Когато човек взима решение да се разведе, той е сигурен,

Когато човек взима решение да се разведе, той е сигурен, че връзката е завършила и че би трябвало да се раздели с половинката си. Но изследванията демонстрират, че една трета от разведените двойки съжаляват за решението си. Защо доста хора след това считат развода за неточност?

Проведените анкети демонстрират три съществени аргументи за жалост за завършилия брак:

1. Отношенията с децата. След време разбираме, че децата ни не са претърпели развода толкоз леко, колкото сме се надявали да стане това. Често някогашните съпрузи са принудени да разделят имущество или да сменят местожителството, при което детето губи освен родителя, който си потегля, само че и родния си дом. Освен това децата могат да не простят на индивида, който напуща фамилията. Най-често в тази роля се оказва бащата – и връзките му с децата се усложняват. Но от време на време „ неприятна “ излиза и майката, която съгласно детето е принудила баща да си отиде.



2. Липса на непосредственост с новия сътрудник. По равнище на напрежението разводът стои на второ място (на първо място е гибел на партньора). На човек са му нужни приблизително три години, с цел да преодолее болката и да продължи напред. Опитът обаче демонстрира, че множеството разведени си търсят нов сътрудник и даже се женят още година-две след раздялата.

Към това решение ги тласка възприятието за самотност и празнина, а от време на време и финансовите компликации. Старите проблеми се задълбочават от това, че човек не си е дал време да ги осъзнае. Те навлизат с нова мощ в новата връзка, за която разведеният не е подготвен душевен. Затова с новия сътрудник внезапно се усеща по-нещастен, в сравнение с е бил в унищожения си брак.

3. Носталгия по предишното. Времето и дистанцията ни разрешават да забележим в нова светлина колегата, който сме изгубили. Той стартира да ни липсва. Излизаме с други хора и внезапно осъзнаваме какъв брой прелестни качества не сме ценили у някогашната си половинка, съжаляваме, че сме приемали положителното като даденост.

Самият бракоразвод – мнение от експерти

До бракоразвод най-често се стига вследствие на изострен прочувствен спор. Но след известно време афектът губи силата си, човек е податлив да не помни обидите. Някои от тях просто ги надраства, преосмисляйки предишното. Други ги пренебрегва, когато се задействат неговите психични защитни механизми. Трети се изместват от нови проблеми, които ангажират напълно вниманието му.

Хората, които съжаляват за развода, се сблъскват с обстоятелството, че след вземането на това извънредно решение животът им не е станал по-щастлив. Причина за страданията им постоянно е недоволството от себе си, което се проектира върху недоволството от колегата и брака.



След разлъка човек търси разтуха в спомените си, до момента в който същинското му избавление е готовността за дълбока личностна смяна. Първото импулсивно предпочитание да зачеркнеш колегата от спомените си повлича и отказване на онази част от теб, която е била обвързвана с несполучливата връзка. Опитваш се да забравиш един въпреки и мъчителен, само че значим житейски опит.

Последвалото страдание за развода е сигнал – в случай че искаш да продължиш напред, е значимо да приемеш онази отхвърлена дружно с колегата и брака част от личността ти, от твоя опит. Този стадий на сбогуване с предишното е нужен за осмисляне на сегашното. Можем да го преживеем и дълги години след развода.

Разбира се, колкото по-рано – толкоз по-добре. Но всеки човек си има своя темп на придвижване. Важното е в последна сметка да се стигне до това. Ако хората не си признаят, че съжаляват, това може подсъзнателно да съсипе идната връзка или да прерасне в прикрито неодобрение от новия сътрудник. А това неодобрение във всеки един миг може да докара до следващия унищожителен спор.