Колективният имунитет, наричан още стаден или популационен, е форма на

Колективният имунитет, именуван още стаден или популационен, е форма на непряка отбрана от инфекциозни болести. Тя е резултат на придобиването на имунитет при огромен % от дадена популация към съответен заразен извършител. Така тази група пази лицата, които не са прекарали болестта или нямат построени антитела, разследване на сложена ваксина, да вземем за пример.

Лицата, които имат имунитет към избрана зараза, служат като преграда против разпространяването на болестта, като забавят или предотвратяват заразяването на други неимунни лица.

Индивидуалният имунитет може да се придобие по натурален метод вследствие на преболедуване, както и по неестествен метод посредством имунизация, при която организмът стартира построяването на антитела или непосредствено - посредством инжектиране на серум, в който се съдържат подготвени антитела. Колективният имунитет има значимо значение при хора, които страдат от разнообразни автоимунни, имунодефицитни или онкологични болести, които не разрешават слагането на ваксина, а преболедуването на болестта крие опасности.

Ваксинация, която се ползва в световен мащаб, може да се реализира непрестанно понижаване на случаите на зараза до нула, т.е. ерадикация (премахване) на болестта. Пример, който е прочут измежду необятната общественост е ликвидирането на едрата шарка-вариола.

Ерадикацията от морбили е била различен значим приоритет на Световната здравна организация, който продължава да не бъде решен. Като една от най-сериозните аргументи се показват възходящите антиваксърски придвижвания.

Друг значим миг за образуването на групов имунитет и ерадикация на болестта е да не се предава инфекциозният извършител и на животни. В противоположен случай контролът мощно се затруднява.

Изчислено е, че при морбили е належащо 95% от популацията да имат имунитет към заболяването, с цел да спре изцяло разпространяването ѝ. Това е по този начин нареченият предел на болестта. COVID-19 е доста по-малко заразно заболяване от морбили, с базово репродуктивно число, несъмнено на 2,5. Това е броят инфектираните контактни лица от общия брой на контактните. С това репродуктивно число, частта от хората, които би трябвало да бъдат инфектирани, с цел да се образува предпазен групов имунитет е по-ниска, изчислена на 70% от цялата популация.

Репродуктивното число на вирусния извършител на COVID-19, както стана ясно е изчислена на 2,5. За съпоставяне този епидемиологичен показател при грипния е 1,3. Инкубационния интервал на двата вируса също се отличава със основна разлика. Докато при SARS-CoV-2 варира от 21 до 28 дни, по последните данни, то при грипа – инкубационният интервал е приблизително в границите на до 4 дни.

Дългият инкубационен интервал е с огромно епидемиологично значение, тъй като това е времето, в което безсимптомният инфектиран се среща със здрави лица, които стават евентуално инфектирани. /puls.bg