истанбулската спогодба, смотолевиха нещо и за протестантските пастори. Причината не беше упомената, ще излъжа, в случай че позволи, че изобщо са я потърсили.
А в една среда, в която фамилиите продават дъщерите си: за проститутки, за крадли, за съпруги най-сетне, продажбата на деца в чужбина изобщо не наподобява неуместна, както ще наподобява на нас с вас. Там, където законите, колкото се научават, се научават в пандиза, една такава договорка наподобява напълно действителна. И най-вече никой не се усъмнява, че страната ще я подписа, без да й мигне окото.
Каква убийствена критика за ръководството на днешната политическа класа!
Репутацията й е тъкмо такава: ще изнесе и най-милото, и децата на босите и гладните ще изтъргува, ненапразно тази година ги желае всичките в учебното заведение – да са разполагаем. За тях тя е като африканските племенни вождове, продавали своите жители на роботърговците за огледалца и чекийки. (Те за робството не знаят, може и за Африка да не знаят, само че такова е мнението им за нашите общи вождове.) Виждали са я тая власт, познават я – най-много като купува избори, имат вяра й тъкмо толкоз, колкото заслужава.
Ето ги – безпросветни, импулсивни, непокорни до давност, съдбовно разграничени от нацията – скръбен резултат от общите старания на партии и институции. Онзи резултат, който така се премълчава: бездна!
Ако бъде произнесена, думата може би ще почне да лекува.
Но всички се спотайват. Преструват се, че „ бездна ” е от речника за непознатите думи. А очевидно са я знаели, когато са изкопали тази бездна. Такава дълбока, такава черна. Още копаят – лъжат, че рисковата „ тактика ” за децата е отхвърлена, а в действителност на части са я включили към цели двадесетина други закона, допълнени зад тила на народа. И хората се опасяват, че този час е към този момент пристигнал и че „ тактиката ” ги застига даже в пропастта.
Тази бездна е дело и виновност на всички български управници през трите десетилетия на европейско развиване. Не единствено българите сме най-бедните в Европа, само че и ромите тук са най-бедни от ромите на континента. Срамният кратер от незнание и бедност не е заслуга на тези мургави наши сънародници. (Извън него остават клановете на висококласните интернационалните джебчии и прослойката на именитите телефонни измамници.) Изглежда разумно в пропастта да са потънали и милионите за ромското включвне, само че осведомени настояват, че са на напълно друго място. А нас не може да ни развеселява това, че хората от етноса, който обичайно е занаятчия в измами и шмекерии, така елементарно и всеобщо са се вързали на лъжата, че ще им вземат децата. Да, традициите не са това, което бяха...
А в това време Магдалена от сливенското гето „ Надежда ” си взе дипломата за акушерка. Циганка с две деца приключи гимназия и след това се доучи за бяла престилка. Иска да продължи за лекарка. Когато в новините въртяха репортажи за суматохата в циганските квартали, една телевизия сподели филм за госпожа акушерката и за нейното семейство: гимназия приключили и свекърът, и брачният партньор на Магдалена (сега записан за студент), гимназия учат и братята му. Направо Холивуд: на финала всичко се урежда. Бръкнете в интернет и ще намерите детайлности. Значи, има излаз от пропастта! Нещо може да се случи даже единствено заради това, че децата са към този момент в учебно заведение – щом родителите им са хукнали да ги прибират от там!*
Аз съм съвсем всенародно прочут съперник на хепиенда, само че ми се ще повече фенове от „ Надежда ”, от „ Столипиново ”, от „ Факултета ” да повярват в историята на Магдалена, да се потрудят за щастливия край. А за тези, които не престават да дълбаят въпросната бездна, нека се извърши българското национално мечтание: който ров копае другиму, самичък пада в него.
______________________
*И ме човърка нещо: дали, подплашени от дипломата на това момиче, някакви сили не подметнаха този слух? От боязън, че поколението циганчета от класните стаи на следващия ден също ще им избяга, ще им се изплъзне от ръцете, някои хора са подготвени на всичко.
Да се посочват проблемите, заблудите, дефектите в действителността е нужно, по-скоро – наложително. Думата за всяко страдалчество е неговата диагноза. Когато подменяме думата, ние фалшифицираме диагнозата. И, значи – ще сбъркаме лекарството. Което в България най-често и става.
Някакъв слух опразни учебните заведения в два регионални града. Майките и бащите в суматоха изведоха дечурлигата от класните стаи, уверени, че ги избавят. Никой в гетото не се усъмни, че в действителност ще продаваме циганчета в Норвегия. Властта реагира съгласно табиета си: измама, провокация, нова костинбродска спекулация на опозицията. Приобщиха небрежно към отговорните ослепителен съперник на Истанбулската спогодба, смотолевиха нещо и за протестантските пастори. Причината не беше упомената, ще излъжа, в случай че позволи, че изобщо са я потърсили.
А в една среда, в която фамилиите продават дъщерите си: за проститутки, за крадли, за съпруги най-сетне, продажбата на деца в чужбина изобщо не наподобява неуместна, както ще наподобява на нас с вас. Там, където законите, колкото се научават, се научават в пандиза, една такава договорка наподобява напълно действителна. И най-вече никой не се усъмнява, че страната ще я подписа, без да й мигне окото.
Каква убийствена критика за ръководството на днешната политическа класа!
Репутацията й е тъкмо такава: ще изнесе и най-милото, и децата на босите и гладните ще изтъргува, ненапразно тази година ги желае всичките в учебното заведение – да са разполагаем. За тях тя е като африканските племенни вождове, продавали своите жители на роботърговците за огледалца и чекийки. (Те за робството не знаят, може и за Африка да не знаят, само че такова е мнението им за нашите общи вождове.) Виждали са я тая власт, познават я – най-много като купува избори, имат вяра й тъкмо толкоз, колкото заслужава.
Ето ги – безпросветни, импулсивни, непокорни до давност, съдбовно разграничени от нацията – скръбен резултат от общите старания на партии и институции. Онзи резултат, който така се премълчава: бездна!
Ако бъде произнесена, думата може би ще почне да лекува.
Но всички се спотайват. Преструват се, че „ бездна ” е от речника за непознатите думи. А очевидно са я знаели, когато са изкопали тази бездна. Такава дълбока, такава черна. Още копаят – лъжат, че рисковата „ тактика ” за децата е отхвърлена, а в действителност на части са я включили към цели двадесетина други закона, допълнени зад тила на народа. И хората се опасяват, че този час е към този момент пристигнал и че „ тактиката ” ги застига даже в пропастта.
Тази бездна е дело и виновност на всички български управници през трите десетилетия на европейско развиване. Не единствено българите сме най-бедните в Европа, само че и ромите тук са най-бедни от ромите на континента. Срамният кратер от незнание и бедност не е заслуга на тези мургави наши сънародници. (Извън него остават клановете на висококласните интернационалните джебчии и прослойката на именитите телефонни измамници.) Изглежда разумно в пропастта да са потънали и милионите за ромското включвне, само че осведомени настояват, че са на напълно друго място. А нас не може да ни развеселява това, че хората от етноса, който обичайно е занаятчия в измами и шмекерии, така елементарно и всеобщо са се вързали на лъжата, че ще им вземат децата. Да, традициите не са това, което бяха...
А в това време Магдалена от сливенското гето „ Надежда ” си взе дипломата за акушерка. Циганка с две деца приключи гимназия и след това се доучи за бяла престилка. Иска да продължи за лекарка. Когато в новините въртяха репортажи за суматохата в циганските квартали, една телевизия сподели филм за госпожа акушерката и за нейното семейство: гимназия приключили и свекърът, и брачният партньор на Магдалена (сега записан за студент), гимназия учат и братята му. Направо Холивуд: на финала всичко се урежда. Бръкнете в интернет и ще намерите детайлности. Значи, има излаз от пропастта! Нещо може да се случи даже единствено заради това, че децата са към този момент в учебно заведение – щом родителите им са хукнали да ги прибират от там!*
Аз съм съвсем всенародно прочут съперник на хепиенда, само че ми се ще повече фенове от „ Надежда ”, от „ Столипиново ”, от „ Факултета ” да повярват в историята на Магдалена, да се потрудят за щастливия край. А за тези, които не престават да дълбаят въпросната бездна, нека се извърши българското национално мечтание: който ров копае другиму, самичък пада в него.
______________________
*И ме човърка нещо: дали, подплашени от дипломата на това момиче, някакви сили не подметнаха този слух? От боязън, че поколението циганчета от класните стаи на следващия ден също ще им избяга, ще им се изплъзне от ръцете, някои хора са подготвени на всичко.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ