Кога ще свърши пандемията?
Кога ще свърши ? Има ли съответни признаци, които ще разрешат да се каже че тя фактически останала зад нас? Ясен отговор няма, той е прикрит в в голям брой отзиви от сферата на епидемиологията и вирусологията, а по този начин също и и от региона на културните, политическите и обществените показа. Това написа журналистката Лора Дазиниер в диалог с шефа на Института по проблемите на световното опазване на здравето при женевския университет Антоан Флао за Slate.fr.
Колкото и да е парадоксално изказванието за това, че епидемията е почнала или е свършила не провокира особени диспути. Въпросът е обект на научната дисциплинираност теоретична епидемиология. Арбитърът в този мач е показателят на репродукция R. Когато той е повече от 1 вирусът взима връх стартира епидемията, а когато падне под 1 - епидемията завършва. Но за какво тогава не е признато това елементарно определение, с цел да се характеризира изгубването на пандемията? Защото тогава пандемията може да се разгласи за завършила в края на първата вълна. Някои постъпиха тъкмо по този начин, а в този момент всички са съгласни, че те са сбъркали. По този метод пандемията не завърши нито по време на първата, нито след втората вълна и в този момент се намираме в края на четвъртата вълна, без да се осмеляваме да се надяваме че тя най-сетне върви към своя край.
![Докъде ще стигне разделянето сред имунизирани и неимунизирани]( "Докъде ще стигне разделянето сред имунизирани и неимунизирани")
Докъде ще стигне разделянето сред имунизирани и неимунизирани
Коментарите в медиите през последните седмици демонстрира ожесточаване в публичните диспути и увеличение на разрива сред ваксинарани и н...
Историята демонстрира че пандемичният темперамент на епидемиите от грип през 20-ти век в последна сметка не е бил приет или маркиран незабавно. Вероятно хората са мислили за нещо друго и са преживявали други събития, или пък научната просвета по това време не е била толкоз развита. По време на испанския грип 1918-1920 година вирусът освен не е бил разпознат (тогава не е имало вирусология), само че и популацията е излизала от положение на разрешителна война. Тогава е съществувал избран релативизъм, въпреки в няколко източника да се оповестява, че на обособени места хората безусловно са умирали като мухи. В множеството случаи това се дължало на свръхинфекция, т.е. бактериални затруднения, провокирани от вируса. Т.е. хората сумирали не от самия вирус. Може да се каже, че тогава се е смятало, че пандемията е завършила, когато грипът и неговите последствия са преставали да убиват всеобщо. В същото време вирусът не е бил погубен.
Тук към този момент се досещаме, че не можем да кажем, че пандемията е завършила, когато вирусът повече не циркулира - това би било заблуда, тъй като изкоренена е единствено едрата шарка и то с помощта на намесата на индивида с .
Разглеждайки и пандемията от Спин и Хив наподобява че е завършила, само че в действителност не е. Защо? Безусловно, от една страна помним всеобщите жертви и това повлия на нашето порастване и забележителна степен сложи рамки за контрола над половия ни живот в продължение на 40 години. От друга страна СПИН и съпътстващите го болести, които той провокира, остават прекомерно съществени, когато инфекцията не се лекува и не е под надзор. Трябва да признаем и да приветстваме продължаващите дейности на деятелите, които в продължение на доста години не престават да не позволяват нормализацията на Хив и към момента го поддържат като значима тематика в обществения и политическия спор.
Отговорът по кое време ще завърши пандемията не е еднопосочен. Вероятно бихме могли да кажем, че пандемията ще свърши, когато действителният коефициент на репродукция R (Re), т.е. броя здрави хора, които заразява един притежател на заболяването в даден интервал от време, на обещано място ще бъде по-малко от 1 в продължение на задоволително дълъг интервал, с цел да може да бъде несъмнено на всички континенти и по този метод да се сътвори обстановка, която да разреши анулацията на всички ограничения. С други думи ние ще излезем от пандемията, незабавно щом бихме могли да я преживеем както по-рано или без ново повишаване на цифрите. Това се съгласува с концепцията, че пандемията от Спин към момента не е завършила, защото продължаваме да предлагаме потреблението на презервативи за отбрана от ХИВ зараза. Може да се каже, че срокът на пандемията от Covid-19 е просто непредсказуем.
![Пандемията сътвори антиправителствени настроения в международен мащаб]( "Пандемията сътвори антиправителствени настроения в международен мащаб")
Пандемията сътвори антиправителствени настроения в международен мащаб
На фона на все по-разделени народи ново изследване открива, че COVID-19 утежнява неприятната политическа обстановка още повече. Изследователи,...
Друг метод да се дефинира края на пандемията е в това да се съсредоточим върху всекидневието си - това ще се случи, когато в реалност и за дълго време прелистим тази страница, когато стартираме да приказваме за друго, когато ще минават цели дни без данни за заболеваемост и изявления на специалисти по медиите. Когато приложенията свързани с повече не се появят Фейсбук, Twitter или Гугъл news.
Това значи, че би трябвало да се премине един самобитен предел, след който ние не бихме обръщали внимание на това дали вируса циркулира или не. Защото в последна сметка Covid-19 и провокираните поради него полемики ще престанат да циркулират във всекидневието ни и ще останат единствено в спомените ни и в шегите на комиците.
Колкото и да е парадоксално изказванието за това, че епидемията е почнала или е свършила не провокира особени диспути. Въпросът е обект на научната дисциплинираност теоретична епидемиология. Арбитърът в този мач е показателят на репродукция R. Когато той е повече от 1 вирусът взима връх стартира епидемията, а когато падне под 1 - епидемията завършва. Но за какво тогава не е признато това елементарно определение, с цел да се характеризира изгубването на пандемията? Защото тогава пандемията може да се разгласи за завършила в края на първата вълна. Някои постъпиха тъкмо по този начин, а в този момент всички са съгласни, че те са сбъркали. По този метод пандемията не завърши нито по време на първата, нито след втората вълна и в този момент се намираме в края на четвъртата вълна, без да се осмеляваме да се надяваме че тя най-сетне върви към своя край.
Коментарите в медиите през последните седмици демонстрира ожесточаване в публичните диспути и увеличение на разрива сред ваксинарани и н...
Историята демонстрира че пандемичният темперамент на епидемиите от грип през 20-ти век в последна сметка не е бил приет или маркиран незабавно. Вероятно хората са мислили за нещо друго и са преживявали други събития, или пък научната просвета по това време не е била толкоз развита. По време на испанския грип 1918-1920 година вирусът освен не е бил разпознат (тогава не е имало вирусология), само че и популацията е излизала от положение на разрешителна война. Тогава е съществувал избран релативизъм, въпреки в няколко източника да се оповестява, че на обособени места хората безусловно са умирали като мухи. В множеството случаи това се дължало на свръхинфекция, т.е. бактериални затруднения, провокирани от вируса. Т.е. хората сумирали не от самия вирус. Може да се каже, че тогава се е смятало, че пандемията е завършила, когато грипът и неговите последствия са преставали да убиват всеобщо. В същото време вирусът не е бил погубен.
Тук към този момент се досещаме, че не можем да кажем, че пандемията е завършила, когато вирусът повече не циркулира - това би било заблуда, тъй като изкоренена е единствено едрата шарка и то с помощта на намесата на индивида с .
Разглеждайки и пандемията от Спин и Хив наподобява че е завършила, само че в действителност не е. Защо? Безусловно, от една страна помним всеобщите жертви и това повлия на нашето порастване и забележителна степен сложи рамки за контрола над половия ни живот в продължение на 40 години. От друга страна СПИН и съпътстващите го болести, които той провокира, остават прекомерно съществени, когато инфекцията не се лекува и не е под надзор. Трябва да признаем и да приветстваме продължаващите дейности на деятелите, които в продължение на доста години не престават да не позволяват нормализацията на Хив и към момента го поддържат като значима тематика в обществения и политическия спор.
Отговорът по кое време ще завърши пандемията не е еднопосочен. Вероятно бихме могли да кажем, че пандемията ще свърши, когато действителният коефициент на репродукция R (Re), т.е. броя здрави хора, които заразява един притежател на заболяването в даден интервал от време, на обещано място ще бъде по-малко от 1 в продължение на задоволително дълъг интервал, с цел да може да бъде несъмнено на всички континенти и по този метод да се сътвори обстановка, която да разреши анулацията на всички ограничения. С други думи ние ще излезем от пандемията, незабавно щом бихме могли да я преживеем както по-рано или без ново повишаване на цифрите. Това се съгласува с концепцията, че пандемията от Спин към момента не е завършила, защото продължаваме да предлагаме потреблението на презервативи за отбрана от ХИВ зараза. Може да се каже, че срокът на пандемията от Covid-19 е просто непредсказуем.
На фона на все по-разделени народи ново изследване открива, че COVID-19 утежнява неприятната политическа обстановка още повече. Изследователи,...
Друг метод да се дефинира края на пандемията е в това да се съсредоточим върху всекидневието си - това ще се случи, когато в реалност и за дълго време прелистим тази страница, когато стартираме да приказваме за друго, когато ще минават цели дни без данни за заболеваемост и изявления на специалисти по медиите. Когато приложенията свързани с повече не се появят Фейсбук, Twitter или Гугъл news.
Това значи, че би трябвало да се премине един самобитен предел, след който ние не бихме обръщали внимание на това дали вируса циркулира или не. Защото в последна сметка Covid-19 и провокираните поради него полемики ще престанат да циркулират във всекидневието ни и ще останат единствено в спомените ни и в шегите на комиците.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ