Хайде да поговорим спокойно за украинските бежанци -
Когато нощес към среднощ ми прати своя ядосан текст за, си споделих, че съм задължен да напиша този текст.
Хич не ми се желае, тъй като си давам сметка, че в този момент е време мощно да обичан и ненавиждаме, а мнение с нюанси освен няма да направи усещане, а и ще бъде жигосано и от свои, и от непознати.
И все пак съм задължен, тъй като от три месеца пламтя в тази тематика. Видях и научих доста. Нямам вяра, че някой ще се вслуша, само че все пак съм задължен да го кажа.
Какви са украинските бежанци?
Те са три вида:
Много от тях са хора, които са изгубили всичко. Идват от градове, които към този момент не съществуват. Мариупол, Северодонецк, окупираните от руснаците територии. Къщите им са разрушени. Нямат къде да се върнат. Дошли са единствено с облеклата на гърба си и единственото, на което се надяват, е да срещнат положителни хора по пътя си в незнайното.
Втората категория е най-голяма - майки с деца от регионите под обстрел. Най-често от Днипро, Краматорск, Николаев, Киев. Грабнали са децата си и са побегнали, с цел да спасят живота им. Някои от тях имат някакви спестявания. Помислете си да вземем за пример вие какъв брой бихте имали, в случай че на следващия ден стартират да бомбардират София и би трябвало да бягате. Вероятно ще съберете 5-10 хиляди евро. Всичките спестявания, които сте кътали за кола, отмора или женитба на детето. И с тях ще се надявате да имате заслужен живот, бягайки от бомбите. Но в това време виждате, че тия спестявания свършват бързо.
Да, има и трета група. Хора, най-много от Одеса, при които войната още не е пристигнала. Да, паднали са няколко бомби. Не е удобно да живееш там, тъй като не знаеш по кое време ще паднат нови, Но рискът е допустим и в случай че животът в чужбина е гнусен, можеш да поемеш риска да се завърнеш вкъщи. Поне до момента в който не е почнал щурмът на руснаците към Одеса. Тези хора са минимум като брой, само че нормално тъкмо те най-вече се набиват в очи. Не единствено за българите. Самите украинци постоянно влизат в спор с тях.
Обсесията по морето
Това ми беше най-трудно да го схвана, аз самият тичам като опарен от места като Слънчев бряг и Златни пясъци. Но за украинците България е морска страна. Самите те съвсем не са излизали от страната си. Малкото пъти, които са го правили, е било на море в България. В тяхното схващане там е центърът на България, единственото място, в което има цивилизация. А места като София и Пловдив са дълбока провинция, някъде в планините и надалеч от всичко.
Бедната България
Номинално приходите на украинците преди войната са били по-ниски, в сравнение с получаваме ние, българите. Но в действителност са живели много по-добре от нас. За тях това е потрес. Как е допустимо страна от Европейския съюз, към който те толкоз се стремят, да е толкоз бедна? Как е допустимо заплатата да не ти стига, с цел да живееш обикновено? Вероятно някой се пробва да ги излъже? В множеството случаи не. Просто ние сме привикнали заплатата ни да не ни стига за нищо. И назоваваме желанието им за заслужен живот каприз и безочливост.
Лошата Калина
Хубаво е човек да си мери думите. С непремереното си изявление от през вчерашния ден вицепремиерът Калина Константинова засра всичко хубаво, което ръководеният от нея щаб за бежанците е направил, а и страната България като цяло. Но в случай че съдим по делата, а не по думите, ще забележим, че щабът и страната поставиха големи старания и в действителност се оправиха обичайно. Да, по български, с доста безпорядък и управническа отпадналост, само че по кое време ли пък страната се е справяла добре, даже когато не става дума за бежанци, а за нас българите. Затова и голямата част от тежестта поеха доброволците. Единствената " конструкция ", която работи добре у нас. Защото сме привикнали да се оправяме без страната.
И все пак страната направи повече, в сравнение с в миналото сме очаквали. След първите няколко дни на безпорядък се сътвори работеща система за регистрация. Осигурен беше безвъзмезден превоз с трен и в София. С известни ангажименти - беше обезпечено и здравно обслужване. Програмата за хотелите беше добра. Намериха държавни бази. Осигуриха превоз за преместването.
Колко неприятно в действителност живеем
Най-хубавото на украинските бежанци е, че ни демонстрираха какъв брой неприятно живеем в действителност. Наричаме каприз желанието им да има детска градина, учебно заведение и доктор. Давате ли си сметка какъв брой сме оскотели? Ние си мислим, че е обикновено за обезлюдяващата се България да няма места в детски градини. Наричаме каприз отводът им да работят за 900 лв. без почивен ден. Давате ли си сметка какъв брой сме зле, откакто самите ние разрешаваме такова робовладелческо отношение към себе си? Наричаме каприз въпросът им раждането не е ли гратис. После се чудим за какво няма деца.
Кой заплаща?
Европейският съюз изплати на България 148 млн. евро за посрещането на украинските бежанци. От тях единствено 52,4 млн. бяха дадени на хотелиерите за програмата " 40 лв. ". Къде са останалите?
Сърдитият българин недоволства, че украинците живеят за сметка на нашия бюджет. А в действителност ние получаваме пари от Европа за всеки един украински емигрант. Къде отиват те? Интересен въпрос, на който би трябвало да желаеме отговор.
Ефективното разходване на средства
Нека създадем малко сметки. Хотелиерите получиха по 40 лв. дневно НА ЧОВЕК. Обикновено украинските майки имат минимум две, а често три или четири деца. За майка с три деца хотелът получава 160 лв. дневно. Кажете, апелирам, за какъв брой се продава стая в хотел на морето през март? И то без спиране. И то без камериерски услуги, тъй като украинките сами поеха чистенето на стаите си. Колко коства храната, когато се пазари на едро и се готви за доста хора, половината от които деца?
Под маската на помощ за украинци българската страна с европейски пари оказа помощ най-много на българските хотелиери. В което няма нищо неприятно, тъй като мощно пострадаха от ковида, а са значима част от българската стопанска система. Но да си дадем сметка, че взехме от плануваните за украинци пари, с цел да ги дадем на хотелите, а не противоположното.
10 лв. дневно не са малко, само че не отиват където би трябвало
Във втората част на програмата страната обезпечава 10 лв. дневно за емигрант без изхранване и 15 лв., в случай че в тях е включено и изхранването. Отново обаче има ограничаване тези пари да отиват единствено в регистрирани в системата ЕСТИ туристически обекти.
Има почивни станции, къщи за посетители, за които 30-40 лв. дневно за стая са прелестна цена. Те почти на толкоз я продават, само че единствено събота и неделя и то не всяка, а в този момент им се обезпечава непрекъсната претовареност.
Но огромният запас, който другите страни употребяват, не са туристическите бази, а домовете на хората.
В един характерен български двустаен апартамент умерено могат да живеят шестима души. Това е 60 лв. дневно или 1800 лв. на месец. Покажете ми, апелирам, двустаен апартамент в Сливен, Хасково или Шумен, който да се предлага чартърен за 1800 лв. месечно?
Какво пречи тези 10 лв. да си вървят под формата на ваучери с украинците. Това ще се борим да настаним при себе си украинци. И тъй като в България всичко става с връзки, и връзки ще пуснем, с цел да им намерим работа, детска градина, учебно заведение. Каква по-добра интеграция от това?
Същото е и с тези 5 лв. дневно за изхранване. За обикновено украинско семейство това са 450-600 лв. месечно. Не стигат за ресторант, само че са съвсем задоволителни за артикули. И в случай че не сте разбрали, те не обичат кебапчета. Ядат борш, който за нас е чудноват, само че се прави от зеле, цвекло и други сходни евтини зеленчуци, които ние нормално подминаваме.
Скъпи украинци,
Надявам се редовете по-долу да стигнат до вас и се надявам да ви оказват помощ да ни разберете по-добре и да са ви потребни.
Ние, българите, сме доста съчувствен народ. Никой, даже най-големият русофил, няма да остави човек в неволя, в случай че той в действителност е в неволя. Ще го приюти, ще го нахрани, ще му наговори най-големите глупости за Путин, ковида и международната интрига, само че все пак на сутринта ще тръгне с вас, с цел да ви уреди всичко, което е по силите му. И противоположното - в случай че дойдат руснаци в потребност, ще им кажем " Слава Украине! ", ще ги подразним, тъй като си го заслужават, само че и тях ще приютим, нахраним и ще приемем като част от фамилията си.
Но в същото време е мъчно да приемем, че човек, бягащ от война, живее по-добре от нас. Обиждат ни подмятанията, че българските градове и села без война наподобяват по-зле от бомбардираните украински села и градове. Не можем да приемем, че Рибарица и Паничище, за които спестяваме пари, с цел да отидем там един уикенд годишно, са по-лоши от Краматорск, над който падат бомби.
А най-вече се наскърбяваме, когато разделяме с вас дребното, което имаме, а получавам насмешки какъв брой оскъдно в действителност живеем.
Ние ще създадем всичко допустимо, с цел да живеете в България като нас. Но в случай че желаете да живеете по-добре от нас и да го демонстрирате, България евентуално не е най-подходящата страна за вас.
Нещо за географията на България. България не е морска страна. По-малко от 10% от българите живеят на морето. 90% живеем надалеч от него. Инфраструктурата, работата, детските градини, учебните заведения не са на морето, а навътре в страната. На море вървим за седмица-две годишно в продължение на единствено два месеца в годината. За тези къси два месеца локалното население би трябвало да изкара парите си за цялата година. Затова и наемите са високи, и цените са високи. Изобщо морските курорти не са пригодени да живееш в тях непрекъснато.
България е дребна. Това, че Кюстендил е на другия завършек на България, не значи, че дистанцията е толкоз, колкото от Донецк до Ужгород. Всъщност е пет часа път, можеш за един ден да идеш до Бургас и да се върнеш.
И най-важното. Войната няма да свърши скоро, не се заблуждавайте. Ще ви се наложи да живеете с нас (или с различен народ) години, а някои от вас вечно. Не на морето, а в градовете, в които ние самите живеем. И колкото по-бързо намерите място, където да устроите живота си, толкоз по-лесно ще ви бъде.
Все в миналото войната ще свърши. Всички ние, хората, които ви оказваме помощ в този момент, се надяваме тогава да ни посрещнете като посетители и да ни покажете вашата прелестна страна. Защото към този момент ви усещаме като част от нашите фамилии.
Хич не ми се желае, тъй като си давам сметка, че в този момент е време мощно да обичан и ненавиждаме, а мнение с нюанси освен няма да направи усещане, а и ще бъде жигосано и от свои, и от непознати.
И все пак съм задължен, тъй като от три месеца пламтя в тази тематика. Видях и научих доста. Нямам вяра, че някой ще се вслуша, само че все пак съм задължен да го кажа.
Какви са украинските бежанци?
Те са три вида:
Много от тях са хора, които са изгубили всичко. Идват от градове, които към този момент не съществуват. Мариупол, Северодонецк, окупираните от руснаците територии. Къщите им са разрушени. Нямат къде да се върнат. Дошли са единствено с облеклата на гърба си и единственото, на което се надяват, е да срещнат положителни хора по пътя си в незнайното.
Втората категория е най-голяма - майки с деца от регионите под обстрел. Най-често от Днипро, Краматорск, Николаев, Киев. Грабнали са децата си и са побегнали, с цел да спасят живота им. Някои от тях имат някакви спестявания. Помислете си да вземем за пример вие какъв брой бихте имали, в случай че на следващия ден стартират да бомбардират София и би трябвало да бягате. Вероятно ще съберете 5-10 хиляди евро. Всичките спестявания, които сте кътали за кола, отмора или женитба на детето. И с тях ще се надявате да имате заслужен живот, бягайки от бомбите. Но в това време виждате, че тия спестявания свършват бързо.
Да, има и трета група. Хора, най-много от Одеса, при които войната още не е пристигнала. Да, паднали са няколко бомби. Не е удобно да живееш там, тъй като не знаеш по кое време ще паднат нови, Но рискът е допустим и в случай че животът в чужбина е гнусен, можеш да поемеш риска да се завърнеш вкъщи. Поне до момента в който не е почнал щурмът на руснаците към Одеса. Тези хора са минимум като брой, само че нормално тъкмо те най-вече се набиват в очи. Не единствено за българите. Самите украинци постоянно влизат в спор с тях.
Обсесията по морето
Това ми беше най-трудно да го схвана, аз самият тичам като опарен от места като Слънчев бряг и Златни пясъци. Но за украинците България е морска страна. Самите те съвсем не са излизали от страната си. Малкото пъти, които са го правили, е било на море в България. В тяхното схващане там е центърът на България, единственото място, в което има цивилизация. А места като София и Пловдив са дълбока провинция, някъде в планините и надалеч от всичко.
Бедната България
Номинално приходите на украинците преди войната са били по-ниски, в сравнение с получаваме ние, българите. Но в действителност са живели много по-добре от нас. За тях това е потрес. Как е допустимо страна от Европейския съюз, към който те толкоз се стремят, да е толкоз бедна? Как е допустимо заплатата да не ти стига, с цел да живееш обикновено? Вероятно някой се пробва да ги излъже? В множеството случаи не. Просто ние сме привикнали заплатата ни да не ни стига за нищо. И назоваваме желанието им за заслужен живот каприз и безочливост.
Лошата Калина
Хубаво е човек да си мери думите. С непремереното си изявление от през вчерашния ден вицепремиерът Калина Константинова засра всичко хубаво, което ръководеният от нея щаб за бежанците е направил, а и страната България като цяло. Но в случай че съдим по делата, а не по думите, ще забележим, че щабът и страната поставиха големи старания и в действителност се оправиха обичайно. Да, по български, с доста безпорядък и управническа отпадналост, само че по кое време ли пък страната се е справяла добре, даже когато не става дума за бежанци, а за нас българите. Затова и голямата част от тежестта поеха доброволците. Единствената " конструкция ", която работи добре у нас. Защото сме привикнали да се оправяме без страната.
И все пак страната направи повече, в сравнение с в миналото сме очаквали. След първите няколко дни на безпорядък се сътвори работеща система за регистрация. Осигурен беше безвъзмезден превоз с трен и в София. С известни ангажименти - беше обезпечено и здравно обслужване. Програмата за хотелите беше добра. Намериха държавни бази. Осигуриха превоз за преместването.
Колко неприятно в действителност живеем
Най-хубавото на украинските бежанци е, че ни демонстрираха какъв брой неприятно живеем в действителност. Наричаме каприз желанието им да има детска градина, учебно заведение и доктор. Давате ли си сметка какъв брой сме оскотели? Ние си мислим, че е обикновено за обезлюдяващата се България да няма места в детски градини. Наричаме каприз отводът им да работят за 900 лв. без почивен ден. Давате ли си сметка какъв брой сме зле, откакто самите ние разрешаваме такова робовладелческо отношение към себе си? Наричаме каприз въпросът им раждането не е ли гратис. После се чудим за какво няма деца.
Кой заплаща?
Европейският съюз изплати на България 148 млн. евро за посрещането на украинските бежанци. От тях единствено 52,4 млн. бяха дадени на хотелиерите за програмата " 40 лв. ". Къде са останалите?
Сърдитият българин недоволства, че украинците живеят за сметка на нашия бюджет. А в действителност ние получаваме пари от Европа за всеки един украински емигрант. Къде отиват те? Интересен въпрос, на който би трябвало да желаеме отговор.
Ефективното разходване на средства
Нека създадем малко сметки. Хотелиерите получиха по 40 лв. дневно НА ЧОВЕК. Обикновено украинските майки имат минимум две, а често три или четири деца. За майка с три деца хотелът получава 160 лв. дневно. Кажете, апелирам, за какъв брой се продава стая в хотел на морето през март? И то без спиране. И то без камериерски услуги, тъй като украинките сами поеха чистенето на стаите си. Колко коства храната, когато се пазари на едро и се готви за доста хора, половината от които деца?
Под маската на помощ за украинци българската страна с европейски пари оказа помощ най-много на българските хотелиери. В което няма нищо неприятно, тъй като мощно пострадаха от ковида, а са значима част от българската стопанска система. Но да си дадем сметка, че взехме от плануваните за украинци пари, с цел да ги дадем на хотелите, а не противоположното.
10 лв. дневно не са малко, само че не отиват където би трябвало
Във втората част на програмата страната обезпечава 10 лв. дневно за емигрант без изхранване и 15 лв., в случай че в тях е включено и изхранването. Отново обаче има ограничаване тези пари да отиват единствено в регистрирани в системата ЕСТИ туристически обекти.
Има почивни станции, къщи за посетители, за които 30-40 лв. дневно за стая са прелестна цена. Те почти на толкоз я продават, само че единствено събота и неделя и то не всяка, а в този момент им се обезпечава непрекъсната претовареност.
Но огромният запас, който другите страни употребяват, не са туристическите бази, а домовете на хората.
В един характерен български двустаен апартамент умерено могат да живеят шестима души. Това е 60 лв. дневно или 1800 лв. на месец. Покажете ми, апелирам, двустаен апартамент в Сливен, Хасково или Шумен, който да се предлага чартърен за 1800 лв. месечно?
Какво пречи тези 10 лв. да си вървят под формата на ваучери с украинците. Това ще се борим да настаним при себе си украинци. И тъй като в България всичко става с връзки, и връзки ще пуснем, с цел да им намерим работа, детска градина, учебно заведение. Каква по-добра интеграция от това?
Същото е и с тези 5 лв. дневно за изхранване. За обикновено украинско семейство това са 450-600 лв. месечно. Не стигат за ресторант, само че са съвсем задоволителни за артикули. И в случай че не сте разбрали, те не обичат кебапчета. Ядат борш, който за нас е чудноват, само че се прави от зеле, цвекло и други сходни евтини зеленчуци, които ние нормално подминаваме.
Скъпи украинци,
Надявам се редовете по-долу да стигнат до вас и се надявам да ви оказват помощ да ни разберете по-добре и да са ви потребни.
Ние, българите, сме доста съчувствен народ. Никой, даже най-големият русофил, няма да остави човек в неволя, в случай че той в действителност е в неволя. Ще го приюти, ще го нахрани, ще му наговори най-големите глупости за Путин, ковида и международната интрига, само че все пак на сутринта ще тръгне с вас, с цел да ви уреди всичко, което е по силите му. И противоположното - в случай че дойдат руснаци в потребност, ще им кажем " Слава Украине! ", ще ги подразним, тъй като си го заслужават, само че и тях ще приютим, нахраним и ще приемем като част от фамилията си.
Но в същото време е мъчно да приемем, че човек, бягащ от война, живее по-добре от нас. Обиждат ни подмятанията, че българските градове и села без война наподобяват по-зле от бомбардираните украински села и градове. Не можем да приемем, че Рибарица и Паничище, за които спестяваме пари, с цел да отидем там един уикенд годишно, са по-лоши от Краматорск, над който падат бомби.
А най-вече се наскърбяваме, когато разделяме с вас дребното, което имаме, а получавам насмешки какъв брой оскъдно в действителност живеем.
Ние ще създадем всичко допустимо, с цел да живеете в България като нас. Но в случай че желаете да живеете по-добре от нас и да го демонстрирате, България евентуално не е най-подходящата страна за вас.
Нещо за географията на България. България не е морска страна. По-малко от 10% от българите живеят на морето. 90% живеем надалеч от него. Инфраструктурата, работата, детските градини, учебните заведения не са на морето, а навътре в страната. На море вървим за седмица-две годишно в продължение на единствено два месеца в годината. За тези къси два месеца локалното население би трябвало да изкара парите си за цялата година. Затова и наемите са високи, и цените са високи. Изобщо морските курорти не са пригодени да живееш в тях непрекъснато.
България е дребна. Това, че Кюстендил е на другия завършек на България, не значи, че дистанцията е толкоз, колкото от Донецк до Ужгород. Всъщност е пет часа път, можеш за един ден да идеш до Бургас и да се върнеш.
И най-важното. Войната няма да свърши скоро, не се заблуждавайте. Ще ви се наложи да живеете с нас (или с различен народ) години, а някои от вас вечно. Не на морето, а в градовете, в които ние самите живеем. И колкото по-бързо намерите място, където да устроите живота си, толкоз по-лесно ще ви бъде.
Все в миналото войната ще свърши. Всички ние, хората, които ви оказваме помощ в този момент, се надяваме тогава да ни посрещнете като посетители и да ни покажете вашата прелестна страна. Защото към този момент ви усещаме като част от нашите фамилии.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ