Не се измъчвай повече - обичай ме - ХРИСТО ФОТЕВ
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави
Не се измъчвай повече – бит ме!
Не се щади – бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
великолепие на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно – и в никакъв случай
ти няма да си глупава – бит ме!
И да си зла – бит ме!
Обичай ме!
По улиците, по-късно по стълбите,
изключително по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения – прощавай ми
неочакваните пропадания някъде –
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай – откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно –
вечно.
И какъв брой ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
да ме обичаш постоянно,
вечно.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си същинска.
