Вместо Петър Велики – цар Пир. Това е Путиновият ад
Колко руснаци са нужни, с цел да се превземе един Соледар?
4001.
4000 да се жертват, с цел да окупират това населено място с нулева военностратегическа стойност. 1 (Евгений Пригожин) да оцелее и да се поздрави с успеха. И с чисто новата си солна мина.
Това не е краят на шегата, това е единствено началото. Боевете за сякаш завладения Соледар не престават в неговите околности. Цената, която двете армии заплащат за контрола над селището, е стряскащо висока. През последните няколко дни военни специалисти като Ярослав Трофимов („ Уолстрийт джърнъл “) и Майкъл Кофман (CNA) се запитаха дали Украйна не компрометира предстоящата си пролетна атака, като жертва толкоз доста бойци за опазването на Соледар.
Във всеки случай изключително изкушаваща за украинците е вероятността да се удължава допустимо най-дълго във времето Путиновият пъкъл.
През 2021 година съветският президент наложи конституционни промени, с които де факто си подсигурява властта до края на дните си. Но това не бе задоволително. Изпаднал в плен на болните си имперски упоритости, той тласна Русия към спор, който просто няма по какъв начин да завоюва. " Тридневната война ", както бе наричана в края на февруари 2022 година, евентуално ще продължи години. Още по-далеч в бъдещето изобщо ще бъде повдиган въпросът за връщането на Москва на " масата на огромните ".
Путиновият пъкъл се показва в тревожното осъзнаване на личната маловажност пред Руската история. Всяка неприятна вест от фронта евентуално изпраща президента в още по-долен кръг на тъмно отчаяние. Отчаянието взима връх над здравия разсъдък и води до странни решения – да вземем за пример, назначението на кремълски прислужник като Валери Герасимов за пълководец на съветската войска.
Месеци наред Герасимов лъжеше съветските управляващи за " позитивния " развой на " специфичната военна интервенция ". Сега с цел да се облекчат душевните страдания на Путин, съветската войска още веднъж ще бъде ръководена от лице със съмнителни качества. Потърпевш от тази рокада е опитният военачалник Сергей Суровикин, който стабилизира съветските отбранителни линии през последните няколко месеца и завоюва признанието на Запада поради организацията на комплицираното евакуиране от Херсон с допустимо минимум съветски жертви.
Но да се върнем още веднъж към хобито на Вова – да чете съветска история и да се възприема за " воин на нашето време ". Той подлага на критика Ленин и Хрушчов поради решението им да " основат " Украйна и вижда себе си като титана, който ще се пребори с тази несправедливост. Сравнява се с Петър Велики и напомня, че даже популярният цар не е реализирал цялостен надзор над Азовско море. С какъвто Русия разполагала в този момент. Но тези приказки са предназначени за елементарния съветски народ, Вова не може да баламоса самичък себе си. Нито Петър Велики, който се е надвесил над бюрото в кабинета на президента, под формата на бронзова скулптура.
Какви ли разпалени диалози води все по-изолираният и параноичен държавен глава с единствената фигура, която усеща за равна на себе си. Само Петър разбира какво му е на Вовата...
Може би диалозите им наподобяват уроците на младия Люк Скайуокър с Йода, в случай че приемем, че учителят е минал към " тъмната страна ".
Може би в миговете, в които обърканият президент доближава последния кръг на Ада и се колебае дали да продължи този безплоден и кьорав поход към " величието ", от статуята се дочува грозно " изграчване ":
" Делай. Не надо пытаться. " *
Но от премеждията на различен монарх с остатък от хюбрис би трябвало да се поинтересува стопанинът на Кремъл. Всички сме чували историята за епирския цар Пир, който след " победа " над римляните при Аскулум през 279 година прочие н. е. възкликва:
" Още една такава победа – и ние сме изгубени! "
Паралелите със Соледар са явни. Владетелят надценява личните си сили и провежда нахлуване, което се оказва тактически успех, само че стратегически неуспех. Соледар и Аскулум са микрокосмос на цялата военна акция и предвестител на окончателния провал на архитектите им.
Това, което се случва след въпросните борби, е от по-голямо значение. Победоносният цар Пир предлага помирение на Рим. Но Римският сенат упорства във всякакво бъдещо съглашение да бъде включено задължението епирският държател неотложно да напусне територията на Италия. Мирен контракт по този начин и не е подписан.
Осъзнавайки че на този стадий няма по какъв начин да покори врага си, цар Пир хвърля взор на Сицилия и вилнее из острова през идващите четири години. Той още веднъж се изправя против римските легиони през 275 година прочие н. е. Последвалото тежко проваляне го принуждава с подвита опашка да се прибере в Епир и да не стъпи още веднъж италиански бряг.
Това ще се случи и с Путин. Няма по какъв начин да има помирение, до момента в който Русия окупира украински земи. Затова, оттатък логиката на военното дело, украинците не са склонни да правят отстъпка Соледар. Затова Украйна ще продължи да реализира победи, не " пирови ", а безапелационни. Затова в главата на Путин ще става все по-горещо.
Под неодобрителния взор на " бронзовия " Петър Велики.
---
* " Направи го. Не се опитвай " е оригиналният цитат на Йода от " Империята отвръща на удара ". Но одобряваме, че гласът в главата на Путин не оставя опция за избор.
Още по темата
4001.
4000 да се жертват, с цел да окупират това населено място с нулева военностратегическа стойност. 1 (Евгений Пригожин) да оцелее и да се поздрави с успеха. И с чисто новата си солна мина.
Това не е краят на шегата, това е единствено началото. Боевете за сякаш завладения Соледар не престават в неговите околности. Цената, която двете армии заплащат за контрола над селището, е стряскащо висока. През последните няколко дни военни специалисти като Ярослав Трофимов („ Уолстрийт джърнъл “) и Майкъл Кофман (CNA) се запитаха дали Украйна не компрометира предстоящата си пролетна атака, като жертва толкоз доста бойци за опазването на Соледар.
Във всеки случай изключително изкушаваща за украинците е вероятността да се удължава допустимо най-дълго във времето Путиновият пъкъл.
През 2021 година съветският президент наложи конституционни промени, с които де факто си подсигурява властта до края на дните си. Но това не бе задоволително. Изпаднал в плен на болните си имперски упоритости, той тласна Русия към спор, който просто няма по какъв начин да завоюва. " Тридневната война ", както бе наричана в края на февруари 2022 година, евентуално ще продължи години. Още по-далеч в бъдещето изобщо ще бъде повдиган въпросът за връщането на Москва на " масата на огромните ".
Путиновият пъкъл се показва в тревожното осъзнаване на личната маловажност пред Руската история. Всяка неприятна вест от фронта евентуално изпраща президента в още по-долен кръг на тъмно отчаяние. Отчаянието взима връх над здравия разсъдък и води до странни решения – да вземем за пример, назначението на кремълски прислужник като Валери Герасимов за пълководец на съветската войска.
Месеци наред Герасимов лъжеше съветските управляващи за " позитивния " развой на " специфичната военна интервенция ". Сега с цел да се облекчат душевните страдания на Путин, съветската войска още веднъж ще бъде ръководена от лице със съмнителни качества. Потърпевш от тази рокада е опитният военачалник Сергей Суровикин, който стабилизира съветските отбранителни линии през последните няколко месеца и завоюва признанието на Запада поради организацията на комплицираното евакуиране от Херсон с допустимо минимум съветски жертви.
Но да се върнем още веднъж към хобито на Вова – да чете съветска история и да се възприема за " воин на нашето време ". Той подлага на критика Ленин и Хрушчов поради решението им да " основат " Украйна и вижда себе си като титана, който ще се пребори с тази несправедливост. Сравнява се с Петър Велики и напомня, че даже популярният цар не е реализирал цялостен надзор над Азовско море. С какъвто Русия разполагала в този момент. Но тези приказки са предназначени за елементарния съветски народ, Вова не може да баламоса самичък себе си. Нито Петър Велики, който се е надвесил над бюрото в кабинета на президента, под формата на бронзова скулптура.
Какви ли разпалени диалози води все по-изолираният и параноичен държавен глава с единствената фигура, която усеща за равна на себе си. Само Петър разбира какво му е на Вовата...
Може би диалозите им наподобяват уроците на младия Люк Скайуокър с Йода, в случай че приемем, че учителят е минал към " тъмната страна ".
Може би в миговете, в които обърканият президент доближава последния кръг на Ада и се колебае дали да продължи този безплоден и кьорав поход към " величието ", от статуята се дочува грозно " изграчване ":
" Делай. Не надо пытаться. " *
Но от премеждията на различен монарх с остатък от хюбрис би трябвало да се поинтересува стопанинът на Кремъл. Всички сме чували историята за епирския цар Пир, който след " победа " над римляните при Аскулум през 279 година прочие н. е. възкликва:
" Още една такава победа – и ние сме изгубени! "
Паралелите със Соледар са явни. Владетелят надценява личните си сили и провежда нахлуване, което се оказва тактически успех, само че стратегически неуспех. Соледар и Аскулум са микрокосмос на цялата военна акция и предвестител на окончателния провал на архитектите им.
Това, което се случва след въпросните борби, е от по-голямо значение. Победоносният цар Пир предлага помирение на Рим. Но Римският сенат упорства във всякакво бъдещо съглашение да бъде включено задължението епирският държател неотложно да напусне територията на Италия. Мирен контракт по този начин и не е подписан.
Осъзнавайки че на този стадий няма по какъв начин да покори врага си, цар Пир хвърля взор на Сицилия и вилнее из острова през идващите четири години. Той още веднъж се изправя против римските легиони през 275 година прочие н. е. Последвалото тежко проваляне го принуждава с подвита опашка да се прибере в Епир и да не стъпи още веднъж италиански бряг.
Това ще се случи и с Путин. Няма по какъв начин да има помирение, до момента в който Русия окупира украински земи. Затова, оттатък логиката на военното дело, украинците не са склонни да правят отстъпка Соледар. Затова Украйна ще продължи да реализира победи, не " пирови ", а безапелационни. Затова в главата на Путин ще става все по-горещо.
Под неодобрителния взор на " бронзовия " Петър Велики.
---
* " Направи го. Не се опитвай " е оригиналният цитат на Йода от " Империята отвръща на удара ". Но одобряваме, че гласът в главата на Путин не оставя опция за избор.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ