Трансформацията на индустрията и строителството към Net Zero модел
Когато става дума за декарбонизация, нормално на напред във времето излиза енергетиката. Но редица други браншове на стопанската система също са в развой на промяна и имат проекти за въглеродна индиферентност, тъй че да спомогнат за постигането на общите цели за ограничение на световното стопляне. Такива са да вземем за пример тежката промишленост и строителството.
При тях особеното е, че не всеки път и не на всички места могат да употребяват зелена сила от ВЕИ, а огромна част от въглеродните им излъчвания на процедура са неизбежни, тъй като са резултат на химичните процеси в производството. Нужни са различни подходи и напълно нови софтуерни решения. Например подмяна на фосилните горива с екологични, потребление на рециклирани материали като суровина или хващане и предпазване на въглеродния диоксид.
Всичко това към този момент се случва и в България, въпреки законодателната и регулаторната рамка към момента да не е в крайник с тези промени. Липсва и ясна национална тактика за декарбонизация на промишлеността, заради което няма и особени тласъци това да се случва по-масово. Но въпреки всичко българските компании несъмнено има какво да покажат. Зелено строителство Всяка минути през тази година международната строителна промишленост е произвеждала толкоз бетон, с колкото може да се запълнят 10 басейна с олимпийски размери. За час това са 600 басейна, а за ден 14 400. На процедура бетонът е най-използваният материал в света след водата.
" На строителството на процедура се дължат 38% от излъчванията на въглероден диоксид в света. Около една трета от тях са т.нар вложени излъчвания - тези, които се генерират при самото строителство. А останалите са по време на употребата на съответния обект. Казвайки това, би трябвало да е ясно, че не може да приказваме за декарбонизация на стопанската система, в случай че не може да решим въпроса с тези излъчвания ", показа изпълнителният шеф на " Холсим България " Росен Папазов по време на проведения от " Капитал ".
Росен Папазов, изпълнителен шеф на " Холсим България " Фотограф: Цветелина Белутова Реклама
Тези размери неизбежно ще се усилват поради повишаването на международното население, развиването на страните и урбанизацията. Прогнозите са, че всеки месец отсам до 2050 година ще се построява един град с размерите на Ню Йорк.
" Това просто няма по какъв начин да се случи с наличните в този момент запаси. Нужни са ни повече от две планети, с цел да осигурим съответните материали ", споделя още Папазов и показва, че строителството в този момент стои на пресечната точка на декарбонизацията и ресурсната обезпеченост.
Точно по тези аргументи няма по какъв начин да се продължава с линейна стопанска система. Задължително е да се вкара кръгообразен модел, и то съответно в строителството. Производството на цимент - съществена съставна част за бетона, да става по по-екологичен метод, с рециклирани материали.
Конкретно " Холсим " по думите на Папазов се пробва да направи кръгово производството на строителни материали, тъй че да може да предложи декарбонизирани артикули, които да бъдат влагани в новото строителство.
Реклама
" В България сме пионери при различните горива. Производството на цимент е енергоемък развой и обичайно се употребяват въглища и петролен кокс, до момента в който ние заместваме до 90% с RDF - сортирани и модифицирани боклуци, остарели гуми и други И тук би трябвало да каже, че процесите стават при извънредно висока температура - 1400 градуса, при което се реализира цялостно разграждане на всички нездравословни газове и няма остатъчен артикул, който би трябвало да се депонира ", изяснява Папазов.
Заводът на " Холсим " също по този начин употребява и различни първични материали в производството, при които няма въглеродни излъчвания. Те най-често съставляват боклук от друга промишленост - в тази ситуация от тази година за първи път се влагат строителни боклуци като суровина в производството на клинкер. Това, от една страна, спомага за основаването на цимент с ниско въглеродно наличие, а от друга - взема решение казуса със строителните боклуци, които се изхвърлят в депа. " Само за тази година сме приели 750 камиона със строителни боклуци и сме ги вложили назад в производството ", споделя Папазов.
Разбира се, този развой не може да е безконечен, защото качествата на цимента въпреки всичко би трябвало да бъдат непокътнати и той да дава отговор на стандартите. Но има и други ограничения, които могат да се ползват паралелно. Да хванеш въглеродния диоксид Конкретно при производството на цимент горивото генерира към една трета от излъчванията в целия развой. С други думи, даже да се употребяват 100% различни горива, отново ще остане едно огромно количество CO2 излъчвания. Част от тях могат да се избегнат с влагането на различни първични материали, само че с цел да се стигне до въглеродната индиферентност, е небходимо и освен това - хващане и предпазване на CO2.
" В " Девня цимент " ние осъществяваме първия план за хващане, превозване и предпазване на въглеродни излъчвания в Източна Европа. От завода, където ще се улавя CO2, през водопровод ще се транспортира до остарялото газово находище " Галата " и там ще се нагнетява. Това е извънредно комплициран план, защото би трябвало да минем по неотъпкан път ", изясни по време на Net Zero Economy форума Константин Божинов, който е шеф на плана, изпълняван от " Хайделберг матириълс " (новото име на " Девня цимент " ).
При тях особеното е, че не всеки път и не на всички места могат да употребяват зелена сила от ВЕИ, а огромна част от въглеродните им излъчвания на процедура са неизбежни, тъй като са резултат на химичните процеси в производството. Нужни са различни подходи и напълно нови софтуерни решения. Например подмяна на фосилните горива с екологични, потребление на рециклирани материали като суровина или хващане и предпазване на въглеродния диоксид.
Всичко това към този момент се случва и в България, въпреки законодателната и регулаторната рамка към момента да не е в крайник с тези промени. Липсва и ясна национална тактика за декарбонизация на промишлеността, заради което няма и особени тласъци това да се случва по-масово. Но въпреки всичко българските компании несъмнено има какво да покажат. Зелено строителство Всяка минути през тази година международната строителна промишленост е произвеждала толкоз бетон, с колкото може да се запълнят 10 басейна с олимпийски размери. За час това са 600 басейна, а за ден 14 400. На процедура бетонът е най-използваният материал в света след водата.
" На строителството на процедура се дължат 38% от излъчванията на въглероден диоксид в света. Около една трета от тях са т.нар вложени излъчвания - тези, които се генерират при самото строителство. А останалите са по време на употребата на съответния обект. Казвайки това, би трябвало да е ясно, че не може да приказваме за декарбонизация на стопанската система, в случай че не може да решим въпроса с тези излъчвания ", показа изпълнителният шеф на " Холсим България " Росен Папазов по време на проведения от " Капитал ".
Росен Папазов, изпълнителен шеф на " Холсим България " Фотограф: Цветелина Белутова Реклама
Тези размери неизбежно ще се усилват поради повишаването на международното население, развиването на страните и урбанизацията. Прогнозите са, че всеки месец отсам до 2050 година ще се построява един град с размерите на Ню Йорк.
" Това просто няма по какъв начин да се случи с наличните в този момент запаси. Нужни са ни повече от две планети, с цел да осигурим съответните материали ", споделя още Папазов и показва, че строителството в този момент стои на пресечната точка на декарбонизацията и ресурсната обезпеченост.
Точно по тези аргументи няма по какъв начин да се продължава с линейна стопанска система. Задължително е да се вкара кръгообразен модел, и то съответно в строителството. Производството на цимент - съществена съставна част за бетона, да става по по-екологичен метод, с рециклирани материали.
Конкретно " Холсим " по думите на Папазов се пробва да направи кръгово производството на строителни материали, тъй че да може да предложи декарбонизирани артикули, които да бъдат влагани в новото строителство.
Реклама
" В България сме пионери при различните горива. Производството на цимент е енергоемък развой и обичайно се употребяват въглища и петролен кокс, до момента в който ние заместваме до 90% с RDF - сортирани и модифицирани боклуци, остарели гуми и други И тук би трябвало да каже, че процесите стават при извънредно висока температура - 1400 градуса, при което се реализира цялостно разграждане на всички нездравословни газове и няма остатъчен артикул, който би трябвало да се депонира ", изяснява Папазов.
Заводът на " Холсим " също по този начин употребява и различни първични материали в производството, при които няма въглеродни излъчвания. Те най-често съставляват боклук от друга промишленост - в тази ситуация от тази година за първи път се влагат строителни боклуци като суровина в производството на клинкер. Това, от една страна, спомага за основаването на цимент с ниско въглеродно наличие, а от друга - взема решение казуса със строителните боклуци, които се изхвърлят в депа. " Само за тази година сме приели 750 камиона със строителни боклуци и сме ги вложили назад в производството ", споделя Папазов.
Разбира се, този развой не може да е безконечен, защото качествата на цимента въпреки всичко би трябвало да бъдат непокътнати и той да дава отговор на стандартите. Но има и други ограничения, които могат да се ползват паралелно. Да хванеш въглеродния диоксид Конкретно при производството на цимент горивото генерира към една трета от излъчванията в целия развой. С други думи, даже да се употребяват 100% различни горива, отново ще остане едно огромно количество CO2 излъчвания. Част от тях могат да се избегнат с влагането на различни първични материали, само че с цел да се стигне до въглеродната индиферентност, е небходимо и освен това - хващане и предпазване на CO2.
" В " Девня цимент " ние осъществяваме първия план за хващане, превозване и предпазване на въглеродни излъчвания в Източна Европа. От завода, където ще се улавя CO2, през водопровод ще се транспортира до остарялото газово находище " Галата " и там ще се нагнетява. Това е извънредно комплициран план, защото би трябвало да минем по неотъпкан път ", изясни по време на Net Zero Economy форума Константин Божинов, който е шеф на плана, изпълняван от " Хайделберг матириълс " (новото име на " Девня цимент " ).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ