Ключови стратегии за преодоляване на токсичния срам
Когато срамът стартира да ни трови, той изкривява общата ни преценка за самите нас. Когато стане натоварен и нескончаем, той може доста да изкриви нашата самокритика.
Всеки един човек изпитва позор в някакъв миг, само че единствено една част от хората разказват това възприятие като смазващо и мъчно преодолимо. Според практикуващия психолог с повече от 40-годишен стаж Бернард Голдън тази извънредно мощна отрицателна страст нормално се случва, когато на някой непрестанно бива повтаряно, че е неприятен, т.е. подлага на критика се не държанието, а самата му персона.
Такава непрестанна рецензия на личността нормално трансформира последвалите похвали или похвали в незначителни на фона на предходните прекарвания.
Има позор, който сковава и той може да накара човек да се усеща по този начин, като че ли не заслужава положителните думи, изречени от близките. Този позор пречи на опцията да изживяваме пълноценно времето си.
Логично е – подобен човек непрестанно се стреми да заобикаля или да предотвратява обстановки, които биха могли да провокират тази отрицателна страст, а това изисква големи старания и доста часове. Токсичният позор пречи на желанието ни да даваме и получаваме обич, непосредственост и успокоение.
(Edvard Munch - Ashes, 1895)
Как се преодолява парализиращия отровен позор
Преодоляването на това извънредно възприятие изисква:
На първо място – да умеете да разпознавате автоматизирания вътрешен разговор, който провокира мисли на неустановеност и некомпетентност. Внимавайте по кое време отрицателните мисли и усеща се появяват неканени в съзнанието ви и незабавно им реагирайте.
На второ място е нужно да развиете съчувствие към самите себе си. Не страдание, а съчувствие. Всеки човек заслужава състрадание, в това число и вие. Изградете си едно по-хуманно отношение към себе си, грешките си, неуспехите си и минусите си.
И трето – простете си. Простете на предишното си аз възприятията, мислите или дейностите, които не одобрявате. След като към този момент са ви известни всички фактори, които са ви предразположили към тях, не е нужно да се критикувате, а да си извършите нужните заключения и да си простите.
Ключови тактики за превъзмогване на токсичния позор
Осъзната медитация оказва помощ за справяне с отрицателните страсти. Ако се научите да слушате вътрешния си глас, разпознавайки враждебните нотки, изразяващи гнева ви към личните неточности и провали, ще се научите да „ преговаряте “ с него и ще започнете да се упражнявате в един по-състрадателен вътрешен разговор, който ще заеме мястото на острия самокритичен глас.
Това даже включва култивирането на речник на опрощаване и приемане на самия себе си. Помислете си кои думи на любов и съчувствие сте желали да чуете като дете и не се опасявайте да си ги кажете сами.
Те биха могли да звучат по този начин: " Съжалявам, че те боли толкоз доста в този момент. ", " По никакъв метод не си заслужил/а това, което ти се случва. ", " Ти си просто човек – всеки прави неточности. " и " Съвсем обикновено е да се чувстваш по този метод. "
Направете пък на страданието и самосъстраданието
Вместо да се пробвате по всякакъв начин да избягвате обстановки, които ви карат да изпитвате позор, използвайте това време и сила интензивно да разпознавате и да приемате болката, провокирана от предходни нараняващи събития – тези, които са довели до склонността ви към токсичен позор. Изисква се да постигнете мир с предходната ваша версия.
Самосъстраданието е диаметралност на парализиращия позор, само че това изисква самообладание, старания, поредност. Най-трудното е да погледнете в очите нещата, които подхранват възприятието ви за неустановеност, непросветеност и незначителност. Срамът ви постоянно ще пречи на тези старания и ще ви принуждава да отхвърляте помощта и поддръжката на близките.
Но постоянно имайте поради комплицираната същина на токсичния позор и знайте, че оправянето с него може да е голямо предизвикателство, което от време на време даже изисква помощ от експерт по психологично здраве.
По материал на psychologytoday.com
Картина: Edvard Munch - Ashes, 1895, commons.wikimedia.org
