Стефан Стоянов: Гърция има повече танкове от Великобритания, Франция и Италия взети заедно
Когато приказваме за Гърция, би трябвало да имаме поради огромните разлики във военно и дипломатическо отношение, които тя има с останалите балкански страни, в това число България.
Нашите южни съседи имат извънредно добра дипломация. Нейните цели остават релативно неизменими и се дефинират от историческото съществуване, културата, цивилизационната устременост на актуалната гръцка страна. По-интересното в тази ситуация е по какъв начин тя осъществя тези цели.
Поради извънредно високото равнище на гръцката дипломация има тематики, които не биха могли да бъдат квалифицирани като отворени. Те са подминават без да се отдава огромно публично внимание на тях и гръцката страна доста постоянно ги взема решение по един удобен за нея метод, без това да провокира спорове и някакво остатъчно отрицателно въздействие в публичното схващане.
Прочутият Коридор №8 е образец за метода, по който гръцката дипломация дейно взема решение своите въпроси. Този въпрос не се слага на отворено разискване, той не е в публичното пространство. От десетилетия гръцката страна не желае развиване на Коридор №8, тъй като този план е в директна конкуренция с техния Егнатия одос, което, съгласно ползите на Атина, е по-добрият метод Европа да бъде обвързвана с Близкия изток през Гърция.
Гърците работят освен на политическо, само че и на техническо равнище в редица комисии и институции на Европейски Съюз и други интернационалните организации. Бюрокрацията също може да подкрепя или пречи на дадени решения, които се взимат на политическо равнище.
Гърция, за разлика от някои други балкански страни, също по този начин е забележителна военна мощ. Страната разполага с повече танкове, в сравнение с Англия, Франция и Италия взети дружно. Тя има и мощни Военновъздушни сили с над 620 бойни самолета. По времето, когато бях дипломат в Атина, тогавашният министър председател след аудиенция във Вашингтон разгласи, че ще бъдат закупени 40 изтребителя F-16. Това не беше никакъв въпрос, до момента в който в България виждате какво става единствено за няколко самолета – въпрос, който се разисква на всички равнища.
Гърция е страна, която има самочувствието, че нейната история се учи в развитите страни. Това е страна, където всеки жител знае, че езикът на Библията е гръцкият. Един огромен % от научните понятия, които използваме, са с гръцки генезис. Гърците се придържат към античния принцип, че грък е този, който има гръцки традиции, вяра и обучение.
В Гърция има една страст към християнското минало на Балканите и към Византия, която съгласно тях е средновековната гръцка страна. По същия метод, при образуването на гръцката национална еднаквост, ценностната система се оформя от безконечните неща, а те са свързани с духовното. Вечни са каноните на църквата. Нацията е безконечна, а формата на държавното ръководство има временен темперамент: в древността са съществували градовете-полиси, през Средновековието – Византийската империя, през днешния ден има парламентарна република. Има две разнообразни думи – глава на нацията и президента. Традиционно глава на нацията е вселенският патриарх, а сега държавен глава е президентът на Републиката /преди няколко десетилетия беше монархът/. Константинопол, който отвън Гърция назовават Истанбул, е столицата на нацията, а Атина е столицата на актуалната гръцка страна.
България няма ясна дефиниция на интереса. В Гърция ползата е доста по-ясно дефиниран. Политическите партии са извънредно обединени във връзка с националните ползи и цели, само че се разграничават единствено по тактиката за тяхното реализиране. В Гърция външнополитическите дейности не се употребяват за вътрешнополитически тяснопартийни цели. Много ясно обрисувани цели, доста ясно обрисувани външнополитически ползи и нито една политическа партия не си разрешава да ги наруши. Изключително пагубно е за една страна, когато някой политик употребява самоцелно външната политика за извличане на въздействие вътре в страната. Ние в България, за жалост, сме го следили в нашата модерна история. /БГНЕС
———–
Стефан Стоянов, политик и посланик. Той е бил член на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили /1989-1990 г./, участник в Кръглата маса /1990 г./, народен представител в VII Велико народно събрание и дипломат в Гърция /2002-2006 г./ Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Нашите южни съседи имат извънредно добра дипломация. Нейните цели остават релативно неизменими и се дефинират от историческото съществуване, културата, цивилизационната устременост на актуалната гръцка страна. По-интересното в тази ситуация е по какъв начин тя осъществя тези цели.
Поради извънредно високото равнище на гръцката дипломация има тематики, които не биха могли да бъдат квалифицирани като отворени. Те са подминават без да се отдава огромно публично внимание на тях и гръцката страна доста постоянно ги взема решение по един удобен за нея метод, без това да провокира спорове и някакво остатъчно отрицателно въздействие в публичното схващане.
Прочутият Коридор №8 е образец за метода, по който гръцката дипломация дейно взема решение своите въпроси. Този въпрос не се слага на отворено разискване, той не е в публичното пространство. От десетилетия гръцката страна не желае развиване на Коридор №8, тъй като този план е в директна конкуренция с техния Егнатия одос, което, съгласно ползите на Атина, е по-добрият метод Европа да бъде обвързвана с Близкия изток през Гърция.
Гърците работят освен на политическо, само че и на техническо равнище в редица комисии и институции на Европейски Съюз и други интернационалните организации. Бюрокрацията също може да подкрепя или пречи на дадени решения, които се взимат на политическо равнище.
Гърция, за разлика от някои други балкански страни, също по този начин е забележителна военна мощ. Страната разполага с повече танкове, в сравнение с Англия, Франция и Италия взети дружно. Тя има и мощни Военновъздушни сили с над 620 бойни самолета. По времето, когато бях дипломат в Атина, тогавашният министър председател след аудиенция във Вашингтон разгласи, че ще бъдат закупени 40 изтребителя F-16. Това не беше никакъв въпрос, до момента в който в България виждате какво става единствено за няколко самолета – въпрос, който се разисква на всички равнища.
Гърция е страна, която има самочувствието, че нейната история се учи в развитите страни. Това е страна, където всеки жител знае, че езикът на Библията е гръцкият. Един огромен % от научните понятия, които използваме, са с гръцки генезис. Гърците се придържат към античния принцип, че грък е този, който има гръцки традиции, вяра и обучение.
В Гърция има една страст към християнското минало на Балканите и към Византия, която съгласно тях е средновековната гръцка страна. По същия метод, при образуването на гръцката национална еднаквост, ценностната система се оформя от безконечните неща, а те са свързани с духовното. Вечни са каноните на църквата. Нацията е безконечна, а формата на държавното ръководство има временен темперамент: в древността са съществували градовете-полиси, през Средновековието – Византийската империя, през днешния ден има парламентарна република. Има две разнообразни думи – глава на нацията и президента. Традиционно глава на нацията е вселенският патриарх, а сега държавен глава е президентът на Републиката /преди няколко десетилетия беше монархът/. Константинопол, който отвън Гърция назовават Истанбул, е столицата на нацията, а Атина е столицата на актуалната гръцка страна.
България няма ясна дефиниция на интереса. В Гърция ползата е доста по-ясно дефиниран. Политическите партии са извънредно обединени във връзка с националните ползи и цели, само че се разграничават единствено по тактиката за тяхното реализиране. В Гърция външнополитическите дейности не се употребяват за вътрешнополитически тяснопартийни цели. Много ясно обрисувани цели, доста ясно обрисувани външнополитически ползи и нито една политическа партия не си разрешава да ги наруши. Изключително пагубно е за една страна, когато някой политик употребява самоцелно външната политика за извличане на въздействие вътре в страната. Ние в България, за жалост, сме го следили в нашата модерна история. /БГНЕС
———–
Стефан Стоянов, политик и посланик. Той е бил член на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили /1989-1990 г./, участник в Кръглата маса /1990 г./, народен представител в VII Велико народно събрание и дипломат в Гърция /2002-2006 г./ Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ