Анализ | Колко страшен е Китай
Когато Джо Байдън се срещне със Си Цзинпин в Сан Франциско тази седмица, залозите ще бъдат високи. Боевете в Близкия изток заплашват да се трансфорат в поредна сцена за съперничеството сред великите сили, като Съединени американски щати поддържат Израел, а Китай дружно с Русия задълбочават връзките с Иран. В Южнокитайско море Пекин предизвика филипинските кораби и пуска самолетите си рисково покрай американските. Следващата година ще тества китайско-американските връзки даже още повече. През януари претендент, който Пекин не харесва, може да завоюва президентските избори в Тайван. През по-голямата част от годината пък конкуренцията за Белия дом ще бъде доминирана от рецензии против Китай.
Антикитайският американски жар отчасти се дължи на промяна на предходното омаловажаване на икономическата, военна и идеологическа опасност, която съставлява автократичният колос. Опасността от Китай е действителна и има доста области, в които администрацията на Байдън би трябвало да се изправи против комунистическото управление. Но съществува и риск американското усещане за китайската мощ да провокира борба и в най-лошия случай предотвратим другояче спор. И Съединени американски щати се нуждаят от трезва преценка освен за мощните страни на Пекин, само че и за слабостите му.
Какви са тези недостатъци? Сред минимум познатите са военните дефекти. След десетилетия на рационализация китайската войска е голяма, даже застрашителна. С 2 млн. военнослужещи и годишен бюджет от 225 милиарда $ това е най-голямата войска и военноморска мощ в света, разполагаща със значително количество ракети. До 2030 година те могат да разполагат с 1000 нуклеарни бойни глави. Си Цзинпин желае да бъдат в положение да атакуван Тайван до 2027 година, споделят американски разузнавачи. Същевременно китайската войска излъчва силата си и в по-широк мащаб. Тя тормози китайските съседи в Южнокитайско море и влиза в спор с Индия. Има база в Африка и желае друга в Близкия изток.
Реклама
Но в случай че се вгледаме по-отблизо, се появяват проблеми. Просмукана от десетилетия със руска и по-късно с съветска военна доктрина, китайската войска пробва да схване уроците от Украйна и да координира взаимни интервенции сред службите, които биха били основни за евентуалната сполучлива инвазия в Тайван . Набирането на нови военнослужещи е мъчно. Въпреки напъните на филми като " Вълкът боец " да възхваляват военната кариера, която обаче е с незадоволително възнаграждение, китайската войска среща компликации в набирането на хора с професионални умения - от военни водачи до инженери. Освен това тя няма съвсем никакъв опит в бойна конюнктура - Си Цзинпин назовава това " заболяването на мирното време ". Най-смъртоносното събитие през миналите четири десетилетия бе избиването на личното й цивилно население при площад " Тянанмън " през 1989 година
Въпреки че Китай извърши технологически скокове като свръхзвуковите ракети, неговият военноиндустриален комплекс изостава в области като моторите за самолети и кораби, както и към момента разчита на някои машинни елементи от чужбина . Американското ембарго върху полупроводниците и разнообразни съставни елементи може да затруднят наваксването. Същевременно макар безкрайните прочиствания на Си Цзинпин корупцията е голяма.
Зад китайските военни и стопански недостатъци стои един бездънен проблем - превъзходството на властническата система на Си Цзинпин, която не разрешава сериозен вътрешнополитически спор.
Зад китайските военни и стопански недостатъци стои един бездънен проблем - превъзходството на властническата система на Си Цзинпин, която не разрешава сериозен вътрешнополитически спор. В резултат процесът по вземането на решения се утежнява. Икономическите технократи са заглушени от лоялистите. Смята се, че бойците прекарват една четвърт от времето си в политическо обучение, като четат такива вдъхновяващи писания като " Размислите на Си Цзинпин за заздравяването на армията ". Идеологията на китайския водач е, че водената от него партия би трябвало да командва всичко когато и да е.
Персонализираното ръководство е неприятно за Китай и заплашва останалия свят. Липсата на положителни препоръки може да докара до неверни преценки от страна на Си Цзинпин, както направи Путин с Украйна. Но въпреки всичко той може да бъде възпрян от образеца, че в случай че нападне Тайван, само че не успее да го покори, може да изгуби властта си. Едно нещо е ясно - макар периодическите и добре пристигнали прояви на градивна дипломация, стремежът на Си Цзинпин да подкопае демократичните полезности в световен мащаб няма да изчезне .
Реклама
Как би трябвало да отговорят Съединени американски щати? Разумно. Всяко прекалено твърдо деяние рискува да раздели американската мрежа от съюзи. И още по-лошо - прекомерно бързо една американска военна ескалация може да докара до ужасна война, в случай че Си Цзинпин я обърка с въведения към американска експанзия.
Вместо това Съединени американски щати би трябвало да калибрират своята политика към Китай в дълготраен проект. По отношение на стопанската система това значи отвореност, не изолираност. За да запазят своето икономическо и софтуерно преимущество, Съединени американски щати би трябвало да останат отворени за бизнеса, за разлика от Китай.
В боен аспект американците би трябвало да търсят въздържане, само че не и доминация. Администрацията на Байдън вярно продаде повече оръжие на Тайван, укрепи позициите си в Азия и възобнови отбранителните си съюзи там. Но Съединени американски щати би трябвало да избегнат нуклеарната конкуренция. Отношенията с Китай изискват реалистична преценка на неговите благоприятни условия. Добрата вест е, чекитайските недостатъци и грешките на Си Цзинпин дават на Запада време , с цел да се оправи със опасността, която Пекин съставлява.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Антикитайският американски жар отчасти се дължи на промяна на предходното омаловажаване на икономическата, военна и идеологическа опасност, която съставлява автократичният колос. Опасността от Китай е действителна и има доста области, в които администрацията на Байдън би трябвало да се изправи против комунистическото управление. Но съществува и риск американското усещане за китайската мощ да провокира борба и в най-лошия случай предотвратим другояче спор. И Съединени американски щати се нуждаят от трезва преценка освен за мощните страни на Пекин, само че и за слабостите му.
Какви са тези недостатъци? Сред минимум познатите са военните дефекти. След десетилетия на рационализация китайската войска е голяма, даже застрашителна. С 2 млн. военнослужещи и годишен бюджет от 225 милиарда $ това е най-голямата войска и военноморска мощ в света, разполагаща със значително количество ракети. До 2030 година те могат да разполагат с 1000 нуклеарни бойни глави. Си Цзинпин желае да бъдат в положение да атакуван Тайван до 2027 година, споделят американски разузнавачи. Същевременно китайската войска излъчва силата си и в по-широк мащаб. Тя тормози китайските съседи в Южнокитайско море и влиза в спор с Индия. Има база в Африка и желае друга в Близкия изток.
Реклама
Но в случай че се вгледаме по-отблизо, се появяват проблеми. Просмукана от десетилетия със руска и по-късно с съветска военна доктрина, китайската войска пробва да схване уроците от Украйна и да координира взаимни интервенции сред службите, които биха били основни за евентуалната сполучлива инвазия в Тайван . Набирането на нови военнослужещи е мъчно. Въпреки напъните на филми като " Вълкът боец " да възхваляват военната кариера, която обаче е с незадоволително възнаграждение, китайската войска среща компликации в набирането на хора с професионални умения - от военни водачи до инженери. Освен това тя няма съвсем никакъв опит в бойна конюнктура - Си Цзинпин назовава това " заболяването на мирното време ". Най-смъртоносното събитие през миналите четири десетилетия бе избиването на личното й цивилно население при площад " Тянанмън " през 1989 година
Въпреки че Китай извърши технологически скокове като свръхзвуковите ракети, неговият военноиндустриален комплекс изостава в области като моторите за самолети и кораби, както и към момента разчита на някои машинни елементи от чужбина . Американското ембарго върху полупроводниците и разнообразни съставни елементи може да затруднят наваксването. Същевременно макар безкрайните прочиствания на Си Цзинпин корупцията е голяма.
Зад китайските военни и стопански недостатъци стои един бездънен проблем - превъзходството на властническата система на Си Цзинпин, която не разрешава сериозен вътрешнополитически спор.
Зад китайските военни и стопански недостатъци стои един бездънен проблем - превъзходството на властническата система на Си Цзинпин, която не разрешава сериозен вътрешнополитически спор. В резултат процесът по вземането на решения се утежнява. Икономическите технократи са заглушени от лоялистите. Смята се, че бойците прекарват една четвърт от времето си в политическо обучение, като четат такива вдъхновяващи писания като " Размислите на Си Цзинпин за заздравяването на армията ". Идеологията на китайския водач е, че водената от него партия би трябвало да командва всичко когато и да е.
Персонализираното ръководство е неприятно за Китай и заплашва останалия свят. Липсата на положителни препоръки може да докара до неверни преценки от страна на Си Цзинпин, както направи Путин с Украйна. Но въпреки всичко той може да бъде възпрян от образеца, че в случай че нападне Тайван, само че не успее да го покори, може да изгуби властта си. Едно нещо е ясно - макар периодическите и добре пристигнали прояви на градивна дипломация, стремежът на Си Цзинпин да подкопае демократичните полезности в световен мащаб няма да изчезне .
Реклама
Как би трябвало да отговорят Съединени американски щати? Разумно. Всяко прекалено твърдо деяние рискува да раздели американската мрежа от съюзи. И още по-лошо - прекомерно бързо една американска военна ескалация може да докара до ужасна война, в случай че Си Цзинпин я обърка с въведения към американска експанзия.
Вместо това Съединени американски щати би трябвало да калибрират своята политика към Китай в дълготраен проект. По отношение на стопанската система това значи отвореност, не изолираност. За да запазят своето икономическо и софтуерно преимущество, Съединени американски щати би трябвало да останат отворени за бизнеса, за разлика от Китай.
В боен аспект американците би трябвало да търсят въздържане, само че не и доминация. Администрацията на Байдън вярно продаде повече оръжие на Тайван, укрепи позициите си в Азия и възобнови отбранителните си съюзи там. Но Съединени американски щати би трябвало да избегнат нуклеарната конкуренция. Отношенията с Китай изискват реалистична преценка на неговите благоприятни условия. Добрата вест е, чекитайските недостатъци и грешките на Си Цзинпин дават на Запада време , с цел да се оправи със опасността, която Пекин съставлява.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ