Там, където политици и бизнесмени се превръщат в медийни палачи
Когато следите от близко развиването на медийната среда в страните от Централна и Източна Европа, рано или късно неизбежно стартирате да се питате дали не гледате еднакъв филм.
Актьорите, режисьорите и сценаристите са разнообразни. Финансовите измерения също са разнообразни в синхрон с икономическите и политическите условия в съответната страна. Сюжетните линии обаче съвсем напълно се припокриват, а когато филмът завърши, в устата ви нормално остава мъчително горчив усет.
За да се уверите в правдоподобността на това изказване, би трябвало само да хвърлите бърз взор на протичащото се в България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия – пет страни със сходни размер и близко минало, които през днешния ден са пълноправни членове на Европейския съюз (ЕС). Тези страни си наподобяват и по главните провокации, пред които са изправени: интимни връзки сред политика и бизнес, нестихваща корупция по високите етажи на властта, която разяжда без това оскъдното доверие в държавните институции, и голямо количество медии, които основават заблуда за плурализъм, само че в реалност са в ръцете на група авторитетни политици или предприемачи – нормално със сенчесто минало (или настояще).
Противно на всякаква логичност, медийната среда в България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия се утежнява стремително след присъединението на тези страни към Европейски Съюз. Според Николета Даскалова, медиен анализатор към Фондация „ Медийна народна власт “, обстановката се утежнява изключително след финансовата рецесия от 2007 година, която раздрусва медийния бранш (и доста други сектори) радикално. Тя разказва забележителните промени, които настъпват в медийния бранш в България, доста от които обаче се виждат и в останалите четири страни: изтъняващи доходи от реклама, растящи конюнктурни зависимости, евакуиране на задгранични вложители от пазара, срив в продажбите на печатни издания и интензивна миграция на читателите към онлайн медии.
„ На този декор немалка част от медиите, най-много пресата, стават доста по-евтин и наличен инструмент в ръцете на локални играчи с ползи в политиката и бизнеса “, изяснява Даскалова.
„ Всичко това отваря порти за търговия с въздействие, интервенция в публицистичното наличие, автоцензура, нерегламентирани сделки, медиен рекет. Разгръща се изострен медиен апетит за оцеляване посредством още по-комерсиализирано наличие, занемаряване на етичните стандарти, произвеждане на език на ненавист, акции по дискредитиране на обществени фигури и цивилен организации и така нататък В обстановка на пазарна застоялост и на взаимозависимост от външни форми на въздействие, медиите доста мъчно могат да удържат своята самостоятелност. Тази обстановка е в изгода не на плурализма, а на нападателната мощ на монополното статукво. “
Как се вписва участието на България в Европейски Съюз в този подтекст?
„ Членството в Европейски Съюз не дава безусловно ефикасни механизми за превъзмогване на проблемите “, счита Даскалова. „ Самите институции на Европейски Съюз са добре осведомени и са изразявали рецензия във връзка с тукашните опасности пред свободата на медиите и плурализма, само че на този стадий ползват по-скоро внимателна политика на невмешателство. “
Медийната картина в числа
Според Световния показател за независимост на печата, изготвян от интернационалната неправителствена организация „ Репортери без граници “, измежду петте страни, които са предмет на този разбор, медийната среда се е влошила най-чувствително в България. Докато през 2003 година България дели 34-тото място с още две страни всред общо 158 страни, след 2007 година страната ни върви стремително надолу. През предходната година България се свлече до 113-то място и по този начин записва най-ниския си резултат до момента и остана последна от страните членки на Европейски Съюз.
Въпреки че България се повишава с четири места в тазгодишното издание на показателя, медийният бранш продължава да среща голям брой компликации. Покачването в класирането даже е заблуждаващо, защото през тази година страната ни получава по-ниска оценка от предходната година, надлежно 35.01 и 34.46. Този абсурд навежда към извода, че по-високото класиране на България е резултат не от възстановяване на медийния климат в страната, а от утежняването му в други страни.
Незавидното състояние на родните медии е видно и от представянето на страната в класацията „ Свобода на печата “, изготвяна годишно от Freedom House. Докато през 2002 и 2003 година медиите в България са разказани като „ свободни “, от 2004 година насам те неизбежно попадат в графата „ отчасти свободни “. През годините резултатите на страната варират, само че в дълготраен проект загатват за утежняване на медийния климат.
Подчертано отрицателни са медийните тенценции и в Унгария. Между 2002 и 2010 година страната непроменяемо попада в топ 30 на Световния показател за независимост на печата. След завръщането на Виктор Орбан на премиерския пост през 2010 година облаците над медиите от ден на ден се сгъстяват. Така от 40-то място през 2011/2012 година страната се свлича до 71-во място през тази година. След завръщането на Орбан страната утежнява представянето си и в класацията на Freedom House. Докато в интервала 2002-2011 година медиите в страната се смятат за „ свободни “, от 2012 година те към този момент са „ отчасти свободни “.
Представянето на Полша в тези ранглисти е повече от любопитно. В показателя на „ Репортери без граници “ за 2006 година (две години след присъединението на страната към ЕС) тя заема 60-то място. Оттогава до 2015 година обаче придвижването е единствено нагоре. През 2015 година Полша се подрежда на рекордното за нея 18-то място. През 2016 година обаче страната пада до 47-мо място, а през тази година е отвън първите петдесет, почти на позицията, кооято заема през 2005 година Рязкото срутване през последните две години съответствува с връщането на власт на консерваторите от „ Право и правдивост “ на Ярослав Качински. Въпреки че отстъпи премиерското кресло на Беата Шидло, Качински резервира основната си роля в полската политика. Действията на новото държавно управление по отношение на медиите се отразяват отрицателно на резултатите на страната в класацията на Freedom House. Кулминацията настъпи тази година, когато полските медии за първи път минаха от „ свободни “ към „ отчасти свободни “.
След като през 2004 и 2005 година се озовава на 70-то място в Световния показател за независимост на печата, Румъния върви във възходяща линия. Въпреки епизодичните си стъпки обратно, през последните шест години страната съвсем постоянно е в топ 50. Румъния е единствената всред петте страни, обсъждани тук, където от 2002 година насам медийната среда непроменяемо е описвана като „ отчасти свободна “ от Freedom House. Същевременно обаче след 2009 година, с дребни изключения, Румъния усъвършенства представянето си в тази ранглиста.
Най-високи равнища на независимост на медиите измежду петте страни са регистрирани в Чехия. През последните 14 години страната се задържа в топ 25 на Световния показател за независимост на печата, като през 2006 година даже попада в челната петица. Доказателство за съществуването на по-благоприятни условия за работа на медиите от тези в останалите четири страни в района е фактът, че Чехия единствена в никакъв случай не е попадала в групата на страните с „ отчасти свободни “ медии в класацията на Freedom House. При все това политическите и икономическите трендове в страната през последните няколко години карат мнозина да се тормозят за положението и бъдещето на локалните медии.
Това резюме на представянето на България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия в двете най-популярни интернационалните ранглисти за независимост на медиите демонстрира, че медиите в Централна и Източна Европа се намират в много нежелано състояние. Основните фактори, виновни за проблемите на медиите в района, са обособени от характерните условия във всяка страна, само че общо взето включват композиция от политически напън и централизация на медийна благосъстоятелност, наред с потребление на държавни и европейски средства за обезпечаване на медийно успокоение за ръководещите посредством непрозрачно и преференциално финансиране в изискванията на непрекъснато изтъняващи доходи от реклама.
Политико-медийни империи
Политическото вмешателство в работата на медиите в Централна и Източна Европа надали е огромна изненада, имайки поради десетилетията на еднопартийно ръководство и държавна цензура до измененията през 1989 година Политическото въздействие върху медиите в района се ускорява доста през последното десетилетие, откакто доста от задграничните компании, които имат водещи медии в тези страни, се изтеглят от пазара по стопански аргументи. Тяхното място заемат локални политици и предприемачи, които употребяват медиите като инструмент за придобиване на политическа и икономическа власт и почистване на сметки с съперници. Въпреки че през днешния ден формалната цензура е в историята, държавните управления в тези страни постоянно пробват да управляват – директно или индиректно – какво се появява в медиите.
Наличието на тази порочна процедура беше доказано от изтекли през май записи в Чехия. Записите съдържат диалог сред Андрей Бабиш, финансов министър на Чехия и втори по благосъстояние в страната, и кореспондент на ежедневника Mlada fronta Dnes, който Бабиш притежаваше до наскоро. На записите двамата разискват по кое време да бъдат оповестени публикации против политически съперници на Бабиш. Финансовият министър е притежател на„ Агроферт “ – конгломерат от над 250 компании, към който принадлежат и медии, в това число един от двата най-влиятелни ежедневника в страната (Lidové Noviny), най-популярния новинарски уебсайт (iDnes.cz), една от най-големите частни радиостанции (Radio Impuls) и музикален ефирен канал (Óčko). След като съдружните сътрудници на АНО (партията на Бабиш) и опозицията прокараха закон против евентуални спорове на ползи, Бабиш трансферира бизнес империята си, която дава работа 34 000 души в 18 страни, на концерн.
Медийните придобивки на Бабиш са отличен образец за тъй наречените „ олигархизация “ (или „ берлусконизация “ по името на някогашния италиански министър председател и медиен магнат Силвио Берлускони)на медиите. Както показва Павла Холцова, създател на Чешкия център за проверяваща публицистика и помощник на Проекта за отразяване на проведената престъпност и корупцията (OCCRP), посредством медиите си Бабиш може в същото време „ да въздейства на политиката [и] публичното мнение и да печели пари от държавни и европейски дотации “, които да насочва към фирмите си в други браншове.
Обвързаността сред политика и медии, дружно с непрозрачната благосъстоятелност на медии, води до ограничение на медийната независимост и в България. През последните няколко години в отчетите на „ Репортери без граници “ и други интернационалните организации постоянно се загатва името на народния представител и притежател на „ Нова Българска Медийна Група “ Делян Пеевски. През тази година от „ Репортери без граници “ означават, че една от аргументите България да е най-ниско в класацията от всички страни членки на Европейски Съюз е комбинацията от корупция и несъразмерна непосредственост сред медии, политици и олигарси, в това число Делян Пеевски, чиято медийна група включва шест вестника и управлява близо 80% от разпространяването на печатни издания.
Непрозрачната медийна благосъстоятелност и концентрацията на медии в ръцете на политици с бизнес ползи – или на предприемачи с политически упоритости – притегля вниманието на дипломати като досегашния френски дипломат в България Ксавие Лапер дьо Кабан.
„ Пресата има ролята да бъде сериозна към всяка власт, без значение дали е политическа или икономическа “, сподели дьо Кабан в изявление за българското сп. „ Икономист “ през февруари 2016 година „ За злощастие тази преса е подвластна от икономическата мощност на един човек, който освен е доста богат предприемач, само че също по този начин и народен представител в Народното събрание. Това евентуално през днешния ден е най-големият проблем пред българската преса. “
Откакто оглави държавното управление след парламентарните избори в Унгария през 2010 година, министър-председателят Виктор Орбан влага обилни старания и средства, с цел да заглуши сериозните гласове.
„ През октомври 2016 година режимът на Орбан означи най-голямото си достижение – прекратяването на печатното и онлайн изданията на Népszabadság, най-влиятелния всекидневник в Унгария “, показват „ Репортери без граници “. „ Въпреки че австрийският притежател на Mediaworks, компанията, издаваща Népszabadság, твърди, че прекратяването е напълно по финансови аргументи, няколко седмици по-късно стана ясно, че закриването на водещия ляво-либерален всекидневник е било политически стимулирано. През ноември 2016 година Mediaworks, по това време най-големият издател на районни ежедневници с надзор на над 50% от този пазар, беше продадена на компания, близка до ръководещата партия „ Фидес “ и следена от един от най-близките съветници на министър-председателя. С придобиването [на тези издания] „ Фидес “ закупи надзор върху дузина районни ежедневници и други медии […] Ненаситният вкус на ръководещата партия няма граници. “
Въпреки че Законът за медиите в Унгария съдържа клаузи, ориентирани към предотвратяването на спорове на ползи и ограничението на дейностите на политически партии и обособени политици в медийния бранш, локалните политици не престават да оказват въздействие върху медиите – или посредством придобиване на медии, или посредством стопански лостове като данъчни политики и рекламни доходи. Това написа в Мониторинга за медиен плурализъм за 2016 година, който Центърът за медиен плурализъм и медийна независимост към Европейския академични институт разгласява в края на май.
„ Настоящото държавно управление на „ Фидес “ господства пазара на частни малките екрани и радиа, главно посредством мрежа от непряка благосъстоятелност на група от бизнес магнати и олигарси, свързани с „ Фидес “, “ написа в секцията на мониторинга за Унгария. “През последните години пазарът на печатни издания претърпява огромни промени вследствие на непрестанния спад в приходите, серия от сливания и придобивания и основаването на нови издания от компании, свързани с „ Фидес “. От 2010 година компании, свързани с държавното управление, получават или започват нови печатни заглавия макар намаляващите доходи в бранша. “
През май унгарското англоезично издание Budapest Beacon, въз основа на информация на 24.hu, заяви, заяви, че магнатът Льоринц Месарош е притежател на общо 192 вестника в страната, както и на телевизионния канал Echo TV. В същата обява се показва, че съгласно клюки Месарош, който сега заема пето място по благосъстояние в Унгария, има намерение да закупи още районни издания.
Опасно околните връзки сред медии, политика и бизнес подкопават медийната независимост и в Румъния.
„ Частният медиен бранш е доминиран от румънски предприемачи с политически връзки или холдинги в други браншове и тези ползи нормално дефинират редакторската линия на дадена медия “, написа Freedom House в „ Свобода на печата “ за 2015 година „ През юли 2014 година новинарският ефирен канал Digi TV, благосъстоятелност на румънския кабелен и сателитен колос RCS-RDS, уволни репортера Кристи Цитре, откакто на страницата си във Фейсбук той насочва остри рецензии към министър-председателя Виктор Понта […] През септември телевизионният и радио водещ Роберт Турцеску призна, че е бил сътрудник под прикритие на военните служби за сигурност, което поражда опасения за евентуално вмешателство в медиите от страна на тайните служби в страната. “
Политически напън върху медиите има и в Полша. След като през 2015 година оглавиха новото държавно управление, от партията „ Право и правдивост “ започнаха дейности, които непосредствено заплашват независимостта на публичните телевизия и радио. Растящата назадничавост на държавното управление към самостоятелната и сериозна публицистика, несъразмерното политическо вмешателство в работата на публичните медии и рестриктивните мерки върху свободата на словото по отношение на националната история и еднаквост водят до усилване на автоцензурата и поляризацията. Именно по тази причина през тази година Freedom House за първи път дефинира полските медии като „ отчасти свободни “.
„ Прието през декември 2015 година законодателство постави завършек на мандатите на мениджърите на публичните телевизия и радио в Полша и упълномощи финансовия министър да назначава техните почитатели “, показва Freedom House в тазгодишния си отчет за Полша. „ Към април 2016 година над 140 чиновници на публичните медии са подали оставка или са били уволнени. Многобройните промени в личния състав през годината предизвикват автоцензурата сред репортерите, останали в публичните медии. В резултат на агресивното отношение на държавното управление към сериозните медии се ускорява и автоцензурата измежду публицисти, работещи за медии, които симпатизират на опозицията. “
Медиен комфорт с пари на данъкоплатците
Присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към Европейски Съюз през последните 13 години носи обилни изгоди, които обаче си имат цена. Сред непредвидените последствия изпъква подривното въздействие на средствата по разнообразни европейски стратегии, които се разпределят от локалните държавни управления и общини. Част от парите се раздават под формата на дотации, други – за пазаруване на реклама по отношение на избрани акции.
Настоящият модел на разпределение на европейските средства слага властимащите в преференциална позиция по отношение на медиите, защото им разрешава да си подсигуряват медийно успокоение. Управляващите употребяват парите в естетика със своите ползи и упоритости, а медиите, в изискванията на тежка финансова рецесия, се борят със зъби и нокти да получат парче от тортата. Този развой неизбежно води до ограничение на свободата на медиите и повишаване на зависимостта им от мощните на деня.
„ В процеса на финансова неустойчивост и застоялост на пазара, разпределянето на средства за разпространение на европейски планове трансформира страната в централен рекламодател “, изяснява Николета Даскалова. „ Това ускорява въздействието на министерства и общини както в националните, по този начин и в районните медии, които от своя страна постоянно са длъжни да демонстрират преданост посредством притъпяване на журналистическата си сдържаност към властта. “
От „ Репортери без граници “ също сигнализират за този проблем. Според неправителствената организация българското държавно управление дава европейско финансиране на избрани медии безусловно непрозрачно и по този начин „ на процедура подкупват редактори да са по-благосклонни към държавното управление в отразяването на политически тематики или напълно да се въздържат от отразяването на избрани проблематични истории “. В интервала 2007-2012 година българското държавно управление е похарчило 71.6 милиона лв. за акции, рекламиращи разнообразни европейски стратегии, без да обезпечи бистрота по отношение на оползотворяването на тази сума.
През 2013 година в общественото пространство изтекоха записи, които илюстрират този циничен модел. Записът съдържа диалог от 15 април 2013 година сред министър-председателя Бойко Борисов, тогавашния министър на земеделието и храните Мирослав Найденов и градския прокурор на София по това време Николай Кокинов. От записа излиза наяве, че държавното управление си обезпечава медиен комфорт, като дава „ техническа помощ “ на избрани медии под формата на европейски средства.
Според информация от август 2012 година Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е заделило 100 000 лв. за разпространение на Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) във Фейсбук, Twitter и конгреси през същата година. От тях 50 000 лв. без Данък добавена стойност са за профили в двете най-популярни обществени мрежи. Същата сума е изхарчена за „ издание на информация за ПРСР в интернет конгреси “.
Раздаването на европейски пари на медии е повече от настоящ въпрос през днешния ден на фона на идното председателство на България на Съвета на Европейски Съюз (1 януари 2018 година – 30 юни 2018 г.). Именно по тази причина по-рано тази година екип от публицисти и медийни специалисти, представляващи Асоциацията на европейските публицисти – България, Фондация „ Медийна народна власт “, Фондация „ Национален съвет за журналистическа нравственос “, Комисията за журналистическа нравственос и други, предложиха количествени и качествени критерии за избор на медийни сътрудници при връзка по отношение на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Целта на предлагането е да подсигурява транспарантно и почтено разпределение на средствата и да предотврати политически зависимости, тъй че парите да бъдат употребявани допустимо най-пълноценно и в звук с полезностите и законите на Европейски Съюз.
Създаването и поддържането на политически зависимости в медиите в Централна и Източна Европа не е резултат само от непрозрачното разпределение на европейски средства. В Унгария, Румъния и Полша ръководещите употребяват най-малко един от следните два инструмента за оформяне на медийния дневен ред: реклама с обществени средства и установяване на бюджета на публичните медии.
Според данни, оповестени наскоро в някои медии, през 2016 година държавното управление на Унгария е похарчило за реклама с 80% повече, в сравнение с през 2015 година, трансформирайки се в най-големия рекламодател в страната. Бюджетът за телевизионна реклама е повишен с цели 140% – от 2.6 милиарда форинта (приблизително 8.3 милиона евро) на 6.3 милиарда форинта (приблизително 20.1 милиона евро).
В Румъния бюджетът на публичните медии надалеч надвишава бюджетите на множеството частни медии. През януари тази година държавното управление на страната утвърди бюджет от близо 300 милиона евро за публичното радио и телевизия. Това е колосална сума за страна с население от 21 милиона, в която целият рекламен пазар възлиза на 350 милиона евро годишно.
Тазгодишният отчет на „ Репортери без граници “ демонстрира, че ситуацията в Полша също не е розово. Неправителствената организация отбелязва съществуването на проправителствен уклон в работата на публичните медии през цялата 2016 година В същото време органи на държавното управление са прекратили абонаментите си за издания, близки до опозицията, а държавни компании са отменили рекламните си контракти с тях. Подобни ходове, които лимитират полето на деяние на публицистиката в публичен интерес, оказват още по-негативно влияние на фона на упоменатото по-рано интензивно присъединяване на държавното управление в определянето на ръководителите на публичните радио и телевизия.
Журналисти и медийни специалисти са безапелационни, че медийният климат в Централна и Източна Европа може да се усъвършенства единствено в случай че бъдат признати нови правила, които да лимитират опциите за политическа интервенция в работата на публичните медии и да подсигуряват транспарантно и заслужено потребление на публични средства за медийни услуги. Както написа Мариус Драгомир, шеф на Центъра за медии, данни и общество към Факултета по обществени политики в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, „ това е проблем, който визира цялото общество, защото става въпрос за пари на данъкоплатците “ и по тази причина хората имат правото да знаят къде и по какъв начин отиват тези пари.
Има ли място за оптимизъм?
Въпреки множеството провокации, пред които са изправени медиите в Централна и Източна Европа, обстановката не е безнадеждна. Здравословното положение на медиите в района зависи както от основаването на ефикасна регулаторна рамка, която да осветли медийната благосъстоятелност и връзките сред политика и медии, по този начин и от правилата и дейностите на обособените публицисти и редактори.
Чехия е прелестен образец за нюансите в медийния бранш. Процесът на олигархизация има преобладаващо отрицателни последствия, само че това никога не значи, че концентрацията на медийна благосъстоятелност е равносилна на липса на плурализъм. Според Мари Херманова, публицист и откривател в региона на медиите и миграцията, с изключение на Бабиш в Чехия има още няколко авторитетни предприемачи (като Зденек Бакала), които имат медии, само че това не пречи на работещите в тях публицисти да основават качествена публицистика и да се придържат към главните стандарти на специалността.
Чехия също по този начин потвърждава, че публичните медии, които в Централна и Източна Европа не се радват на изключително доверие от страна на жителите, могат да оферират стойностна публицистика.
„ Донякъде парадоксално, в последно време една от най-прогресивните медии е Чешкото радио “, споделя Херманова. „ Те разполагат с екип от публицисти, работещи с данни, [и] имат страхотни кореспонденти. Съвсем неотдавна стартираха нов план с името iRozhlas [в дословен превод „ иРадио “] – специфичен онлайн план, който предлага обширни следствия и публикации, основани на работа с данни. Много публицисти биха споделили, че един път работил за Чешкото радио, действително нямаш предпочитание да работиш другаде, тъй като стандартът е в действителност висок и тъй като те се пробват да правят работата си в стила на BBC. “
Херманова споделя, че в Чехия действат редица по-малки самостоятелни медии, изключително онлайн издания, които покриват целия политически набор. Павла Холцова от Чешкия центъра за проверяваща публицистика добавя, че доста публицисти, откакто са наспуснали водещи медии, са почнали свои лични планове, които способстват за поддържането на медиен плурализъм в страната. Пример за подобен план е Reporter magazin – самостоятелна медия, учредена от някогашния основен редактор на Mlada fronta Dnes Роберт Касенски, който напуща вестника след закупуването му от бъдещия финансов министър Андрей Бабиш. Друг сходен план е Echo24.cz, където работят най-вече някогашни публицисти на Lidové Noviny – един най-влиятелните ежедневници в страната, който през днешния ден принадлежи на Бабиш.
Въпреки неподходящите условия за медиите след връщането на власт на Виктор Орбан през 2010 година, в Унгария продължава да има самостоятелни медии, които се стремят да дават достоверна информация по въпроси от публичен интерес. Такава медия е Direkt36, която е част от Глобалната мрежа за проверяваща публицистика (GIJN) и Проекта за отразяване на проведената престъпност и корупцията (OCCRP). Екипът се концентрира върху следствия, свързани с корупция и корист с власт, а следствията са налични както на маджарски, по този начин и на британски език. Идентични функционалности извършва Atlatszo.hu – самостоятелна организация за проверяваща публицистика, която се финансира от частни донори и не приема пари от държавни институции и политически партии. Подобно на Direkt36, доста от материалите на Atlatszo.hu се разгласяват и на британски език.
Тези и други новаторски планове за проверяваща публицистика в Централна и Източна Европа дейно се опълчват на статуквото макар финансовите компликации в бранша и другите лостове за оказване на политически напън върху медиите. С активността си те илюстрират какво има поради Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт “, когато споделя, че вижда съображение за оптимизъм основно в персоналните професионални качества на обособени публицисти. „ Надявам се журналистическата колегия да разгърне рефлексите си за саморегулация и за отбрана на професионалното достолепие [и] да построи възприятие за общественост, което да е над ползите на медиите “, заключава тя.
Даниел Пенев е публицист на свободна процедура и член АЕЖ-България, който таман приключва едногодишна магистърска стратегия по интернационалните връзки в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария.
*Този текст е основан в границите на плана на Асоциацията на европейските журналисти-България „ Медиатор 2: Мост сред етичната публицистика и обществото ”, подсилен от фондация „ Америка за България ”.
Актьорите, режисьорите и сценаристите са разнообразни. Финансовите измерения също са разнообразни в синхрон с икономическите и политическите условия в съответната страна. Сюжетните линии обаче съвсем напълно се припокриват, а когато филмът завърши, в устата ви нормално остава мъчително горчив усет.
За да се уверите в правдоподобността на това изказване, би трябвало само да хвърлите бърз взор на протичащото се в България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия – пет страни със сходни размер и близко минало, които през днешния ден са пълноправни членове на Европейския съюз (ЕС). Тези страни си наподобяват и по главните провокации, пред които са изправени: интимни връзки сред политика и бизнес, нестихваща корупция по високите етажи на властта, която разяжда без това оскъдното доверие в държавните институции, и голямо количество медии, които основават заблуда за плурализъм, само че в реалност са в ръцете на група авторитетни политици или предприемачи – нормално със сенчесто минало (или настояще).
Противно на всякаква логичност, медийната среда в България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия се утежнява стремително след присъединението на тези страни към Европейски Съюз. Според Николета Даскалова, медиен анализатор към Фондация „ Медийна народна власт “, обстановката се утежнява изключително след финансовата рецесия от 2007 година, която раздрусва медийния бранш (и доста други сектори) радикално. Тя разказва забележителните промени, които настъпват в медийния бранш в България, доста от които обаче се виждат и в останалите четири страни: изтъняващи доходи от реклама, растящи конюнктурни зависимости, евакуиране на задгранични вложители от пазара, срив в продажбите на печатни издания и интензивна миграция на читателите към онлайн медии.
„ На този декор немалка част от медиите, най-много пресата, стават доста по-евтин и наличен инструмент в ръцете на локални играчи с ползи в политиката и бизнеса “, изяснява Даскалова.
„ Всичко това отваря порти за търговия с въздействие, интервенция в публицистичното наличие, автоцензура, нерегламентирани сделки, медиен рекет. Разгръща се изострен медиен апетит за оцеляване посредством още по-комерсиализирано наличие, занемаряване на етичните стандарти, произвеждане на език на ненавист, акции по дискредитиране на обществени фигури и цивилен организации и така нататък В обстановка на пазарна застоялост и на взаимозависимост от външни форми на въздействие, медиите доста мъчно могат да удържат своята самостоятелност. Тази обстановка е в изгода не на плурализма, а на нападателната мощ на монополното статукво. “
Как се вписва участието на България в Европейски Съюз в този подтекст?
„ Членството в Европейски Съюз не дава безусловно ефикасни механизми за превъзмогване на проблемите “, счита Даскалова. „ Самите институции на Европейски Съюз са добре осведомени и са изразявали рецензия във връзка с тукашните опасности пред свободата на медиите и плурализма, само че на този стадий ползват по-скоро внимателна политика на невмешателство. “
Медийната картина в числа
Според Световния показател за независимост на печата, изготвян от интернационалната неправителствена организация „ Репортери без граници “, измежду петте страни, които са предмет на този разбор, медийната среда се е влошила най-чувствително в България. Докато през 2003 година България дели 34-тото място с още две страни всред общо 158 страни, след 2007 година страната ни върви стремително надолу. През предходната година България се свлече до 113-то място и по този начин записва най-ниския си резултат до момента и остана последна от страните членки на Европейски Съюз.
Въпреки че България се повишава с четири места в тазгодишното издание на показателя, медийният бранш продължава да среща голям брой компликации. Покачването в класирането даже е заблуждаващо, защото през тази година страната ни получава по-ниска оценка от предходната година, надлежно 35.01 и 34.46. Този абсурд навежда към извода, че по-високото класиране на България е резултат не от възстановяване на медийния климат в страната, а от утежняването му в други страни.
Незавидното състояние на родните медии е видно и от представянето на страната в класацията „ Свобода на печата “, изготвяна годишно от Freedom House. Докато през 2002 и 2003 година медиите в България са разказани като „ свободни “, от 2004 година насам те неизбежно попадат в графата „ отчасти свободни “. През годините резултатите на страната варират, само че в дълготраен проект загатват за утежняване на медийния климат.
Подчертано отрицателни са медийните тенценции и в Унгария. Между 2002 и 2010 година страната непроменяемо попада в топ 30 на Световния показател за независимост на печата. След завръщането на Виктор Орбан на премиерския пост през 2010 година облаците над медиите от ден на ден се сгъстяват. Така от 40-то място през 2011/2012 година страната се свлича до 71-во място през тази година. След завръщането на Орбан страната утежнява представянето си и в класацията на Freedom House. Докато в интервала 2002-2011 година медиите в страната се смятат за „ свободни “, от 2012 година те към този момент са „ отчасти свободни “.
Представянето на Полша в тези ранглисти е повече от любопитно. В показателя на „ Репортери без граници “ за 2006 година (две години след присъединението на страната към ЕС) тя заема 60-то място. Оттогава до 2015 година обаче придвижването е единствено нагоре. През 2015 година Полша се подрежда на рекордното за нея 18-то място. През 2016 година обаче страната пада до 47-мо място, а през тази година е отвън първите петдесет, почти на позицията, кооято заема през 2005 година Рязкото срутване през последните две години съответствува с връщането на власт на консерваторите от „ Право и правдивост “ на Ярослав Качински. Въпреки че отстъпи премиерското кресло на Беата Шидло, Качински резервира основната си роля в полската политика. Действията на новото държавно управление по отношение на медиите се отразяват отрицателно на резултатите на страната в класацията на Freedom House. Кулминацията настъпи тази година, когато полските медии за първи път минаха от „ свободни “ към „ отчасти свободни “.
След като през 2004 и 2005 година се озовава на 70-то място в Световния показател за независимост на печата, Румъния върви във възходяща линия. Въпреки епизодичните си стъпки обратно, през последните шест години страната съвсем постоянно е в топ 50. Румъния е единствената всред петте страни, обсъждани тук, където от 2002 година насам медийната среда непроменяемо е описвана като „ отчасти свободна “ от Freedom House. Същевременно обаче след 2009 година, с дребни изключения, Румъния усъвършенства представянето си в тази ранглиста.
Най-високи равнища на независимост на медиите измежду петте страни са регистрирани в Чехия. През последните 14 години страната се задържа в топ 25 на Световния показател за независимост на печата, като през 2006 година даже попада в челната петица. Доказателство за съществуването на по-благоприятни условия за работа на медиите от тези в останалите четири страни в района е фактът, че Чехия единствена в никакъв случай не е попадала в групата на страните с „ отчасти свободни “ медии в класацията на Freedom House. При все това политическите и икономическите трендове в страната през последните няколко години карат мнозина да се тормозят за положението и бъдещето на локалните медии.
Това резюме на представянето на България, Румъния, Унгария, Полша и Чехия в двете най-популярни интернационалните ранглисти за независимост на медиите демонстрира, че медиите в Централна и Източна Европа се намират в много нежелано състояние. Основните фактори, виновни за проблемите на медиите в района, са обособени от характерните условия във всяка страна, само че общо взето включват композиция от политически напън и централизация на медийна благосъстоятелност, наред с потребление на държавни и европейски средства за обезпечаване на медийно успокоение за ръководещите посредством непрозрачно и преференциално финансиране в изискванията на непрекъснато изтъняващи доходи от реклама.
Политико-медийни империи
Политическото вмешателство в работата на медиите в Централна и Източна Европа надали е огромна изненада, имайки поради десетилетията на еднопартийно ръководство и държавна цензура до измененията през 1989 година Политическото въздействие върху медиите в района се ускорява доста през последното десетилетие, откакто доста от задграничните компании, които имат водещи медии в тези страни, се изтеглят от пазара по стопански аргументи. Тяхното място заемат локални политици и предприемачи, които употребяват медиите като инструмент за придобиване на политическа и икономическа власт и почистване на сметки с съперници. Въпреки че през днешния ден формалната цензура е в историята, държавните управления в тези страни постоянно пробват да управляват – директно или индиректно – какво се появява в медиите.
Наличието на тази порочна процедура беше доказано от изтекли през май записи в Чехия. Записите съдържат диалог сред Андрей Бабиш, финансов министър на Чехия и втори по благосъстояние в страната, и кореспондент на ежедневника Mlada fronta Dnes, който Бабиш притежаваше до наскоро. На записите двамата разискват по кое време да бъдат оповестени публикации против политически съперници на Бабиш. Финансовият министър е притежател на„ Агроферт “ – конгломерат от над 250 компании, към който принадлежат и медии, в това число един от двата най-влиятелни ежедневника в страната (Lidové Noviny), най-популярния новинарски уебсайт (iDnes.cz), една от най-големите частни радиостанции (Radio Impuls) и музикален ефирен канал (Óčko). След като съдружните сътрудници на АНО (партията на Бабиш) и опозицията прокараха закон против евентуални спорове на ползи, Бабиш трансферира бизнес империята си, която дава работа 34 000 души в 18 страни, на концерн.
Медийните придобивки на Бабиш са отличен образец за тъй наречените „ олигархизация “ (или „ берлусконизация “ по името на някогашния италиански министър председател и медиен магнат Силвио Берлускони)на медиите. Както показва Павла Холцова, създател на Чешкия център за проверяваща публицистика и помощник на Проекта за отразяване на проведената престъпност и корупцията (OCCRP), посредством медиите си Бабиш може в същото време „ да въздейства на политиката [и] публичното мнение и да печели пари от държавни и европейски дотации “, които да насочва към фирмите си в други браншове.
Обвързаността сред политика и медии, дружно с непрозрачната благосъстоятелност на медии, води до ограничение на медийната независимост и в България. През последните няколко години в отчетите на „ Репортери без граници “ и други интернационалните организации постоянно се загатва името на народния представител и притежател на „ Нова Българска Медийна Група “ Делян Пеевски. През тази година от „ Репортери без граници “ означават, че една от аргументите България да е най-ниско в класацията от всички страни членки на Европейски Съюз е комбинацията от корупция и несъразмерна непосредственост сред медии, политици и олигарси, в това число Делян Пеевски, чиято медийна група включва шест вестника и управлява близо 80% от разпространяването на печатни издания.
Непрозрачната медийна благосъстоятелност и концентрацията на медии в ръцете на политици с бизнес ползи – или на предприемачи с политически упоритости – притегля вниманието на дипломати като досегашния френски дипломат в България Ксавие Лапер дьо Кабан.
„ Пресата има ролята да бъде сериозна към всяка власт, без значение дали е политическа или икономическа “, сподели дьо Кабан в изявление за българското сп. „ Икономист “ през февруари 2016 година „ За злощастие тази преса е подвластна от икономическата мощност на един човек, който освен е доста богат предприемач, само че също по този начин и народен представител в Народното събрание. Това евентуално през днешния ден е най-големият проблем пред българската преса. “
Откакто оглави държавното управление след парламентарните избори в Унгария през 2010 година, министър-председателят Виктор Орбан влага обилни старания и средства, с цел да заглуши сериозните гласове.
„ През октомври 2016 година режимът на Орбан означи най-голямото си достижение – прекратяването на печатното и онлайн изданията на Népszabadság, най-влиятелния всекидневник в Унгария “, показват „ Репортери без граници “. „ Въпреки че австрийският притежател на Mediaworks, компанията, издаваща Népszabadság, твърди, че прекратяването е напълно по финансови аргументи, няколко седмици по-късно стана ясно, че закриването на водещия ляво-либерален всекидневник е било политически стимулирано. През ноември 2016 година Mediaworks, по това време най-големият издател на районни ежедневници с надзор на над 50% от този пазар, беше продадена на компания, близка до ръководещата партия „ Фидес “ и следена от един от най-близките съветници на министър-председателя. С придобиването [на тези издания] „ Фидес “ закупи надзор върху дузина районни ежедневници и други медии […] Ненаситният вкус на ръководещата партия няма граници. “
Въпреки че Законът за медиите в Унгария съдържа клаузи, ориентирани към предотвратяването на спорове на ползи и ограничението на дейностите на политически партии и обособени политици в медийния бранш, локалните политици не престават да оказват въздействие върху медиите – или посредством придобиване на медии, или посредством стопански лостове като данъчни политики и рекламни доходи. Това написа в Мониторинга за медиен плурализъм за 2016 година, който Центърът за медиен плурализъм и медийна независимост към Европейския академични институт разгласява в края на май.
„ Настоящото държавно управление на „ Фидес “ господства пазара на частни малките екрани и радиа, главно посредством мрежа от непряка благосъстоятелност на група от бизнес магнати и олигарси, свързани с „ Фидес “, “ написа в секцията на мониторинга за Унгария. “През последните години пазарът на печатни издания претърпява огромни промени вследствие на непрестанния спад в приходите, серия от сливания и придобивания и основаването на нови издания от компании, свързани с „ Фидес “. От 2010 година компании, свързани с държавното управление, получават или започват нови печатни заглавия макар намаляващите доходи в бранша. “
През май унгарското англоезично издание Budapest Beacon, въз основа на информация на 24.hu, заяви, заяви, че магнатът Льоринц Месарош е притежател на общо 192 вестника в страната, както и на телевизионния канал Echo TV. В същата обява се показва, че съгласно клюки Месарош, който сега заема пето място по благосъстояние в Унгария, има намерение да закупи още районни издания.
Опасно околните връзки сред медии, политика и бизнес подкопават медийната независимост и в Румъния.
„ Частният медиен бранш е доминиран от румънски предприемачи с политически връзки или холдинги в други браншове и тези ползи нормално дефинират редакторската линия на дадена медия “, написа Freedom House в „ Свобода на печата “ за 2015 година „ През юли 2014 година новинарският ефирен канал Digi TV, благосъстоятелност на румънския кабелен и сателитен колос RCS-RDS, уволни репортера Кристи Цитре, откакто на страницата си във Фейсбук той насочва остри рецензии към министър-председателя Виктор Понта […] През септември телевизионният и радио водещ Роберт Турцеску призна, че е бил сътрудник под прикритие на военните служби за сигурност, което поражда опасения за евентуално вмешателство в медиите от страна на тайните служби в страната. “
Политически напън върху медиите има и в Полша. След като през 2015 година оглавиха новото държавно управление, от партията „ Право и правдивост “ започнаха дейности, които непосредствено заплашват независимостта на публичните телевизия и радио. Растящата назадничавост на държавното управление към самостоятелната и сериозна публицистика, несъразмерното политическо вмешателство в работата на публичните медии и рестриктивните мерки върху свободата на словото по отношение на националната история и еднаквост водят до усилване на автоцензурата и поляризацията. Именно по тази причина през тази година Freedom House за първи път дефинира полските медии като „ отчасти свободни “.
„ Прието през декември 2015 година законодателство постави завършек на мандатите на мениджърите на публичните телевизия и радио в Полша и упълномощи финансовия министър да назначава техните почитатели “, показва Freedom House в тазгодишния си отчет за Полша. „ Към април 2016 година над 140 чиновници на публичните медии са подали оставка или са били уволнени. Многобройните промени в личния състав през годината предизвикват автоцензурата сред репортерите, останали в публичните медии. В резултат на агресивното отношение на държавното управление към сериозните медии се ускорява и автоцензурата измежду публицисти, работещи за медии, които симпатизират на опозицията. “
Медиен комфорт с пари на данъкоплатците
Присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към Европейски Съюз през последните 13 години носи обилни изгоди, които обаче си имат цена. Сред непредвидените последствия изпъква подривното въздействие на средствата по разнообразни европейски стратегии, които се разпределят от локалните държавни управления и общини. Част от парите се раздават под формата на дотации, други – за пазаруване на реклама по отношение на избрани акции.
Настоящият модел на разпределение на европейските средства слага властимащите в преференциална позиция по отношение на медиите, защото им разрешава да си подсигуряват медийно успокоение. Управляващите употребяват парите в естетика със своите ползи и упоритости, а медиите, в изискванията на тежка финансова рецесия, се борят със зъби и нокти да получат парче от тортата. Този развой неизбежно води до ограничение на свободата на медиите и повишаване на зависимостта им от мощните на деня.
„ В процеса на финансова неустойчивост и застоялост на пазара, разпределянето на средства за разпространение на европейски планове трансформира страната в централен рекламодател “, изяснява Николета Даскалова. „ Това ускорява въздействието на министерства и общини както в националните, по този начин и в районните медии, които от своя страна постоянно са длъжни да демонстрират преданост посредством притъпяване на журналистическата си сдържаност към властта. “
От „ Репортери без граници “ също сигнализират за този проблем. Според неправителствената организация българското държавно управление дава европейско финансиране на избрани медии безусловно непрозрачно и по този начин „ на процедура подкупват редактори да са по-благосклонни към държавното управление в отразяването на политически тематики или напълно да се въздържат от отразяването на избрани проблематични истории “. В интервала 2007-2012 година българското държавно управление е похарчило 71.6 милиона лв. за акции, рекламиращи разнообразни европейски стратегии, без да обезпечи бистрота по отношение на оползотворяването на тази сума.
През 2013 година в общественото пространство изтекоха записи, които илюстрират този циничен модел. Записът съдържа диалог от 15 април 2013 година сред министър-председателя Бойко Борисов, тогавашния министър на земеделието и храните Мирослав Найденов и градския прокурор на София по това време Николай Кокинов. От записа излиза наяве, че държавното управление си обезпечава медиен комфорт, като дава „ техническа помощ “ на избрани медии под формата на европейски средства.
Според информация от август 2012 година Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е заделило 100 000 лв. за разпространение на Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) във Фейсбук, Twitter и конгреси през същата година. От тях 50 000 лв. без Данък добавена стойност са за профили в двете най-популярни обществени мрежи. Същата сума е изхарчена за „ издание на информация за ПРСР в интернет конгреси “.
Раздаването на европейски пари на медии е повече от настоящ въпрос през днешния ден на фона на идното председателство на България на Съвета на Европейски Съюз (1 януари 2018 година – 30 юни 2018 г.). Именно по тази причина по-рано тази година екип от публицисти и медийни специалисти, представляващи Асоциацията на европейските публицисти – България, Фондация „ Медийна народна власт “, Фондация „ Национален съвет за журналистическа нравственос “, Комисията за журналистическа нравственос и други, предложиха количествени и качествени критерии за избор на медийни сътрудници при връзка по отношение на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Целта на предлагането е да подсигурява транспарантно и почтено разпределение на средствата и да предотврати политически зависимости, тъй че парите да бъдат употребявани допустимо най-пълноценно и в звук с полезностите и законите на Европейски Съюз.
Създаването и поддържането на политически зависимости в медиите в Централна и Източна Европа не е резултат само от непрозрачното разпределение на европейски средства. В Унгария, Румъния и Полша ръководещите употребяват най-малко един от следните два инструмента за оформяне на медийния дневен ред: реклама с обществени средства и установяване на бюджета на публичните медии.
Според данни, оповестени наскоро в някои медии, през 2016 година държавното управление на Унгария е похарчило за реклама с 80% повече, в сравнение с през 2015 година, трансформирайки се в най-големия рекламодател в страната. Бюджетът за телевизионна реклама е повишен с цели 140% – от 2.6 милиарда форинта (приблизително 8.3 милиона евро) на 6.3 милиарда форинта (приблизително 20.1 милиона евро).
В Румъния бюджетът на публичните медии надалеч надвишава бюджетите на множеството частни медии. През януари тази година държавното управление на страната утвърди бюджет от близо 300 милиона евро за публичното радио и телевизия. Това е колосална сума за страна с население от 21 милиона, в която целият рекламен пазар възлиза на 350 милиона евро годишно.
Тазгодишният отчет на „ Репортери без граници “ демонстрира, че ситуацията в Полша също не е розово. Неправителствената организация отбелязва съществуването на проправителствен уклон в работата на публичните медии през цялата 2016 година В същото време органи на държавното управление са прекратили абонаментите си за издания, близки до опозицията, а държавни компании са отменили рекламните си контракти с тях. Подобни ходове, които лимитират полето на деяние на публицистиката в публичен интерес, оказват още по-негативно влияние на фона на упоменатото по-рано интензивно присъединяване на държавното управление в определянето на ръководителите на публичните радио и телевизия.
Журналисти и медийни специалисти са безапелационни, че медийният климат в Централна и Източна Европа може да се усъвършенства единствено в случай че бъдат признати нови правила, които да лимитират опциите за политическа интервенция в работата на публичните медии и да подсигуряват транспарантно и заслужено потребление на публични средства за медийни услуги. Както написа Мариус Драгомир, шеф на Центъра за медии, данни и общество към Факултета по обществени политики в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, „ това е проблем, който визира цялото общество, защото става въпрос за пари на данъкоплатците “ и по тази причина хората имат правото да знаят къде и по какъв начин отиват тези пари.
Има ли място за оптимизъм?
Въпреки множеството провокации, пред които са изправени медиите в Централна и Източна Европа, обстановката не е безнадеждна. Здравословното положение на медиите в района зависи както от основаването на ефикасна регулаторна рамка, която да осветли медийната благосъстоятелност и връзките сред политика и медии, по този начин и от правилата и дейностите на обособените публицисти и редактори.
Чехия е прелестен образец за нюансите в медийния бранш. Процесът на олигархизация има преобладаващо отрицателни последствия, само че това никога не значи, че концентрацията на медийна благосъстоятелност е равносилна на липса на плурализъм. Според Мари Херманова, публицист и откривател в региона на медиите и миграцията, с изключение на Бабиш в Чехия има още няколко авторитетни предприемачи (като Зденек Бакала), които имат медии, само че това не пречи на работещите в тях публицисти да основават качествена публицистика и да се придържат към главните стандарти на специалността.
Чехия също по този начин потвърждава, че публичните медии, които в Централна и Източна Европа не се радват на изключително доверие от страна на жителите, могат да оферират стойностна публицистика.
„ Донякъде парадоксално, в последно време една от най-прогресивните медии е Чешкото радио “, споделя Херманова. „ Те разполагат с екип от публицисти, работещи с данни, [и] имат страхотни кореспонденти. Съвсем неотдавна стартираха нов план с името iRozhlas [в дословен превод „ иРадио “] – специфичен онлайн план, който предлага обширни следствия и публикации, основани на работа с данни. Много публицисти биха споделили, че един път работил за Чешкото радио, действително нямаш предпочитание да работиш другаде, тъй като стандартът е в действителност висок и тъй като те се пробват да правят работата си в стила на BBC. “
Херманова споделя, че в Чехия действат редица по-малки самостоятелни медии, изключително онлайн издания, които покриват целия политически набор. Павла Холцова от Чешкия центъра за проверяваща публицистика добавя, че доста публицисти, откакто са наспуснали водещи медии, са почнали свои лични планове, които способстват за поддържането на медиен плурализъм в страната. Пример за подобен план е Reporter magazin – самостоятелна медия, учредена от някогашния основен редактор на Mlada fronta Dnes Роберт Касенски, който напуща вестника след закупуването му от бъдещия финансов министър Андрей Бабиш. Друг сходен план е Echo24.cz, където работят най-вече някогашни публицисти на Lidové Noviny – един най-влиятелните ежедневници в страната, който през днешния ден принадлежи на Бабиш.
Въпреки неподходящите условия за медиите след връщането на власт на Виктор Орбан през 2010 година, в Унгария продължава да има самостоятелни медии, които се стремят да дават достоверна информация по въпроси от публичен интерес. Такава медия е Direkt36, която е част от Глобалната мрежа за проверяваща публицистика (GIJN) и Проекта за отразяване на проведената престъпност и корупцията (OCCRP). Екипът се концентрира върху следствия, свързани с корупция и корист с власт, а следствията са налични както на маджарски, по този начин и на британски език. Идентични функционалности извършва Atlatszo.hu – самостоятелна организация за проверяваща публицистика, която се финансира от частни донори и не приема пари от държавни институции и политически партии. Подобно на Direkt36, доста от материалите на Atlatszo.hu се разгласяват и на британски език.
Тези и други новаторски планове за проверяваща публицистика в Централна и Източна Европа дейно се опълчват на статуквото макар финансовите компликации в бранша и другите лостове за оказване на политически напън върху медиите. С активността си те илюстрират какво има поради Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт “, когато споделя, че вижда съображение за оптимизъм основно в персоналните професионални качества на обособени публицисти. „ Надявам се журналистическата колегия да разгърне рефлексите си за саморегулация и за отбрана на професионалното достолепие [и] да построи възприятие за общественост, което да е над ползите на медиите “, заключава тя.
Даниел Пенев е публицист на свободна процедура и член АЕЖ-България, който таман приключва едногодишна магистърска стратегия по интернационалните връзки в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария.
*Този текст е основан в границите на плана на Асоциацията на европейските журналисти-България „ Медиатор 2: Мост сред етичната публицистика и обществото ”, подсилен от фондация „ Америка за България ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ