Като бях малка, татко винаги намираше време за мен. Но не очаквах, че ще дойде и това време
Когато бях малко момиче си припомням, че татко ми, когато поправяше нещо, всякога ме молеше да държа чука и тогава имахме време за радушен диалог.
Никога не съм виждала татко ми да пие или да излиза цяла нощ с другари, всичко, което правеше, откакто се прибираше от работа, беше да се грижи за фамилията си.
Пораснах и отпътувах за университета и от този момент татко ми ми се обаждаше всяка неделя заран, без значение от всичко. А когато след няколко години купих къща, татко ми я боядиса самичък за три дни на 40-градусова горещина.
Всичко, което изиска, беше да му държи стълбата и да приказвам с него. Но бях прекомерно заета през тези дни и не намирах време да приказвам с татко си.
Преди четири години татко ми ме посети. Прекара доста часове с щерка ми на люлките. Той ме помоли да му донеса чаша чай и да поговоря с него, само че трябваше да се приготвя за пътешестване, тъй че не открих време за дълъг диалог този ден.
Една неделна заран организирахме телефонен диалог, както нормално – забелязах, че татко ми беше не запомнил някои неща, които неотдавна обсъждахме. Бързах както нормално, тъй че диалогът ни беше къс.
Няколко часа по-късно същия ден получих телефонно позвъняване и ми споделиха, че татко ми е признат в болничното заведение с аневризма. Веднага купих самолетен билет и по пътя си мислех за всички пропуснати срещи и за молбите на татко ми да приказвам с него.
След гибелта му научих доста повече за него и още повече за себе си. Всичко, което в миналото е желал от мен, е моето време. И в този момент цялото ми внимание всеки ден принадлежи на него.
Намерете време за значимите неща и срещи в живота си, до момента в който към момента има време. Отдайте го на тези, които са значими за вас.
