Дъщерята не ни покани на сватбата
Когато бях млада си мечтаех да пребивавам в столицата, да бъда градска дама – с маникюр, съвършена визия и в идеална форма. Но любовта прекатурва всичко. Влюбих се в мъж от село и се реалокирах да пребивавам при него. Забравих за фантазиите си, само че открих същинска поддръжка и обич. Какво друго му би трябвало на човек в този живот.
Родих наследник и щерка. Дъщерята е с 8 години по-голяма от сина. От дете си мечтаеше да замине да живее в града. Виждах себе си в нея, какъв брой доста наподобява на мен. Затова с мъжа ми спестявахме пари, с цел да можем да я изпратим да учи.
Дъщеря ни отпътува да учи в столицата. Толкова доста се гордеехме с нея. Да, мъчно ни беше да плащаме образованието й, както и да я устояваме. Но бяхме сигурни, че ще приключи образованието си, ще си откри добра работа и ще оказва помощ на брат си, както и на нас, когато остареем.
За цялото си образование тя се прибра вкъщи единствено два пъти. Винаги споделяше, че има доста да учи и ние не се сърдехме. Междувременно й изпращахме пари непрекъснато. Брат й беше лишен от доста неща – всичко това в името на образованието на по-голямата му сестра.
След университета Елена си откри хубава работа. Чакахме я да ни пристигна на посетители, само че тя още веднъж беше непрекъснато заета. По телефона ми сподели, че има гадже. Мъжът е с 10 години по-голям. Не го утвърдих, само че не й споделих нищо. Тя сподели, че доста го обича и че е почитан столичен предприемач.
Вижте още: Сгреших, че се омъжих
Няколко месеца нямаше вести от щерка ми. Един ден тя се обади и сподели, че към този момент е омъжена. Имало е женитба, само че не бяхме поканени. Не ни е поканила, тъй като всички посетители били от богати фамилии, а ние сме елементарни хора от село. Когато я попитах по кое време ще пристигна при нас, тя още веднъж отговори, че е заета. Тогава разбрах, че сме изгубили щерка си, за която пожертвахме всичко. Вече я няма в живота ни.
