Нашата битка с интересите
Когато инцидентно попадам на вести, преса, радио и телевизионни излъчвания за налози, дотации, контролиране, държавни и „ европейски “ стратегии и планове, постоянно оставам с убеждението, че в тях има всичко друго, само че не естествен мироглед за предприемачеството и ролята му в обществото.
Много постоянно прочетеното и чутото е засегнатост за моята просветеност. Продължителното внимание към такива изяви, коства ми се, изисква не дребна доза мазохизъм. Странно е обаче, че привидно смислените и въпреки всичко надалеч не редки опити да се приказва по различен метод за стопанска система и бизнес не трансформират нещата и общото отношение.
Става дума за общоприетоо положителни в представянето на предприемачеството, стопанската обстановка и бизнес средата в три месечни списания, няколко седмичника, най-малко четири портала в Интернет, една профилирана телевизия, шест нарочни излъчвания в релативно известни малките екрани, към 1 000 книги на български - типичен и модерни обзори по история и доктрина на стопанската система. Това е единствено за последните десетина години. Но от средата на XIX век в българската книжнина участва задълбочено схващане на предприемачеството. Но за това по-долу.
Обикновено, когато търсим повода за това нездравословно показване на тези тематики, ние се позоваваме на посланията на политически партии, народни представители, синдикати и публицисти. Но не обръщаме внимание на речта, с която те въздействат върху средата (институциите, разпоредбите на играта) за работа на предприемачеството.
Ще се опитам да обърна внимание на няколко речеви фигури и клишета.
„ Ние “
Предприемачеството е откривателство в съчетаването на разнообразни запаси и основаването на нови. Политиките въздействат на този развой по разнообразни способи. Опасността от регулирането на средата, в която се прави този развой идва освен от нарушение на свободата на договаряне на метода, по който хората използват или икономисват, само че на първо място от това, че бива затруднявано предприемаческото изобретение.
Речевата фигура, която може най доста пречи на разбирането на предприемачеството е безотговорната приложимост на „ ние “, първо лице множествено число в притежателен смисъл и разнообразни колективистки конотации на „ българин “, „ българско “, „ наше “, „ обичайно “ и прочие
„ Ние “ е доста постоянно насочна точна в политическите послания.
Емпирично то е обещано на обособения човек посредством неговите близки, другари и професионални и други общности, измежду които се стихийно се образува някаква форма на доверие. Те се схващат „ от една дума “, по дифолт. При политиците ситуацията е същото, само че при тях „ ние “ би трябвало да се дефинира от „ те “ – такова е правилото на съревнованието сред политическите партии в изискванията на представителна народна власт.
Макар „ ние “ в политиката да има същата опитна даденост като при естествените хора, тя изисква два вида размиване на смисъла на това местоимение.
Първото е посредством отграничаване и разграничение. Моята „ партия “, както следва от смисъла на думата е част от обществото. За да се бъде разпозната, тя би трябвало да се отблъсне от другите. В подтекста на политическото състезание „ те “ са „ врагове “ или най-малко неспособните, корумпираните, жадните и каквото още ви хрумне като определение, зародило от злобата на деня.
Вторият вид комплициране на смисъла на „ ние “ изисква тъкмо противоположния реторичен трик – партията като „ част “ би трябвало да стане „ наша “ за доста хора, в идеалния случай – обща за всички. Следователно: другите са частни, ние сме всеобщи.
От лекция на сътрудника Пенчо Д. Пенчев преди две години разбрах, че през 1867 година Петко Р. Славейков бил написал следното: „ Казва ли някой, че не мисли за себе си, че всичко прави за другите, за света, единствено за огромните хрумвания и за други таквиз хубави работи – недей го верува, тъй като е срещу природата и не е естествено ”.
Кое не би било противоестествено? Отъждествяването с „ България “, „ българина “, „ българите “ наподобява изцяло естествено. Някои неща в този смисъл са напряко наши. Например „ тимът ни по художествена гимнастика “, „ нашите планински курорти “, „ черноморското ни крайбрежие “, „ българските потребни изкопаеми “.
Много постоянно прочетеното и чутото е засегнатост за моята просветеност. Продължителното внимание към такива изяви, коства ми се, изисква не дребна доза мазохизъм. Странно е обаче, че привидно смислените и въпреки всичко надалеч не редки опити да се приказва по различен метод за стопанска система и бизнес не трансформират нещата и общото отношение.
Става дума за общоприетоо положителни в представянето на предприемачеството, стопанската обстановка и бизнес средата в три месечни списания, няколко седмичника, най-малко четири портала в Интернет, една профилирана телевизия, шест нарочни излъчвания в релативно известни малките екрани, към 1 000 книги на български - типичен и модерни обзори по история и доктрина на стопанската система. Това е единствено за последните десетина години. Но от средата на XIX век в българската книжнина участва задълбочено схващане на предприемачеството. Но за това по-долу.
Обикновено, когато търсим повода за това нездравословно показване на тези тематики, ние се позоваваме на посланията на политически партии, народни представители, синдикати и публицисти. Но не обръщаме внимание на речта, с която те въздействат върху средата (институциите, разпоредбите на играта) за работа на предприемачеството.
Ще се опитам да обърна внимание на няколко речеви фигури и клишета.
„ Ние “
Предприемачеството е откривателство в съчетаването на разнообразни запаси и основаването на нови. Политиките въздействат на този развой по разнообразни способи. Опасността от регулирането на средата, в която се прави този развой идва освен от нарушение на свободата на договаряне на метода, по който хората използват или икономисват, само че на първо място от това, че бива затруднявано предприемаческото изобретение.
Речевата фигура, която може най доста пречи на разбирането на предприемачеството е безотговорната приложимост на „ ние “, първо лице множествено число в притежателен смисъл и разнообразни колективистки конотации на „ българин “, „ българско “, „ наше “, „ обичайно “ и прочие
„ Ние “ е доста постоянно насочна точна в политическите послания.
Емпирично то е обещано на обособения човек посредством неговите близки, другари и професионални и други общности, измежду които се стихийно се образува някаква форма на доверие. Те се схващат „ от една дума “, по дифолт. При политиците ситуацията е същото, само че при тях „ ние “ би трябвало да се дефинира от „ те “ – такова е правилото на съревнованието сред политическите партии в изискванията на представителна народна власт.
Макар „ ние “ в политиката да има същата опитна даденост като при естествените хора, тя изисква два вида размиване на смисъла на това местоимение.
Първото е посредством отграничаване и разграничение. Моята „ партия “, както следва от смисъла на думата е част от обществото. За да се бъде разпозната, тя би трябвало да се отблъсне от другите. В подтекста на политическото състезание „ те “ са „ врагове “ или най-малко неспособните, корумпираните, жадните и каквото още ви хрумне като определение, зародило от злобата на деня.
Вторият вид комплициране на смисъла на „ ние “ изисква тъкмо противоположния реторичен трик – партията като „ част “ би трябвало да стане „ наша “ за доста хора, в идеалния случай – обща за всички. Следователно: другите са частни, ние сме всеобщи.
От лекция на сътрудника Пенчо Д. Пенчев преди две години разбрах, че през 1867 година Петко Р. Славейков бил написал следното: „ Казва ли някой, че не мисли за себе си, че всичко прави за другите, за света, единствено за огромните хрумвания и за други таквиз хубави работи – недей го верува, тъй като е срещу природата и не е естествено ”.
Кое не би било противоестествено? Отъждествяването с „ България “, „ българина “, „ българите “ наподобява изцяло естествено. Някои неща в този смисъл са напряко наши. Например „ тимът ни по художествена гимнастика “, „ нашите планински курорти “, „ черноморското ни крайбрежие “, „ българските потребни изкопаеми “.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ