Колко пъти сте плакали тихо, защото сте се отказвали от

...
Колко пъти сте плакали тихо, защото сте се отказвали от
Коментари Харесай

Аз съм жена, която не е нужно да доказва нищо

Колко пъти сте плакали безшумно, тъй като сте се отказвали от нещо?

Убедени сме, че вие също сте се трансформирали в смела и енергична жена. Тази жена се радва на вътрешен мир и в този момент знае, че не е нужно да потвърждава нищо на никого. 

Сега знаете коя сте. Знаете какъв брой струвате.

Казват постоянно, че този вид хора навлизат в живота „ с цел да живеят “ и „ да разрешават на другите да живеят “. Те го вършат без да губят своята еднаквост. В същото време те разрешават да другите да бъдат свободни в своите дейности, да имат права и да следват своя личен път.

Не е елементарно да бъдем себе си, без да се опасяваме от рецензията на другите. Винаги има външни фактори и се боим да останем сами, когато показваме своите лични стремежи и своя глас.

Каним ви да поразсъждавате на тази тематика в днешната публикация. Ако към момента не сте създали една крачка напред към своята персонална независимост, поемете самодейността и го направете в този момент.

Това е смяна, която си коства. Разтворете криле и бъдете щастливи.

Аз знам кой съм и знам какво желая. Не съм човек, който има потребност да потвърждава нещо.

Колко пъти сте плакали безшумно, тъй като сте се отказвали от нещо? Независимо дали става дума за отчаяние от другите хора, които са ви казвали, че ви обичат, или пък за такива, за които сякаш сте били целия свят, само че в същото време са ви наранявали.

  • Семейството и нашият сътрудник в живота може да ни слагат в крайни и сложни обстановки.

Емоционалното напрежение или задължението да удовлетворяваме другите ни отдалечават от самите нас. Това унищожава самочувствието ни.

  • Когато нямаме самочувствие, губим всичко.  В подобен миг губите ясна визия, нямате небосвод и като че ли към този момент не се познавате. Забравяме какво същински харесваме, какво ценим.

В един миг обаче настава времето, когато си споделяме „ задоволително “ или „ чашата преля “. Това е един интуиция, който ще ни помогнем да намерим още веднъж салдото.

Личният баланс се реализира посредством игнориране на непрекъснатата потребност да се потвърждава нещо.

Ние предлагаме обич без да получаваме нищо в подмяна и даже се усмихваме леко, когато в действителност ни е обзела болежка. Показваме, че сме това, което всеки чака да бъдем, до момента в който в действителност ние сме тъкмо противоположното.

Обичай ме такава, каквато съм. Това е всичко, което желая от теб.

Всъщност, в случай че сме способни да дефинираме любовта по някакъв метод, то той би бил следният: Това е търсенето на прочувствена връзка с човек, който ни разрешава да запазим своята еднаквост.

Става дума за създаване на връзка, която предлага сигурност, благополучие и персонално развиване.

  • Любовта в никакъв случай не трябва да ни задължава да бъдем такива, каквито не сме. Една връзка не е откровена или почтена, в случай че би трябвало да изпълняваме всяко предпочитание на другия човек или би трябвало непрекъснато да се грижим за него. Не е почтено или здравословно, когато сме в клопката на нечия непозната визия за „ дамата “.
  • Зрялата и същинска обич значи, че се обичаме такива, каквито сме. Това прави по-силни нашите полезности, фантазии и разсъждения. Няма пресичащи се граници, а една обща зона, в която преобладават уважението и всеобщото израстване.

Ако не ви обичат такива, каквито сте, поради вашите гледни точки, достолепия и недостатъци, тогава е належащо да извършите смяна.

Аз управлявам живота си и това, което желая.

Възможно е за дълъг интервал от време да сте се отдали на изпълняването на желанията на другите и ред техни прищявки. Волята на другите обаче ви е предиздвикало изцяло да изоставите своята лична същина.

Факт е, че никой от нас не може да бъде безусловно свободен. Нещо обаче, което всеки един от нас има право да има, е вътрешен мир.

  •  В един миг от живота ни ще настъпи време, когато най-сетне ще осъзнаем кои са най-важните неща.

Уморихме се да отговаряме на упования. Когато желаеме да кажем „ не “, ние заобикаляме борбата, смятайки че казусът самичък ще се реши.

Но най-после идва денят, в който сме прекомерно изтощени. Именно тогава смяната става факт и си споделяме „ стига се преструва на човек, който не си “.

  • Няма да се върша на удовлетворен, когато някой направи нещо, което ме тормози. Няма да замълча, когато съм сърдит или засегнат, единствено тъй като желая „ да отговоря на упованията “.
  • Няма повече да се преструвам, че нямам нищо срещу.
  • Няма да се пробвам да бъда съвършената жена, съвършената брачна половинка или съвършената майка. Имам правото да споделям „ Днес не мога да го направя. Взимам си ден единствено за мен. Днес нуждая се да ме подкрепиш, какво постоянно съм правила това за теб “. Аз съм жена, която няма потребност да потвърждава нищо.
  • Няма повече да се преструвам, че съм щастлива пред света, когато вътрешно ме е обзела горест.

Имам правото да се грижа за себе си. Приемам своите демони, тъй като желая да ги схвана. Този развой ще ме направи по-силна. Когато чувствам нужда, аз съм свободна да трансформира себе си.

Като жена вие имате задължението да бъдете себе си, без да се чувствате ангажирани или притиснати да вършиме всеки човек благополучен, когато самите вие не сте.

Вие можете и би трябвало да казвате „ задоволително “. Личното пространство и свободата да реализирате всяка своя фантазия е това, което заслужавате. Запомнете – вие сте жена, която няма какво да потвърждава.

Инфо: https://zdraveikrasota.bg

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР