Инвеститорите на дребно имат нов изненадващ фаворит: краткосрочни облигации
Когато американските държавни облигации (или t-bills) за финален път даваха толкоз рентабилност, колкото през днешния ден - 5.5% - играчите изпитваха облекчение, че светът не е погубен от бъга на новото хилядолетие, Destiny`s Child бяха на върха на класациите, а dotcom балонът бързо се надуваше. Скорошният скок в доходността на държавните скъпи бумаги е незабравим (вижте графиката).
И въпреки всичко банковите инвеститори усещат единствено дребна част от това покачване. Средната американска спестовна сметка носи рентабилност от едвам 0.45%. Инвеститорите също пропущат. За първи път от повече от две десетилетия в края на предходната година възвращаемостта, препоръчана от шестмесечните държавни облигации, надмина облагите на фирмите от s&p 500.
Така че вложителите на дребно търсят разновидности. Платформите за търговия трансфораха продуктите с краткосрочни облигации в съществена част от предлагането си. Реклами на Public, една такава платформа, питат слушателите на подкасти дали са наясно с оскъдния % на спестявания по техните депозитни сметки. Въпреки че са налични на платформата едвам от март, държавните скъпи бумаги към този момент са нейният най-купуван актив. Един на всеки 10 нови консуматори ги купува като първа договорка.
Търсенето на облигации отразява по-широка миграция към сигурни, високодоходни варианти. Фондовете на паричния пазар влагат в нискорискови, краткотрайни принадлежности, в това число държавни скъпи бумаги. Повече от 880 милиарда $ бяха добавени към такива фондове тази година, което докара общата им стойност до най-високото равнище за всички времена от 5.7 трлн. $. Както при краткосрочните държавни бонове, фондовете на паричния пазар са привлекателни за спестителите, тъй като са мощно ликвидни, което значи, че парите могат да бъдат изтеглени бързо, в случай че е належащо.
Реклама
Нарастващата известност на сходни други възможности разстройва логиката на банкирането на дребно. Банките се измъкват, като дават лихвени проценти много под равнищата, които получават от кратковременен държавен дълг, защото - както се показва в рекламите на Public - много инвеститори просто не обръщат доста внимание. Смята се, че като изсмукват депозити от банковата система, фондовете на паричния пазар са съдействали за финансовата неустойчивост напролет.
Разрастването на платформите за търговия на дребно улесни вложителите да трансферират средства от банковите си сметки към кратковременен държавен дълг. Това може в допълнение да подкопае лихвите по депозитите, които те ще одобряват от банките, и да направи държавните облигации по-голяма част от портфейлите за вложения на дребно. След това спестителите ще пеят дружно с една от най-хубавите мелодии на Destiny`s Child - Bills, Bills, Bills.
Каре от " Капитал " В България, както постоянно, е различноПодобен тренд в България е мъчно да се хване, както и да се направи съпоставяне. Причината е, че пазарът на ДЦК е много по-малък и ниско ликвиден, на него са най-вече огромните институционални вложители, само че най-много фактът, че най-краткосрочните бумаги, издадени от Министерството на финансите, са с матуритет 3.5 години по вътрешния пазар. Те падежират през май 2025 година - т.е. имат остатъчен матуритет от към година и половина, а доходността по тях по данни на МФ към края на август е била приблизително 0.65%. Тоест тук ножица с лихвите по депозитите в левове съвсем няма. Малко по-различно е с емисия на 10-годишни бумаги в евро по външния дълг, които падежират през септември 2024 - за остатъчната една година приходът по тях е малко над 3%, като с приближаване на падежа тя би трябвало да пада. Така при лихви по банкови депозити, които към този момент стартират да надминават 1%, а при някои банки има и предложения за 2 и 3%, алтернативата ДЦК не работи. Сложността на покупката на ДЦК от физически лица и условието за огромни минимални размери прави упражнението още по-сложно и безсмислено. Вариант за добиване на рентабилност е покупка на фонд на американския паричен пазар. Например Amundi Funds Cash USD, който се предлага и у нас, е с рентабилност за година от 5%, а от началото на годината с 4.17%, което отразява и трендовете в Съединени американски щати.от Тодор Тодоров Свързани публикации Девет от 10 взаимни фонда са с облага 13 октомври 2023, 16:15 Защо страхът се популяризира на финансовите пазари 3 октомври 2023, 13:46 Пазарите са в промяна след последната среща на Фед 28 септември 2023, 15:41
И въпреки всичко банковите инвеститори усещат единствено дребна част от това покачване. Средната американска спестовна сметка носи рентабилност от едвам 0.45%. Инвеститорите също пропущат. За първи път от повече от две десетилетия в края на предходната година възвращаемостта, препоръчана от шестмесечните държавни облигации, надмина облагите на фирмите от s&p 500.
Така че вложителите на дребно търсят разновидности. Платформите за търговия трансфораха продуктите с краткосрочни облигации в съществена част от предлагането си. Реклами на Public, една такава платформа, питат слушателите на подкасти дали са наясно с оскъдния % на спестявания по техните депозитни сметки. Въпреки че са налични на платформата едвам от март, държавните скъпи бумаги към този момент са нейният най-купуван актив. Един на всеки 10 нови консуматори ги купува като първа договорка.
Търсенето на облигации отразява по-широка миграция към сигурни, високодоходни варианти. Фондовете на паричния пазар влагат в нискорискови, краткотрайни принадлежности, в това число държавни скъпи бумаги. Повече от 880 милиарда $ бяха добавени към такива фондове тази година, което докара общата им стойност до най-високото равнище за всички времена от 5.7 трлн. $. Както при краткосрочните държавни бонове, фондовете на паричния пазар са привлекателни за спестителите, тъй като са мощно ликвидни, което значи, че парите могат да бъдат изтеглени бързо, в случай че е належащо.
Реклама
Нарастващата известност на сходни други възможности разстройва логиката на банкирането на дребно. Банките се измъкват, като дават лихвени проценти много под равнищата, които получават от кратковременен държавен дълг, защото - както се показва в рекламите на Public - много инвеститори просто не обръщат доста внимание. Смята се, че като изсмукват депозити от банковата система, фондовете на паричния пазар са съдействали за финансовата неустойчивост напролет.
Разрастването на платформите за търговия на дребно улесни вложителите да трансферират средства от банковите си сметки към кратковременен държавен дълг. Това може в допълнение да подкопае лихвите по депозитите, които те ще одобряват от банките, и да направи държавните облигации по-голяма част от портфейлите за вложения на дребно. След това спестителите ще пеят дружно с една от най-хубавите мелодии на Destiny`s Child - Bills, Bills, Bills.
Каре от " Капитал " В България, както постоянно, е различноПодобен тренд в България е мъчно да се хване, както и да се направи съпоставяне. Причината е, че пазарът на ДЦК е много по-малък и ниско ликвиден, на него са най-вече огромните институционални вложители, само че най-много фактът, че най-краткосрочните бумаги, издадени от Министерството на финансите, са с матуритет 3.5 години по вътрешния пазар. Те падежират през май 2025 година - т.е. имат остатъчен матуритет от към година и половина, а доходността по тях по данни на МФ към края на август е била приблизително 0.65%. Тоест тук ножица с лихвите по депозитите в левове съвсем няма. Малко по-различно е с емисия на 10-годишни бумаги в евро по външния дълг, които падежират през септември 2024 - за остатъчната една година приходът по тях е малко над 3%, като с приближаване на падежа тя би трябвало да пада. Така при лихви по банкови депозити, които към този момент стартират да надминават 1%, а при някои банки има и предложения за 2 и 3%, алтернативата ДЦК не работи. Сложността на покупката на ДЦК от физически лица и условието за огромни минимални размери прави упражнението още по-сложно и безсмислено. Вариант за добиване на рентабилност е покупка на фонд на американския паричен пазар. Например Amundi Funds Cash USD, който се предлага и у нас, е с рентабилност за година от 5%, а от началото на годината с 4.17%, което отразява и трендовете в Съединени американски щати.от Тодор Тодоров Свързани публикации Девет от 10 взаимни фонда са с облага 13 октомври 2023, 16:15 Защо страхът се популяризира на финансовите пазари 3 октомври 2023, 13:46 Пазарите са в промяна след последната среща на Фед 28 септември 2023, 15:41
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ