Космическите мащаби за големина: какво е супер клъстер?
Когато става въпрос за галактически измерения, ние сме привикнали с гигантските дистанции и размери. В галактически измерения нашата планета е много дребна. Дори и в границите на нашата Слънчева система планетата ни е дребна, като да вземем за пример Юпитер е повече от 1000 пъти по-голям от Земята, а Слънцето би побрало един милион планети като нашата.
Когато обаче съпоставим нашето Слънце с други звезди, то е много по-малко. Представлява G-тип жълто джудже или релативно междинен размер в галактически проект. Има хипер звезди с доста по-големи размери. Най-голямата известна до момента звезда – UY Scuti, би могла да поеме 1700 слънца с размера на нашето. Тази звезда обаче има единствено 30 пъти по-голяма маса от масата на Слънцето, което демонстрира, че в галактически проект не е наложително маса и размер да са в корелация.
Ако продължим с огромните галактически обекти не би трябвало да подминаваме черните дупки, като някои от тях са открити в центъра на нашата вселена. Например в Млечния път е открита черна дупка, която има 4 милиона пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Най-голямата известна черна дупка обаче е 21 милиарда пъти по-голяма от Слънцето и се намира в Клъстъра от съзвездия Кома, формиран от над 1000 галактики.
В космоса има и обекти по-големи даже от черните дупки. Галактиките са общ брой от звездни системи и всичко което влиза в тях – звезди, планети, метеорити, комети, газове, прахуляк и така нататък Нашата вселена – Млечния път е с дължина от 100 000 светлинни години.
Трудно е да се изясни, какво съставляват най-големите галактики, тъй като те нямат тъкмо избрани граници. Известни са галактики с дължина над милион светлинни години. Често пъти няколко галактики са свързани гравитационно и се образуват по този начин наречените космически клъстери. Млечния път да вземем за пример е част от местна група, в която влизат две дузини галактики, сред тях и Андромеда. До края на 80-те години астрономите мислеха, че точно тези клъстери са най-големите обекти в космоса. След това обаче се оказа, че групи от космически клъстери също по този начин се групират гравитационно, като образуват по този начин наречените супер клъстери.
Най-големият супер клъстер беше открит през 2013 година Той е толкоз великански, че на светлината са нужни към 10 милиарда години с цел да премине през него. За съпоставяне да напомним, че вселената е единствено на 13.7 милиарда години.
