Политиката на нулев ковид удари тежко китайската икономика. Какво следва?
Когато Шанхай подвигна двумесечния локдаун през юни, държавното управление се надяваше да види жителите да се стичат назад в магазините с облекчение. Вместо това стана очевидец на хора, които под паника бягат от тях.
На 13 август здравните управляващи откриха, че непосредствен контакт на дете, инфектирано с COVID-19, е посетил магазин на IKEA в града. Съгласно строгите правила за надзор на разпространяването на вируса в Шанхай, магазинът трябваше да бъде неотложно заключен, тъй че всички вътре да могат да бъдат изпратени под карантина. Но паникьосаните купувачи се втурнаха към изходите, избутвайки защитата.
Пред сходна заплаха е изправен всеки китаец, който има задоволително храброст да отиде на отмора. Около 150 000 туристи са блокирани на курортния остров Хайнан, където огнището на COVID-19 болести над 13 000 души този месец. Тези, които се надяват да изоставен, са изправени пред тежки условия за тестване и анулирани полети. Видеоклипове, циркулиращи онлайн, демонстрират фамилии, които спят на пода на летищeто.
В Поднебесната империя така наречен "политика на нулев коронавирус " сложи съществени клопки пред стопанската система. Въздействието е както директно, по този начин и непряко, написа The Economist.
Най-дълбоките резултати обаче не постоянно са най-видими. Хайнан, да вземем за пример, съставлява единствено 5% от приходите на Китай от туризъм, а туризмът като цяло съставлява единствено 4% от брутния вътрешен артикул на Китай. Локдауните на други места в страната бяха релативно къси през последните седмици. И макар огромната паника за нарушените световни вериги за доставка, износът на Китай продължава да пораства мощно. При посещаване в пристанище в експортния център Шенжен, министър-председателят Ли Къцян съпостави промените в страната и достиженията на пристанището с необратима река.
Като се има поради сушата, която в този момент визира шест китайските провинции, това може би не беше най-удачната метафора. Но изявлението на Ли беше и безмълвно удостоверение на вредите, нанесени на морала от смазващите ограничения на Китай против COVID-19. За всеки попаднал в капан покупател или екскурзиант има хиляди други, които няма да пазарят, пътуват или харчат, с цел да избегнат сходна орис.
Потребителското доверие през второто тримесечие е най-ниското в историята. В резултат на това потреблението на Китай изостава от промишлеността и износа. Продажбите на дребно през юли са единствено с 2.7% по-високи отпреди година. Коригирани по отношение на инфлацията, те даже бележат спад.
Продажбите на мебели са изключително слаби. И освен тъй като хората не смеят да влязат в IKEA. Купуването на мебели е тясно обвързвано с покупките на жилища, които са намалели доста през последната година. Продажбите на жилищни парцели са се намалили с над 28% през юли в съпоставяне със същия месец на 2021 година Слабите продажби на собствен ред оказват напън върху цените.
И за похлупак на всичко, хората, които купуват апартамент "на зелено ", към този момент не могат да бъдат сигурни, че той в действителност ще бъде издигнат. Много затруднени бизнесмени нямат средствата, нужни за довеждане докрай на строителството и към този момент не могат да намерят кой да им ги заеме. Това способства за дълги забавяния в довършването на авансово продадени парцели, което подтиква възходящ брой купувачи да заплашват да спрат да изплащат ипотеките си.
Натрупването на неприятни стопански данни най-сетне подтикна централната банка да работи. Тя понижи главната рента с 0.1 процентни пункта на 15 август, противопоставяйки се на световната наклонност към стягане на паричната политика. Но тези съкращения може да не са ефикасни, защото търсенето на заеми е извънредно едва. От април паричното предложение в Китай пораства по-бързо от общия кредитен портфейл.
Това не се е случвало от 2015 година насам и значи, че потребителите имат по-голямо предпочитание да икономисват пари, в сравнение с да теглят заеми. Тенденцията поражда опасения за формиране на ликвиден капан, при който паричната политика става неефективна за възкръсване на растежа.
Ако паричната политика губи въздействието си, тежестта за спасяването на китайската икономикапада по-силно върху фискалната политика. Инвестициите в инфраструктура към този момент порастват бързо, само че държавното управление в Пекин към момента не се е намесило уверено, с цел да съживи пазара на парцели. Говореше се за избавителен фонд от 300 милиарда юана (44 милиарда долара), само че към този момент се разчита главно на локалните управляващи сами да основат проекти за избавяне.
Какво изяснява неговата нерешителност? Разходите за дотъкмяване на закъсалите планове са огромни, само че изчислими. Според множеството специалисти става въпрос за сума сред 2 и 4.8 трилиона юана, което се равнява на сред 1.8% и 4.2% от миналогодишния Брутният вътрешен продукт. Пълното възобновяване на доверието обаче може да изисква гаранции, че всички авансово продадени парцели ще бъдат издигнати. А това би бил „ отворен ангажимент “, чиято цена може да се окаже прекалено висока.
Такава гаранция може също по този начин да изкриви финансовите тласъци. Някои икономисти я съпоставят с гаранцията по банковите депозити. Една от разликите е, че застраховката на депозитите лимитира всеобщото изтегляне на пари от банките, като по този метод понижава риска за финансовата система. За разлика от нея, защитният механизъм за предварителните продажби на парцели може да има противоположен резултат. Той може да изправи строителните бизнесмени пред съществени проблеми, изключително в случай че разреши на по-безразсъдните от тях да продават по-лесно жилища "на зелено ".
Ангажиментът за нулев коронавирус и за преустановяване на остатъка от жилища в Китай идва от върха. И двете цели са подчертавани неведнъж от китайския водач Си Дзинпин, чиято персонална философия ръководи множеството процеси в страната. Но до момента в който той се готви да си обезпечи трети мандат на конгреса на комунистическата партия по-късно тази година, тези ангажиментип оставят стопанската система в доста сложна обстановка. Икономическата конюнктура за конгреса не е такава, каквато Си Дзинпин смяташе, че ще бъде. Нито пък е проблем, който той еднолично би могъл да реши.
На 13 август здравните управляващи откриха, че непосредствен контакт на дете, инфектирано с COVID-19, е посетил магазин на IKEA в града. Съгласно строгите правила за надзор на разпространяването на вируса в Шанхай, магазинът трябваше да бъде неотложно заключен, тъй че всички вътре да могат да бъдат изпратени под карантина. Но паникьосаните купувачи се втурнаха към изходите, избутвайки защитата.
Пред сходна заплаха е изправен всеки китаец, който има задоволително храброст да отиде на отмора. Около 150 000 туристи са блокирани на курортния остров Хайнан, където огнището на COVID-19 болести над 13 000 души този месец. Тези, които се надяват да изоставен, са изправени пред тежки условия за тестване и анулирани полети. Видеоклипове, циркулиращи онлайн, демонстрират фамилии, които спят на пода на летищeто.
В Поднебесната империя така наречен "политика на нулев коронавирус " сложи съществени клопки пред стопанската система. Въздействието е както директно, по този начин и непряко, написа The Economist.
Най-дълбоките резултати обаче не постоянно са най-видими. Хайнан, да вземем за пример, съставлява единствено 5% от приходите на Китай от туризъм, а туризмът като цяло съставлява единствено 4% от брутния вътрешен артикул на Китай. Локдауните на други места в страната бяха релативно къси през последните седмици. И макар огромната паника за нарушените световни вериги за доставка, износът на Китай продължава да пораства мощно. При посещаване в пристанище в експортния център Шенжен, министър-председателят Ли Къцян съпостави промените в страната и достиженията на пристанището с необратима река.
Като се има поради сушата, която в този момент визира шест китайските провинции, това може би не беше най-удачната метафора. Но изявлението на Ли беше и безмълвно удостоверение на вредите, нанесени на морала от смазващите ограничения на Китай против COVID-19. За всеки попаднал в капан покупател или екскурзиант има хиляди други, които няма да пазарят, пътуват или харчат, с цел да избегнат сходна орис.
Потребителското доверие през второто тримесечие е най-ниското в историята. В резултат на това потреблението на Китай изостава от промишлеността и износа. Продажбите на дребно през юли са единствено с 2.7% по-високи отпреди година. Коригирани по отношение на инфлацията, те даже бележат спад.
Продажбите на мебели са изключително слаби. И освен тъй като хората не смеят да влязат в IKEA. Купуването на мебели е тясно обвързвано с покупките на жилища, които са намалели доста през последната година. Продажбите на жилищни парцели са се намалили с над 28% през юли в съпоставяне със същия месец на 2021 година Слабите продажби на собствен ред оказват напън върху цените.
И за похлупак на всичко, хората, които купуват апартамент "на зелено ", към този момент не могат да бъдат сигурни, че той в действителност ще бъде издигнат. Много затруднени бизнесмени нямат средствата, нужни за довеждане докрай на строителството и към този момент не могат да намерят кой да им ги заеме. Това способства за дълги забавяния в довършването на авансово продадени парцели, което подтиква възходящ брой купувачи да заплашват да спрат да изплащат ипотеките си.
Натрупването на неприятни стопански данни най-сетне подтикна централната банка да работи. Тя понижи главната рента с 0.1 процентни пункта на 15 август, противопоставяйки се на световната наклонност към стягане на паричната политика. Но тези съкращения може да не са ефикасни, защото търсенето на заеми е извънредно едва. От април паричното предложение в Китай пораства по-бързо от общия кредитен портфейл.
Това не се е случвало от 2015 година насам и значи, че потребителите имат по-голямо предпочитание да икономисват пари, в сравнение с да теглят заеми. Тенденцията поражда опасения за формиране на ликвиден капан, при който паричната политика става неефективна за възкръсване на растежа.
Ако паричната политика губи въздействието си, тежестта за спасяването на китайската икономикапада по-силно върху фискалната политика. Инвестициите в инфраструктура към този момент порастват бързо, само че държавното управление в Пекин към момента не се е намесило уверено, с цел да съживи пазара на парцели. Говореше се за избавителен фонд от 300 милиарда юана (44 милиарда долара), само че към този момент се разчита главно на локалните управляващи сами да основат проекти за избавяне.
Какво изяснява неговата нерешителност? Разходите за дотъкмяване на закъсалите планове са огромни, само че изчислими. Според множеството специалисти става въпрос за сума сред 2 и 4.8 трилиона юана, което се равнява на сред 1.8% и 4.2% от миналогодишния Брутният вътрешен продукт. Пълното възобновяване на доверието обаче може да изисква гаранции, че всички авансово продадени парцели ще бъдат издигнати. А това би бил „ отворен ангажимент “, чиято цена може да се окаже прекалено висока.
Такава гаранция може също по този начин да изкриви финансовите тласъци. Някои икономисти я съпоставят с гаранцията по банковите депозити. Една от разликите е, че застраховката на депозитите лимитира всеобщото изтегляне на пари от банките, като по този метод понижава риска за финансовата система. За разлика от нея, защитният механизъм за предварителните продажби на парцели може да има противоположен резултат. Той може да изправи строителните бизнесмени пред съществени проблеми, изключително в случай че разреши на по-безразсъдните от тях да продават по-лесно жилища "на зелено ".
Ангажиментът за нулев коронавирус и за преустановяване на остатъка от жилища в Китай идва от върха. И двете цели са подчертавани неведнъж от китайския водач Си Дзинпин, чиято персонална философия ръководи множеството процеси в страната. Но до момента в който той се готви да си обезпечи трети мандат на конгреса на комунистическата партия по-късно тази година, тези ангажиментип оставят стопанската система в доста сложна обстановка. Икономическата конюнктура за конгреса не е такава, каквато Си Дзинпин смяташе, че ще бъде. Нито пък е проблем, който той еднолично би могъл да реши.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ