Когато се връща назад в спомените си за това как

Когато се връща обратно в спомените си за това по какъв начин се е омъжила за поета, драматурга и публициста Стефан Цанев , актрисата Доротея Тончева се смее:

„ Просто той пристигна на посетители в моя дом за малко и не помни да си отиде. И по този начин остана 40 и повече години. И все ми е на посетители и когато стане някакъв битов проблем и аз споделям: „ Стефане, помогни ”, той дава отговор: „ Не мога, нали съм ти на посетители. ” Така внезапно се случи случката, а след това осъзнахме, че доста ни е хубаво и на двамата… ”

Доротея признава, че по никакъв начин не ѝ е прелестно да си спомня по какъв начин е пристигнало предлагането за брак:

„ То не беше и никакво предложение. Пътуваме двамата с трен към Бургас за премиера на нашия другар Недялко Йорданов (а аз мразя железниците!) и по този начин грубо се изпокарахме, че си крещя: „ Край! Всичко свърши! ” На гарата в Бургас единствено дето не стигнахме до пердах, след което дамата на Недялко ни погледна и отсече: „ Тези двамата повече не мога да ги претърпявам. Качвай ги в колата и тръгваме за Поморие, там ще ги оженим. ” Така от гарата отидохме напряко в гражданското в Поморие. После в Бургас седнахме на една публична софра, с цел да отпразнуваме по този начин наречената женитба. Валери Петров, който беше там, пристигна при нас и Стефан му сподели: „ Виж какво, Валери, ние малко се пооженихме с Доротея. ” Той ни погледна с благите си очета и рече това: „ С тези работи смешка не трябва. ”

Доротея споделя също, че преди да се оженят, двамата със Стефан се движат в едни и същи компании 10-15 години. Всеки си има различен, те просто се познават, нищо повече. Доротея изяснява:

„ Аз бях още тийнейджърка, когато изрязвах негови стихотворения и ги четях. Той беше обгърнат с някакъв ореол, стиховете му скрито се препечатваха, беше неудържим. И един път си казахме, че няма смисъл да се разпиляваме по сокаците, и се оженихме. ”

Актрисата споделя, че като дете била доста буйна, просто не прличала на момиче, и майка ѝ наричала по този начин: „ Пожелавам ти да имаш дъщери, които да наподобяват на теб! ” Е, аз имам тези дъщери, само че нито една не наподобява на мен, твърди Доротея .

Тя и Стефан Цанев имат общо четири дъщери и всичките сега живеят в чужбина. Когато се съберат за празник, нормално Коледа и Нова година, в жилището им настава същинска блъсканица. И забава. „ Чували сте за италиански неореализъм – е, това сме ние. За такива като нас е фиктивен лафът „ Твойто и мойто дете бият нашето ”. Но в нашия дом казусът не е подобен. И четирите ни дъщери доста се обичат и се поддържат без значение в кой завършек на света се намират ”, споделя Доротея .

Най-голямата щерка, Евгения , е на Стефан . Тя е полурускиня, омъжена е в Москва и от нея фамозният стихотворец и драматург има двама внуци – Никита и Екатерина .

Втората щерка, Анна , също е на Стефан , тя живее в Рим и е кръстила детето си Стефано , на дядото. Стефан споделя, че връзката с щерка му Анна е доста мощна, въпреки че събитията са ги принудили да живеят в разнообразни страни – той в България, тя с майка си в Италия. „ Може би хората, като живеят дълго време дружно, си омръзват, изключително деца – татковци, малко се усложняват нещата. А с нея се случи по този начин, че копнежът ни един към различен е доста мощен, мъчителен дори ”, споделя поетът.

Третата щерка – Ирина Мавродиева , е в Лондон. От нея Доротея има внучка. Навремето Ирина мечтае да кандидатства във ВИТИЗ, само че майка ѝ я стопира: „ Да си доста сладка, не значи, че имаш гений. По-добре елементарна специалност, в сравнение с несъвършен артист! ” Явно съм сбъркала, признава през днешния ден актрисата, откакто гледала Ирина в най-трудната актьорска задача – моноспектакъла на Кокто „ Човешки глас ” на сцената на спектакъл „ София ”.

Общото дете на Доротея и Стефан – Яна знае пет езика. Доротея споделя: „ Когато бяха дребни, се държах с тях като с приятелки, тъй като знам, че човек се ражда с характера си и той не може да бъде променян, а единствено насочван. Може да зомбираш детето посредством принуждение и да му всееш боязън, само че в никакъв случай не съм им посягала. Подхождам меко, с комизъм, макар че съм мъчен човек. Понякога съм като екскаватор, само че Стефан е „ отдушникът ” в този дом и той ми оказва помощ да се държа по-благородно. ”

Сигурно малко на брой знаят, че преди време Доротея учи тюркология в Софийския университет. „ Карагьозчия къща не храни ”, безапелационен е татко ѝ, имайки поради артистите. Заради него тя записва стилната в тези години компетентност „ Тюркология ”, пък баща ѝ по това време е посланик в Анкара. Но когато той отпътува, тя се трансферира във ВИТИЗ. Следва скандале гранде, само че няма връщане обратно.

На въпроса по какъв начин оцелява измежду толкоз дами, Цанев дава отговор:

„ Аз разбирам дамите по-добре, в сравнение с мъжете. Например с внучките си се разбирам идеално, само че с внуците ми мъчно, просто не знам какво да върша с едно момче, до момента в който девойките ги заглавичкам доста елементарно. Даже един вестник излезе с грамадното заглавие „ Стефан Цанев живее с пет дами ” и хората си рекоха: „ Гледай го, мръсника! ”

Когато я питат липсва ли ѝ нещо, Доротея дава отговор:

„ Какво повече да искам – имам покрив, щастлива съм с деца, имам кариера, в този момент очаквам Поета да завоюва пари, с цел да отидем на околосветско странствуване, да се усещам като тези американски бабички със сини коси, дето кръжат към света. ”

И въпреки всичко признава, че от време на време през годините със Стефан са разигравали вкъщи „ Укротяване на опърничавата ”. „ Имали сме моменти с повдигане на децибели. Спорили сме, мъчно сме стигали до консенсус, както се споделя. Понеже съм по-експанзивна, преди време се случваше да се върна ядосана отнякъде и да стартира да викам. А той тихичко ми споделяше – айде, викай, викай, да ти мине… И на мен ми се отщяваше ”, споделя Доротея .

Ето и стихотворението, което Стефан Цанев посвещава на своята брачна половинка Доротея Тончева:

МОЯТА ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ

Ела, моя последна обич,
ела, моя Дорис, трийсет години
с мен –
героическа участ!
Какво не мина през наш’те
глави –
заспи, не помни,
заспи, забрави…
Защото незначително е всичко
пред близката драма:
единият ще е жив,
другият ще го няма.
Пред ужаса на живата самотност
избирам гибелта,
избирам гибелта.

Из „ Големите любови на българските актьори, музиканти и художници “, Венелин Митев

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :