Смъртта на диктаторите
Когато един човек е виновен за гибелта на стотици хиляди човешки същества, е заслужено да се чака, че този сатрап няма да почине умерено в леглото си от естествена гибел. Както се споделя: „ Който вади меч, от меч умира “. Статистиката обаче е красноречива – доста от най-жестоките диктатори умират от напреднала възраст или болести.
Изследване на живота и гибелта на диктаторите, направено от аналитика Матю Уайт, демонстрира, че близо 60 % от най-жестоките пълководци и злодеи в човешката история в действителност са изживели своето: " и заживели щастливо “.
Данните от изследването на Уайт демонстрират, че справедливостта рядко спечелва, само че когато това се случи, гибелта на злодеите е мъчителна и най-много заслужена. Ето някои от най-интересните истории за това, по какъв начин 5 от най-жестоките и кръвожадни модерни водачи са „ ритнали камбаната “.
Йосиф Висарионович Сталин, Съюз на съветските социалистически републики (1878-1953)
Точната численост на жертвите на сталинизма не е известна, само че по данни на историците Сталин е виновен директно за гибелта на близо 3 милиона души на територията на някогашния Съветски съюз. Според историците косвените жертви на сталинизма са сред 15 и 20 милиона. Жертвите на режима намират гибелта си или в резултат на директна екзекуция или в някои от лагерите на гибелта, които са работили на територията на Съюз на съветските социалистически републики.
От своя страна диктаторът доживява до 75-годишна възраст. В късните часове на 1-и март 1953 година Сталин се отдръпва в покоите си след изобилна вечеря с политическите си съветници. Когато на сутринта на 2-и март политикът не излиза от стаята си в нормалния час, съветниците и защитата му са обезпокоени. Те обаче са прекомерно уплашени, с цел да влязат и да ревизират каква е повода за нарушаването на рутината.
До късните часове на деня никой не се осмелява да влезе в спалнята на грузинския деспот. Едва към 11 часа вечерта на 2-и март защитата му се осмелява да влезе в персоналните му палати. Те откриват Сталин в безпомощно положение, прострян в локва от личната му урина.
Диктаторът е получил солиден инсулт. Съдейки по счупения часовник наоколо до него, това е станало към 6.30 сутринта на 2-и март. Чудовищният сатрап се мъчи още три дни и на 5-и март издъхва в ръцете на щерка си Светлана.
Франциско Франко, Испания (1892-1975)
Испанският деспот Франциско Франко е отпред на Република Испания от 1939 година до гибелта си през 1975 година. Франко е прочут с наказателните ограничения, които подхваща против политическите си съперници. Той цензурира изявленията им, основава политически концентрационни лагери, в които изпраща съперниците на политиката си. Франко възвръща смъртното наказване в Испания и го ползва изключително постоянно във връзка с съперниците си и инакомислещите.
Испанският деспот доживява до почетната 82-годишна възраст. Когато Франко навлиза в 70-ата си годишнина, здравето му се утежнява доста и той се отдръпва от дейните политически действия. Диагностициран е с заболяването на Паркинсон. На 30-и октомври 1975 година изпада в кома. Угасва безшумно в болница двадесет дни по-късно на 82-годишна възраст.
Августо Пиночет, Чили (1915-2006)
Нисичкият чилийски деспот застава отпред на страната си след боен прелом през 1973 година. По време на неговия режим хиляди жители на Чили са подложени на репресии, гонения, противозаконни мъчения. Точната численост на убитите не е ясна. През 1990 година Пиночет непринудено сдава властта на демократично определения президент Парицио Азокар.
Въпреки доброволното отдръпване от политическата сцена, организациите за отбрана на човешките права го преследват до гибелта му. През 1998 година Пиночет е подложен под домакински арест в къщата си във Англия. Две години по-късно е върнат в Чили, където още веднъж е под домакински арест, поради влошено здравословно положение.
Докато го съдят за 36 случая на похищение, 23 случая на изтезания и едно ликвидиране, Пиночет получава инфаркт. И умира заобиколен от околните си в болнична стая.
Иди Амин, Уганда (1925-2003)
Стотици хиляди поданици на бедната африканска страна Уганда умират в границите на ръководството на кървавия деспот Иди Амин, който застава отпред на страната след боен прелом през 1971 година. Амин е свален и изпратен в заточение през 1979 година. Установява се в Джеда, Саудитска Арабия, където живее до края на живота си в благоденствие.
Иди Амин изпада в кома, вследствие на бъбречна непълнота, през юли 2003 година. Умира при започване на август в ръцете на петата си жена. Според докторите бъбречната непълнота е вследствие на свръхтеглото му. По това време Амин тежи близо 220 кг. Диктаторът умира на 80-годишна възраст.
Франсоа „ Папа Док “ Дювалие, Хаити (1907-1971)
Подобно на някои от останалите диктатори Франсоа „ Папа Док “ Дювалие идва на власт след изборна победа. Той е определен за президент на Хаити през 1957 година. Новоизбраният президент незабавно стартира да консолидира властта и да се отървава от политическите си съперници. Една част от тях изпраща в заточение, други са подложени на гонения и мъчения, а някои са непосредствено екзекутирани.
Дювалие, за който се знае, че е практикувал вуду-магии, постоянно театралничил с отрязаните глави на жертвите си. Чудовището от Хаити страда от едва сърце и редица сърдечни проблеми. През 1959 година инфаркт съвсем го убива, само че той оцелява. Смъртта му настава чак през 1971 година, в резултат на продължителен диабет и сърдечни проблеми.
