Когато става дума за аналитичното филтриране на Афганистан, е налице

Когато става дума за аналитичното пречистване на Афганистан, е налице едно прелъщение: стратегическото значение на тази страна да се търси по-скоро в нейния районен подтекст, в сравнение с в самата нея. За сходна, нерадостна за Кабул равносметка, способстват редица фактори. Сред главните такива е линията Дюранд (границата сред Афганистан и Пакистан, другояче неприемана от Кабул), която разделя пущуните сред двете страни. Допълнително основание към демографската конструкция на Афганистан - така и така задоволително хетерогенна, което е източник на междуетнически и религиозни спорове - е, че пущуните са най-многобройният етнически детайл в Афганистан, само че като количество са близо три пъти по-малко в страната, в сравнение с са в прилежащ Пакистан, където обаче те са малцинство. Последното е причина за вмешателство във вътрешните работи на Афганистан от страна на неговия по-голям източен комшия. Това се случва в това число чрез талибаните в Афганистан, които, бидейки преобладаващо пущуни, намират успокоение и поддръжка на територията на Пакистан. Примерът с Исламабад може да е най-емблематичният, само че надалеч не е единственият в посока на това, че неналичието на солидни държавни устои в Афганистан, както и " ниските " граници с Иран и Пакистан, направиха тъй че редица страни да проектират свое въздействие върху Кабул. Изтеглянето на американските и съюзнически сили от контингента на НАТО в Афганистан няма да прекрати този развой на вмешателство в Афганистан, а в противен случай, ще го усили. Една от главните страни, които имат да губят от изтеглянето на НАТО от Афганистан, е Индия. За Ню Делхи Кабул има двояко стратегическо значение. Един път, да обезпечава комерсиална връзка на Индия с страните от Централна Азия, заобикаляйки Пакистан, с който Ню Делхи е в непрестанен спор. В това отношение бе проектирана комерсиална линия, започваща от иранското пристанище Чабахар, и стигаща до Централна Азия през Иран и Афганистан. Втори път, смисъла на Кабул се състои в това да отваря " фронт в гърба " на Пакистан (ако главният подобен е този в Кашмир, където Ню Делхи и Исламабад се спречкват на регулярна база). Погледнато от Индия наподобява тъй че колкото по-определящо е въздействието на талибаните върху Кабул, толкоз по-значимо ще бъде и това на Пакистан върху Афганистан (това въздействие на Исламабад минава най-вече през мрежата на Хакани, доколкото измежду самите талибани има разнообразни групи, някои от които са за ограничение на зависимостта на Афганистан от Пакистан). И въпреки обстановката в Афганистан да не е удобна за задгранични вложители и за финансови донори, то Ню Делхи е един от главните такива от района в страната. Поради това индийските управляващи гледаха на поддръжката си за държавното управление на Ашраф Гани в борбата му против талибаните като отбрана на личните им вложения и предоставени средства. Поради същата причина Ню Делхи бе и последната от значимите столици, която откри контакт с талибаните (доста откакто това към този момент бяха създали американците). Паралелно с това, от интерес за Индия е и територията на Афганистан да не бъда употребена от сунитски ислямистки формирования, които след това да бъдат превозени в района на Кашмир като прокси сили на Пакистан. В този подтекст, Индия е заинтригувана талибаните да извършват съглашението си с американците, че няма да разрешат територията на Афганистан да бъде употребена против Съединени американски щати и техните съдружници (какъвто е Ню Делхи). Изтеглянето на войските на Алианса от Афганистан дава спомагателни благоприятни условия и за Иран. По принцип смисъла на Кабул за Техеран има следните измерения. Един път, това е икономическият вектор. Иран обичайно е най-големият (или един от главните, зависи от съответната годината) експортьор на артикули за Афганистан, т.е. Кабул е пазар за Техеран. Още повече, че комерсиалният продан сред двете страни се чака да бъде повишен след свързването на Източен Иран със Западен Афганистан чрез железопътната линия Хаф - Херат предходната година. Включително чрез този транспортен план, Иран се пробва да даде изход на море на Афганистан (чрез Персийския залив). Втори път, културно-политическият вектор. В афганистанската едноименна и програнична провинция Херат се приказва акцент на фарси, еднакъв на този, който съществува в Източен Иран. Мнозинството от популацията на провинцията се състои от таджики (наричани импровизирано източни перси), а самият Херат, по исторически аргументи, е именуван " най-великият от градовете на Иран ". Техеран се възползва от културното-лингвистичното въздействие, което има върху провинцията, с цел да го трансформира в политическо, в това число посредством просветителната система в Херат. Трети път, военният вектор. Афганистан служи за активизиране на локалните шиити в " албума " от прокси силите на Иран, които след това виждаме дислоцирани на разнообразни места в Близкия изток (Бригадата Фатимиюн, да вземем за пример, е в Сирия). Въпреки че Иран е открил контакт с талибаните (а съгласно някои изявления е налице и съдействие сред тях, в това число на територията на персите), то Техеран няма интерес от основаването на Ислямско емирство на източната си граница, което да базира основите си на радикална интерпретация на сунизма. Не на последно място, Иран е привикнал да мисли Афганистан и през призмата на бежанците и дрогата, източник на които е Кабул. Поради тези аргументи е належащо уточнението, че отдръпването на НАТО от Афганистан дава освен благоприятни условия, само че и опасности за Иран. Последното се обуславя от това, че Техеран продължава да базира тактиката си в Афганистан на етническото си роднинство с таджиките и шиитското си такова с хазарейците. А талибаните, бидейки главно сунити и пущуни, са явна антитеза на тези принадлежности на Иран (въпреки че персите и пущуните същи споделят сходства, изключително в езика). Още повече, че талибаните обичайно имат положителни връзки с районните съперници на Техеран - Кралство Саудитска Арабия и ОАЕ. Китай също гледа с интерес динамичността в Афганистан. За Поднебесната империя Кабул е евентуален източник на добива на скъпи редки минерали, оценката на залежите на които варира сред 1 и 2 трилиона $. Един от наличните в Афганистан минерали, който би имал извънредно значение за Пекин, е литият, нужен за китайската телекомуникационната промишленост. В допълнение, Китай е заинтригуван от това религиозният екстремизъм на талибаните да не бъде екстраполиран под никаква форма измежду уйгурите в китайския район Синдзян. Идентичен приоритет, обвързван със сигурността, вълнува и Русия във връзка с протичащото се в Афганистан: Москва не желае да види " транспорт " на ислямски радикализъм от Кабул в посока някогашните руски републики от Централна Азия или на съветска територия в Северен Кавказ. Именно Русия се обрисува като страната с най-голeми дипломатически благоприятни условия (ако не икономическо или военно влияние) върху Афганистан след отдръпването на НАТО, доколкото Москва към този момент има направена връзка и съдействие както с талибаните, по този начин и с основни детайли от държавното управление в Кабул. В случай на нужда, Москва може да употребява и военната си база в Таджикистан, с цел да въздейства на събитията в Афганистан (Душанбе е член на Организацията на Договора за групова сигурност, а разположените съветски сили в Таджикистан са към 6000). На фона на обострената геополитическа главоблъсканица, която се заформя още веднъж към Афганистан, талибаните настъпват на всички места в страната. След 20 годишно наличие в южноазиатската страна, равносметката за американците не е оптимистична: единствените, които могат да спрат талибаните, са стратегическите противници на Съединени американски щати от района. Иначе самите американци постоянно са имали врагове в Афганистан. След отдръпването им обаче те няма да имат повече другари там.