Колко често съдим хората, без дори да знаем какво наистина

Колко постоянно съдим хората, без даже да знаем какво в действителност се случва в живота им? Колко постоянно издигаме личната си тъга над тази на другите? Колко постоянно, удавени в страстите си, от време на време несправедливо наскърбяваме възприятията на другите?

Хирургът бил извикан в болничното заведение. Момче, претърпяло тежка злополука, имало незабавна потребност от незабавна интервенция.

Тичайки по коридора, лекарят се натъкнал на бащата на детето: „ Защо идвате толкоз късно? ЗАЩО? – изпищял таткото през сълзи. „ Не знаехте ли, че животът на сина ми в този момент е в заплаха? “ Носите ли някаква отговорност? ”

Хирургът дал отговор: „ Извинявам се, отсъствах по доста незабавни въпроси, само че пристигнах незабавно щом можах. Сега, апелирам ви, поради сина ви, успокойте се и ме оставете да оперирам.

Бащата не спирал: „ Да се успокоя? Каква работа може да имате? Ами в случай че в този момент синът ви беше на негово място? Да се успокоя? Това е обикновено ли е? “

Докторът, тъжно ухилен, споделил: „ Не мога да направя знамение, само че не се тормозете. Ще направя всичко по силите си за сина ви. “

Бащата очевидно не бил удовлетворен от отговора: „ Лесно е да се каже, когато вие самият не сте замесен в това по никакъв метод! “

След интервенцията хирургът отишъл при родителите на момчето и умерено споделил на татко му: „ Всичко е наред. Синът ви към този момент е отвън заплаха. “

След това той погледнал часовника си и незабавно се втурнал към изхода: „ Сестрата ще ви каже детайлностите! “ – извикал той, до момента в който се отдалечавал.

Бащата се обърнал към здравната сестра и сърдит попитал: „ Винаги ли е подобен? Господи, какво надменност! Нямаше ли даже няколко минути да ми опише в детайли за цялата интервенция? “

„ Синът му почина при злополука през вчерашния ден “, дало отговор момичето със сълзи на очи. „ Когато му се обадихме, той към момента беше на погребението. След като избави сина ви, той отиде да погребе своя… “