Independent Balkan News Agency: Бъдещето на България са циганите
Когато през 2007 година България се причислява към Европейски Съюз, страната има най-ниския витален стандарт от всичките 27 страни, написа Independent Balkan News Agency, представена от " Фокус ", базирайки се на Берлинския институт за население и развиване.
Средно българите са имали едвам 4300 евро разполагаем годишно. Средностатистическата сума за Европейски Съюз е била шест пъти повече. Въпреки това, българите бяха оптимистично настроени за бъдещето си, тъй като през годините се случиха доста усъвършенствания. От началото на 21-век Брутният вътрешен продукт на страната набъбна с 50 %. Броят на работещите се усили с половин милион, а безработицата падна от 20 % (2001 година) до към седем. Обещанията за разцвет, обещани от политическата промяна през 90-те бяха изпълнени, а участието в Европейски Съюз бе признакът и признанието на този триумф.
За страдание, с началото на международната икономическа рецесия, България понесе тежък удар. От 2008-ма до 2009-та Брутният вътрешен продукт се сви с четири %. Хиляди работни места бяха изгубени, най-много в браншове, които преди този момент се радваха на триумф – строителството, търговията, текстила и туризма. Броят на работещите в България през днешния ден, е с 330 хиляди души по-малко, в сравнение с през 2008-ма година. Близо 40 % от популацията е застрашено от беднотия и обществено изключване, а България остава най-бедната страна в Европейски Съюз.
Демографските промени пречат на възможностите за разцвет
Демографското развиване на страната прави мъчно и неотложно да се съкрати разликата в благосъстоянието с останалата част от Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като България претърпява необикновена демографска промяна. Не единствено, че българките имат по-малко деца, като всички други европейки, само че и здравната система е толкоз разнебитена, че България има втората най-ниска дълготрайност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години. През първите 10 години от европейското си участие, България загуби 4,4 % от популацията си поради повече смъртни случаи, в сравнение с раждания. Това е повече от всяка друга страна в Европейски Съюз.
В допълнение към това, хиляди жители емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-много жителите на по-бедните северни елементи на страната. Тъй като доста всред тях са младежи, намаляването и застаряването на популацията се ускоряват още повече. България е петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години.
Смята се, че вследствие на тези демографски развития, през 2050-та година популацията ще бъде едвам 5,6 милиона души. Това е с 1,5 милиона по-малко, в сравнение с през днешния ден. В подобен случай ще има единствено 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента този брой към момента е три към едно. Тези числа демонстрират, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, в сравнение с в Германия, която сега е отличник по междинна възраст за Европейски Съюз. Освен това, България ще бъде по-сериозно наранена, в сравнение с Германия, тъй като популацията на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е напълно друга в България, където 46 % от жителите са застрашени от беднотия на старини.
Предвид тези развития става извънредно неотложно да се затвори разликата в благосъстоянието с другите страни. Тук ключът е продуктивността, което ще рече средностатистическата продуктивност на работещите. Смята се, че продуктивността ще би трябвало да се усилва с по 4 % годишно, с цел да може България да доближи междинните равнища на Европейски Съюз през 2040 година. За страдание, сред 2010-та и 2015-та продуктивността е растяла единствено с 2,5 % годишно.
За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската стопанска система би трябвало да бъде осъвременена. В момента страната създава по-прости артикули, които са в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от Европейски Съюз, която да има по-малък износ на високотехнологични артикули като България. Заради неприятна инфраструктура и огромна корупция, България има дребна притегателна мощ за задгранични вложители.
Образованието като основен проблем
За да вдигне продуктивността си на мечтаното равнище, България ще би трябвало да вземе ограничения, с цел да подсигурява, че популацията може да посрещне потребностите на пазара на труда. Компаниите, които желаят да основават и създават сложни артикули, се нуждаят от опитни служащи, като да вземем за пример мениджъри, инженери и компютърни експерти.
България има прекомерно малко такива. Това е по този начин, защото просветителната система колкото да се оправя с това да дава най-рудиментарни умения и знания на учениците. На интернационалното оценяване PISA през 2015-та година, се оказа, че 40 % от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят елементарни текстове, да вземат решение лесни аритметични задания, както и да проумеят най-базовите научни концепции.
Една от аргументите за тези недостатъци е характерната конструкция на българската просветителна система. За една пета от учениците образованието приключва след шест или седем години в класната стая, което е доста по-рано, в сравнение с условия най-малко за довеждане докрай на 16. На 16 годишна възраст те минават в професионално учебно заведение. Учебните стратегии на тези учебни заведения са едва насочени към потребностите на пазара.
Все още няма съдействие сред работодатели, политици и просветителни институции, когато стане въпрос за образуване на образователните стратегии. Още повече, че занятията с практическа ориентировка в учебно заведение, както и неналичието на ясно дефинирани стандарти, също пречат доста. Въпреки огромния брой начинания и реформени стратегии през миналите години, обстановката не се е трансформирала доста.
По сходен метод висшето обучение способства малко за модернизацията на стопанската система. Не единствено, че качеството на научните проучвания и преподаването, е по-лошо, в сравнение с в другите страни на Европейски Съюз, само че и студентите постоянно избират компетентност, за които има по-малко търсене, като да вземем за пример филантропичните.
Поради тази причина, огромен брой завършващи висше обучение работят специалности, които са под равнището на професионалната им подготовка. В Националната си тактика за развиване на висшето обучение, България се пробва да насърчи студентите да се ориентират към специалности с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.
Тъй като ще отнеме няколко години да се видят положителни резултати от тези начинания, уменията на актуалната работна мощ би трябвало да се развият посредством в допълнение образование. Голямата потребност се вижда от европейското изследване, което демонстрира, че две трети от българите сред 25 и 64-годишна възраст, не знаят по какъв начин да употребяват вярно компютрите и интернет. Всеки месец едвам 2 % от работоспособното население се записва за присъединяване в курсове по компютърна просветеност. Броят в Европейски Съюз приблизително е 11 %.
Друг евентуален запас за превъзмогване на демографската промяна може да бъде издирван измежду тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от популацията сред 25 и 64 принадлежи на този „ спокоен “ запас. Много дами не работят поради фамилни задължения. В България има и още една специфична причина. Страната има най-дългите майчински в света – цели 410 дни. По време на този интервал дамите взимат 90 % от заплатата си. Майките и бащите могат да отсъстват 320 дни поради родителските си отговорности от работа. Поради тази причина доста дами напущат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите постоянно се пенсионират преди пенсионната възраст, с цел да оказват помощ при гледането на внуците си или по-стари фамилни членове.
Неравностойни при всяко състояние
Бедността е огромен проблем в България. Тя обаче не визира всички сегменти на обществото еднообразно. Циганите, които са от 5 до 10% от популацията, са изключително застрашени. През 2011 три четвърти от тях са живеели в условия без най-основни неща като тоалетна, кухня, душ или електричество. Само половината от тях имат здрави осигуровки, а продължителността на живота им е с 10 години по-малка от тази на българите.
Тъй като рядко получават каквото и да е обучение, те постоянно са безработни или заети в нископлатени специалности. Само 10 % приключват приблизително обучение. Близо две трети от ромите сред 16-24 годишна възраст нито се образоват, нито работят.
В България има огромен брой спонсорирани от страната и НПО-тата начинания, чиято цел е да им помогне. Образователните проекти тук играят основна роля. Заедно с неофициални планове като летни учебни заведения или стратегии за родители, промените в системата имат за цел да задържат децата в учебно заведение допустимо най-дълго. Правителството вкара наложителна двегодишна предучилищна стратегия, както и целодневни учебни заведения.
Семействата в потребност получават обществени помощи единствено, в случай че детето им посещава учебно заведение. Частният бранш към този момент също провежда обучителни стратегии, с цел да могат ромите да се осъществят. Подобни старания не се вършат без бездънен претекст. Циганите са към 19 % от хората, които идват на пазара на труда. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство, може да е доста значимо за бъдещето на страната.
Средно българите са имали едвам 4300 евро разполагаем годишно. Средностатистическата сума за Европейски Съюз е била шест пъти повече. Въпреки това, българите бяха оптимистично настроени за бъдещето си, тъй като през годините се случиха доста усъвършенствания. От началото на 21-век Брутният вътрешен продукт на страната набъбна с 50 %. Броят на работещите се усили с половин милион, а безработицата падна от 20 % (2001 година) до към седем. Обещанията за разцвет, обещани от политическата промяна през 90-те бяха изпълнени, а участието в Европейски Съюз бе признакът и признанието на този триумф.
За страдание, с началото на международната икономическа рецесия, България понесе тежък удар. От 2008-ма до 2009-та Брутният вътрешен продукт се сви с четири %. Хиляди работни места бяха изгубени, най-много в браншове, които преди този момент се радваха на триумф – строителството, търговията, текстила и туризма. Броят на работещите в България през днешния ден, е с 330 хиляди души по-малко, в сравнение с през 2008-ма година. Близо 40 % от популацията е застрашено от беднотия и обществено изключване, а България остава най-бедната страна в Европейски Съюз.
Демографските промени пречат на възможностите за разцвет
Демографското развиване на страната прави мъчно и неотложно да се съкрати разликата в благосъстоянието с останалата част от Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като България претърпява необикновена демографска промяна. Не единствено, че българките имат по-малко деца, като всички други европейки, само че и здравната система е толкоз разнебитена, че България има втората най-ниска дълготрайност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години. През първите 10 години от европейското си участие, България загуби 4,4 % от популацията си поради повече смъртни случаи, в сравнение с раждания. Това е повече от всяка друга страна в Европейски Съюз.
В допълнение към това, хиляди жители емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-много жителите на по-бедните северни елементи на страната. Тъй като доста всред тях са младежи, намаляването и застаряването на популацията се ускоряват още повече. България е петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години.
Смята се, че вследствие на тези демографски развития, през 2050-та година популацията ще бъде едвам 5,6 милиона души. Това е с 1,5 милиона по-малко, в сравнение с през днешния ден. В подобен случай ще има единствено 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента този брой към момента е три към едно. Тези числа демонстрират, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, в сравнение с в Германия, която сега е отличник по междинна възраст за Европейски Съюз. Освен това, България ще бъде по-сериозно наранена, в сравнение с Германия, тъй като популацията на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е напълно друга в България, където 46 % от жителите са застрашени от беднотия на старини.
Предвид тези развития става извънредно неотложно да се затвори разликата в благосъстоянието с другите страни. Тук ключът е продуктивността, което ще рече средностатистическата продуктивност на работещите. Смята се, че продуктивността ще би трябвало да се усилва с по 4 % годишно, с цел да може България да доближи междинните равнища на Европейски Съюз през 2040 година. За страдание, сред 2010-та и 2015-та продуктивността е растяла единствено с 2,5 % годишно.
За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската стопанска система би трябвало да бъде осъвременена. В момента страната създава по-прости артикули, които са в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от Европейски Съюз, която да има по-малък износ на високотехнологични артикули като България. Заради неприятна инфраструктура и огромна корупция, България има дребна притегателна мощ за задгранични вложители.
Образованието като основен проблем
За да вдигне продуктивността си на мечтаното равнище, България ще би трябвало да вземе ограничения, с цел да подсигурява, че популацията може да посрещне потребностите на пазара на труда. Компаниите, които желаят да основават и създават сложни артикули, се нуждаят от опитни служащи, като да вземем за пример мениджъри, инженери и компютърни експерти.
България има прекомерно малко такива. Това е по този начин, защото просветителната система колкото да се оправя с това да дава най-рудиментарни умения и знания на учениците. На интернационалното оценяване PISA през 2015-та година, се оказа, че 40 % от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят елементарни текстове, да вземат решение лесни аритметични задания, както и да проумеят най-базовите научни концепции.
Една от аргументите за тези недостатъци е характерната конструкция на българската просветителна система. За една пета от учениците образованието приключва след шест или седем години в класната стая, което е доста по-рано, в сравнение с условия най-малко за довеждане докрай на 16. На 16 годишна възраст те минават в професионално учебно заведение. Учебните стратегии на тези учебни заведения са едва насочени към потребностите на пазара.
Все още няма съдействие сред работодатели, политици и просветителни институции, когато стане въпрос за образуване на образователните стратегии. Още повече, че занятията с практическа ориентировка в учебно заведение, както и неналичието на ясно дефинирани стандарти, също пречат доста. Въпреки огромния брой начинания и реформени стратегии през миналите години, обстановката не се е трансформирала доста.
По сходен метод висшето обучение способства малко за модернизацията на стопанската система. Не единствено, че качеството на научните проучвания и преподаването, е по-лошо, в сравнение с в другите страни на Европейски Съюз, само че и студентите постоянно избират компетентност, за които има по-малко търсене, като да вземем за пример филантропичните.
Поради тази причина, огромен брой завършващи висше обучение работят специалности, които са под равнището на професионалната им подготовка. В Националната си тактика за развиване на висшето обучение, България се пробва да насърчи студентите да се ориентират към специалности с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.
Тъй като ще отнеме няколко години да се видят положителни резултати от тези начинания, уменията на актуалната работна мощ би трябвало да се развият посредством в допълнение образование. Голямата потребност се вижда от европейското изследване, което демонстрира, че две трети от българите сред 25 и 64-годишна възраст, не знаят по какъв начин да употребяват вярно компютрите и интернет. Всеки месец едвам 2 % от работоспособното население се записва за присъединяване в курсове по компютърна просветеност. Броят в Европейски Съюз приблизително е 11 %.
Друг евентуален запас за превъзмогване на демографската промяна може да бъде издирван измежду тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от популацията сред 25 и 64 принадлежи на този „ спокоен “ запас. Много дами не работят поради фамилни задължения. В България има и още една специфична причина. Страната има най-дългите майчински в света – цели 410 дни. По време на този интервал дамите взимат 90 % от заплатата си. Майките и бащите могат да отсъстват 320 дни поради родителските си отговорности от работа. Поради тази причина доста дами напущат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите постоянно се пенсионират преди пенсионната възраст, с цел да оказват помощ при гледането на внуците си или по-стари фамилни членове.
Неравностойни при всяко състояние
Бедността е огромен проблем в България. Тя обаче не визира всички сегменти на обществото еднообразно. Циганите, които са от 5 до 10% от популацията, са изключително застрашени. През 2011 три четвърти от тях са живеели в условия без най-основни неща като тоалетна, кухня, душ или електричество. Само половината от тях имат здрави осигуровки, а продължителността на живота им е с 10 години по-малка от тази на българите.
Тъй като рядко получават каквото и да е обучение, те постоянно са безработни или заети в нископлатени специалности. Само 10 % приключват приблизително обучение. Близо две трети от ромите сред 16-24 годишна възраст нито се образоват, нито работят.
В България има огромен брой спонсорирани от страната и НПО-тата начинания, чиято цел е да им помогне. Образователните проекти тук играят основна роля. Заедно с неофициални планове като летни учебни заведения или стратегии за родители, промените в системата имат за цел да задържат децата в учебно заведение допустимо най-дълго. Правителството вкара наложителна двегодишна предучилищна стратегия, както и целодневни учебни заведения.
Семействата в потребност получават обществени помощи единствено, в случай че детето им посещава учебно заведение. Частният бранш към този момент също провежда обучителни стратегии, с цел да могат ромите да се осъществят. Подобни старания не се вършат без бездънен претекст. Циганите са към 19 % от хората, които идват на пазара на труда. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство, може да е доста значимо за бъдещето на страната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ